Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

Честит да бъде 🩵🥰 почваме все повече да се пълним с бебчета 🥹 мен малко ме хваща страх, да ви кажа, като знам, че момента все повече наближава, но трябва да съм спокойна! Опитвам се да не го мисля и да не си представям нищо и да нямам очаквания.

Честит да е Самуил!

Ние се адаптираме лека-полека. Почваме на 3 часа да даваме мляко и яде, макар трудно.
Ако не е свекърва ми, не знам какво щяхме да правим! Аз пак вдигам кръвно и не мога да спра допегита. Мислех, че съм добре, пропуснах едно хапче и сега пак съм в небесата.

Има ли други мами, които вдигат кръвно след раждане?

Пандора, не се обвинявай. Аз се опитвам да кърмя, но дохпалнвам, защото не ѝ стига. На всичкото отгоре се запече от млякото и сега педиатърката каза да вземем Фризовом.
На всички чакащи търпение, стискам ви палци всичко да минава леко и с пухкав финал.

Честито на новите попълнения и бързо възстановяване, момичета. Вие сте героини!

Вчера ми беше много весел денят - бойлерът протече, ММ на работа, добре, че пак намерихме майстор и то преди празниците. Естествено, беше за смяна, баща ми на път, та добре, че се връщаше тъкмо, та отиде, купи нов и ми го докара за смяна. Голям късмет, че и той, и майсторът имаха свободно време и свършиха за нула време работа.

Ходих уж на преглед да видим тоновете от тая седмица - хайде пак прегледИ за разкритие. Акушерката нежно пипа и е просто дискомфортно, ама лекарят ми разказа играта. Тапата още тогава е паднала частично с бонус кървене, отделно ме сюрпризираха, че може и да не дочакам до термин, ами тези дни да сколасам. Естествено, вечерта кървенето както беше намаляло леко - се засили(не говорим за кървене като при цикъл, капят някакви капки на превръзката, има на хартията, но пак е плашещо), съсирек намерих, контракциите зверски и почти постоянни... Ударих един топъл душ, ама не ме облекчи особено, та търчахме до спешното. Хайде, трети път ми пребъркаха вътрешностите като пуйка, за да ми кажат, че е фалшива тревога.

Успях все пак да поспя, бяха ми дали и хапче от отделението да се поуспокои самата матка, та се възползвах тоя път, сутринта тъкмо беше станало кафеникаво зацапването и аха да спре - раздвижих се малко, отивам до тоалетната - тапата (доиз)пада. И пак ярки капки кръв. Поне контракциите не са като вчерашните да виждам звезди. А аз държа на болка и на контракции, от ден 1 имам, ама това чудо просто ми разказа играта... Шийката е скъсена иначе още от последния път, но още е стегната, 1см-1,5см макс е разкритието или поне снощи беше толкова, но то и в 36г.с. беше такова.
И седя и чакам. Ясно ми е, че може да се проточи, ама как да разбера, ако е започнало след като вчера буквално се гърчех от болка и едва се качих в колата, а се оказа, че нищо няма...
Чакането е по-кошмарно от всичко останало.

Момичета, които не сте родили още- най-страшното е страха, другото преминава. Секциото наистина не е шега работа, сега се раздвижвам. Първото ставане беше доста гадно, но всяко следващо е по-добре. На тези, които им предстои най-важното е да се движите. Ако някоя нещо иска да пита съм насреща. Аз имам въпрос за вече родилите секцио и кърмещи- кога го сложихте на гърда? След малко ще се видим и искам да знам кога е най-подходящо. В болницата заради празниците е по-празно та консултант днес май няма.

Оф, тая проверка за разкритие.... Не разбирам защо трябва всеки път да се прави. Аз и на агто и казах, какво ще ми донесе това и тя, еми да си знаете. То кво да си знам като мога с това разкритие да си ходя сумати време. Тя от миналата седмица още ми вика, че тая ще раждам и ще съм вече с 5см, ама уви, никой от никъде. Само където ми е отвратително чувството след този преглед, макар, че първия път беше внимателна и не беше толкова гадно, значи могло 🙄

Честно казано, досега такъв драматизъм не е имало чак контракции, кървенета, болки... Първият път даже сама си я изпросих, че се уплаших, че имам симптоми на започващо раждане. Сега ми я направиха, според мен поне, защото на тоновете продължават да се отчитат яки контракции и отделно бях и болна, може би да видят наистина докъде е стигнало. Пак казвам, при мен акушерката пипа много леко, обаче лекарят ми... И колегата му снощи също беше брутален. Тя не напъва излишно, ако вижда, че е стегнато, не знам вече и аз кой е правилният начин.

Това си говорехме вчера с нея, понеже и аз имах известни колебания тоя път(явно съм си усещала), че проверката за разкритие НЕ води до активно раждане, ако няма индикации за такова, даде ми пример с нейни пациентки, които ги проверява, проверява, пък те даже преносват.

Ама... факт е, че след лекарската проверка част от тапата ми падна. И почна кървенето. И контракциите(те поне днес се успокоиха). И все така не спира да зацапва яркочервено. Сега остана някоя инфекция да лепна само на изпроводяк от тоя теч, тъкмо си доизползвах противогъбичното.

Надявам се или да раждам, или да спра поне да кървя, защото е супер неприятно + тежестта вече върху тазовото дъно, понеже бебето се е смъкнало и ме ползва за хамак. Направо имам чувството, че ще изпадне, като стана. Другата седмица пак съм на тонове, обаче тоя път няма да се излъжа пак за прегледа за разкритие, абсурд. То по-тежко от раждане се възстановявам.
При теб кога спра кървенето, Трак, или ти не си имала? Помня, че някъде назад някой също се оплакваше от същото.

Ние пробвахме да го сложим на гърда на втория ден след секциото, но бих казала, че засука добре едва на 5-6-тия ден като се прибрахме вкъщи, преди това ме боляха зърната, получавах рани, но се намери една неонатоложка, която ми каза, че е нормално, да потърпя и че всичко ще мине с времето, някак си изтръпваш. Важното е да не се отказваме.

Леле, момичета, като ви чета, направо ми липсва да съм бременна. Липсват ми тези емоции с очакването, вълненията кога ще започне, чуденето. Снощи като си легнах и си спомних как си лягах с корема, галех го и пожелавах на Еми лека нощ, казвах й, че я обичам. Сега пак си казвам същото, но не сме едно цяло. Има си чар, разбира се, но има и нотка носталгия.
Wall3000, аз я сложих на гърда веднага след раздвижването. Секциото беше в 14 ч, раздвижиха ни в 7 на следващия ден, и в 10 ч вече я пробвах за кърмене. Кърмата ми слезе добре може би на 4-тия ден, когато вече бяхме вкъщи.
Днес бебче става на 1 седмица, и сме 4-ти ден вкъщи. Последните дни пада голяма борба с гърдите ми, упорито си иска шише, но и аз съм упорита и не спирам да й се бутам, докато не засуче. Днес бележим голям успех, вече 3 пъти засука без протести.
Снощи с ММ си говорихме дали бебето няма някакъв проблем. Спи по цял ден, едва се пробужда, за да се нахрани, и то в просъница. Не реве. Нощите са малко по-бурни, но успяваме да поспим по 5 часа горе долу, което с новородено си е постижение. Първото ни дете се разцепваше да реве, няма ден, няма нощ, тя 24/7 ревеше и всичко беше толкова драматично и стресиращо. Сега се чудим дали е нормално да не реве и просто да спи и да яде. Докъде сме го докарали
Чета ви с вълнение и се радвам за всяка една от вас. Толкова хубави месеци си прекарахме тук във форума. Радвам се, че продължаваме!

Нямах кървене, само леко много бледорозово и след това започна и да ми пада тапата, все още продължава, но кръв не е имало, поне това. Теб трябва яко да са те ръчкали 🙄 това наистина е отвратително. Евала, че търпиш толкова на болка, аз не мога. Снощи така яко мърдаше, че получавах чак спазъм в крака и не можех да седя права, какво е това чудо не знам.

От проверка за разкритие, че дори и отлепяне на мехура - ако раждането не е близо, няма да тръгне, само ще се раздразни матката и може да се появат контракции. При мен така стана, но след 48 часа от отлепянето контракцийте спряха.
Аз днес бях пореден ден на тонове. Позволих да ме проверят отново за разкритие, но май няма особен напредък.
Хич те ми се иска, но вече свиквам с идеята за индукция и евентуално секцио, че си е класика. Още тая надежда, че има време да си тръгне и при второ раждане нещата стават по-рязко, но гледам да съм реалист.
Вече ударно започвам по списък всички неща, които препоръчват, за да започне раждането - мъка не мъка 😅😅😅

Иначе си е ваше решението дали ще позволите преглед за разкритие и винаги може да откажете. Аз с първото раждане се чувствах употребена и имах травми, а сега отношението е тотално различно и внимателно, че аз си ги искам, защото ми се иска да знаем има ли прогрес.

Хаха, абсолютно по същия начин сме и ние. Първото от ден 1 се разцепваше да реве, беше от ръце на ръце. Засега малката е мнооооого по-спокойна, основно драмата е докато се нахрани. Надявам се и занапред да е така, защото ако стане като кака си, не ми се мисли.
Нали така казват, че поне едното е кротко, да видим.

Мамите с второ и то със спокойно второ ми вдъхвате надежда и за моето.
Първото ревлив,та ревлив. И друг път съм писала, аз не знам какво е спокойно и.спящо бебе. Бях като убита първия месец

Аз почивам и тепърва утре (влизам в 38г.с.) ще си стегна багажа. Секциото ми е за другата седмица насрочено.

coasterka, точно това усещане на тъга по времето, когато бебето си беше с мен, си спомням от първия път, след като родих. Неочаквано беше. А пък сега, като знам каква огромна промяна е това за майката след раждането, плюс и, че за съжаление ще ми е за последно, съвсем се разчувствам.

Радвайте се на спокойното си бебенце, някои просто си се раждат такива. 😊

Този път ефекта на секциото ми е страшна болка в целия гръб, кръст + краката. Супер жадна съм ( било странична реакция от морфина ) , днес съм изпила около 7л вода. На всичкото отгоре въздуха в реанимация е много сух, както и в болницата като цяло и не ми действа добре. Закашлям се на моменти и няма да ви казвам какво ми се случва на корема в този момент. Като бебока не е при мен отварям всички прозорци да влезе въздух. Вече нямам търпение да се приберем, да си легна на моето легло и да хапна пица. Храната е топ, ама не я овкусяват с абсолютно нищо и не ми е по вкуса.

Много се напрягам за това мрънкане през 2 часа “ засука ли “. Обясних защо няма да кърмя, че ще се цедя и т.н , те пак “ нищо пробвай “. Днес реших да пробвам, на фона на това че ме боли цялото тяло, като засмука направо извиках от болка. Казах си не, поне докато не изпия нещо за останалата болка.