Да бъда майка или да не бъда....това е въпросът.

Е, то не излиза ли по-скъпо на квартира да ги издържа, отколкото при нея, след като въпросът опира до финансите и издръжката?

Не знам каква е логиката. Може би се е надявала да го осъди той да плаща наема. Или да го използва като довод. Или не знам. Може би е търсила спокойствие с втория мъж, ако още са били заедно тогава, както и с малките деца. Тя и в онази тема май не пишеше, както и тук. Не ми се рови назад.
Аз и в тази тема не разбирам само първите 2 деца ли съжалява, че не е абортирала или и 4-те. Конкретно големите споменава.

Ако ще говорим за аборти като средство за контрацепция и оправяне на живота, нямаше ли да е по-логично и щадящо вместо 4 аборта да се направи само един? Ако майката на Ирушка я беше абортирала на времето, сега горката нямаше да се мъчи с четирите си деца, които са ѝ паднали от небето без никакво нейно желание и участие...

Според мен и е запарило под д-то, че не е на нейното, явно не се справя с тийнейджърите и вероятно даже самата не мисли това, което казва.

Това нейното е безсилие и отчаяние - един вид се е раздала за всички, пък какво - бащите не искат да плащат издръжка и тя трябва сама да опъва. Да де, ама тука абортът няма нищо общо, защото това са 4 желани деца. Вярвала е наивно, че като угоди и роди децата, които въпросният мъж е поискал, си осигурява безметежно съществуване, а се вижда, че май не се е случило баш тъй.

В заключение, ако ни четат млади момичета случайно - мислете и изхождайте само от собствените си възможности! Детето не решава проблеми и ако се случи така, че работата се обърка, в 99,9% от случаите детето/децата ще бъдат ваша отговорност, а бащата ще си живее като ерген със следващата.

Ама как така се "раздала" и мъжете само искали деца, че и ги обвинява, дето са ѝ ги направили!? Все едно е била в някакво умопомрачение по същото време или в несвяст.
Пък и на един угодила, на втори угодила. Единият не я пазил, вторият не я пазил.
Да не мислите, че тези неща не ги говори и на децата? Или че те никога няма да попаднат на мненията ѝ и да се разпознаят? Или някой да им ги покаже.
Големите ѝ деца вероятно вече и двете са пълнолетни. Едното със сигурност, второто също не е малко дете.

Вероятно и личи колко е разочарована, вероятно го пренася върху децата си, които реагират като се отдалечават, което още повече отваря пропаста, защото пък тя го приема като предателство.
Какво значи мъжът искал? Той и моя мъж иска 3, но аз хич не съм се навила да ги раждам.

Наистина е трудно да имаш 4 деца и да ги гледаш без бащите. Не виждам нищо продуктивно да скачате на жената. Предоверила се е на мъжа до себе си, както правят и хиляди други домакини. Гоямо начукване на канчето - защо? Едва ли всички домакини биха се справили супер успешно без мъжа си до себе си, нали?
И с едно дете може да изперкаш в някакъв труден момент. И без деца също.
Ако е в период на съдилища, тя е нормално да е развалина за известен период. Това е буквално съсипващо за психиката.
Капка емпатия не виждам за съжаление.

Беа, не мога да съчувствам на майка, казваща, че не е искала децата си, а е родила 4. И надали все е било случайно.
Пък и веднъж се предоверила, втори път се предоверила и накрая двама мъже и 4 деца виновни, а тя жертва.

Според мен жената е много разстроена в момента. Трябва й помощ, а не само упреци.

Къде е писала, че не ги иска? Не виждам такова нещо.

Отчаяна е, което може да се случи на всеки.

Явно четем различен заглавен пост.
Пък и авторката си е във форума, но май само гледа сеир.

Емпатия можеше към 1-2 деца, 4 деца без да вложи мисъл вече е за осъждане. И не, с 4 деца нямаше да се справя сама, затова имам едно и го отгледах сама. По много поводи човек може да остане самотен родител, другия може и да умре, не само да не става, затова е хубаво човек да има толкова деца, колкото би могъл да отгледа сам.
Или поне да не обвинява децата, защото те са жертвите тук, емпатията е към тях.

И авторката не виждам да казва, че съжалява за децата си.

Форумът също е публично пространство.
Нима е имидж да си обичаш децата?

Беа, явно различно разбираме заглавния пост. Аз точно това разбрах. Съжалява, че мъжете не са я пазили и не е абортирала.
Ако по принцип темата беше ЗА абортите надали щеше да намеси оплакването от собствените си деца.

Целият живот на Ирушка мога да обобщя под думата "наивност". Наивно се е доверила, че първият и мъж ще и реши житейските несгоди, но са се разделили. Абсолютно същата мотика настъпва и с втория. Недоумявам как жена с две деца се навива да роди още две при все житейския опит, който се предполага да е придобила след раждането им. Очевидно никога не си е давала сметка, че и с вторият мъж маже да се раздели (все едно по чия вина). Очевидно никога не се е замисляла как ще живее, ако партньорът и се разболее или умре. Вината винаги е в другите, но не и в нея - майка и не я била подготвила какво е да имаш деца. Е нали имаше 2 с първия мъж? Що реши, че с втория като имаш още 2, те ще са различни? И къде се е предполагало да се дянат първите 2? Не разбирам, не разбирам... Някои хора просто са непригодни да го живеят този живот. Очевидни неща им убягват, но някак си успяват да оцелеят да доживеят репродуктивна възраст.

Ирушка, аз не те съдя. Ще ти кажа следното. Миналото е минало. Взела си решението да родиш 4 деца. Не можеш да върнеш времето назад, нито да „върнеш" тези деца. Ситуацията е такава, каквато е. Мисли как може да подобриш настоящото положение – за теб и за децата ти. Радвай се на тези деца, вместо да роптаеш за ситуация, която вече не можеш да промениш. Всички те са здрави, нали? Това е огромно богатство. Ще имаш още хиляди прекрасни моменти в живота – празници, усмивки, постижения от децата ти в училище и в живота... Ще изпращаш ученици, абитуриенти и студенти, ще правиш сватби, ще имаш внуци и правнуци един ден, дай Боже... И когато това се случи и се обърнеш назад – ще видиш, че си е струвало! Въпреки безсънието, въпреки сринатата (само към момента, защото не се знае как ще е в бъдеще) кариера, въпреки неудобствата, упреците, разделите и обидите... Вземай каквото ти се полага от държавата, търси помощ от институциите, съди и партньорите си за полагащата се издръжка. Но не насочвай твоя негативизъм и неудовлетворение към децата си, защото те не са виновни. Вие сте решили да ги създадете, с всички произтичащи от това последствия. Поемете си отговорността.

Аз съм жена на 48 години. Страдам от тежка форма на ДЦП, придвижвам се с инвалидна количка. Нямам деца, не мога да ги износя и отгледам. Много човешки радости за мен са недостъпни. И не само това – дори някои медицински прегледи са недостъпни за мен. Например преди няколко месеца по препоръка на лекар отидох да си направя мамография на гърдите. Ами не можах да я направя. Не мога да застана права срещу апарата, той се сваля малко по-ниско, но аз съм с гръбначно изкривяване и с не много голям бюст и не можах да я направя. Написаха, че такова изследване не може да ми се направи. Да не ходя и в бъдеще.

На гинекологичен стол също не мога да се качвам. Лекарите ме преглеждат на кушетката колкото могат. Онзи ден се сблъсках с това. Пиша тези редове не за да се оплаквам, а за да ти обясня с какви трудности се сблъскват много хора не по своя вина.

Дилемата не е само аборт или раждане. Има и контрацепция, има и хирургическа стерилизация. Моя позната си е направила такава преди няколко години – тя има лека умствена изостаналост, родила е здраво момченце от здрав партньор и понеже води редовен полов живот, а не иска повече деца, заедно с майка й са решили да направят процедурата – прекъснали са й тръбите. Освен това имала и спирала. Е, вече няма как да забременее. Беше доволна. Тя е едра, физически здрава жена – прави й се секс, взела е мерки. Гледаше си и детето с помощта на майка си. Не съм я виждала от няколко години. И други жени познавам със спирали – не очакват само мъжете им да ги „пазят".

Така че има начини. Човешките репродуктивни способности са свързани с отговорност.

Желая ти много здраве и сили! Не се отчайвай, ще се справиш!