Термин Август 2026 - тема 2

MaMaGar, така хубаво си описала състоянието . Не е като да нямам занимания, работя, шия, чета, ходя на разходки в гората, сега и на йога се записах. Постоянно ровя и за бебешки неща, които трябва да си набавим. Не мога да кажа , че ми остава свободно време за тревожене, то е просто някъде там, постоянно, в съзнанието ми. Надявам се като започна да усещам по-начесто ритничета ще бъда по-спокойна. И аз се чувствам гузна 🙁

MaMaGar
Панталона ми е от Швейцария. Не е изцяло елегантен, с просто по свободен.
Да, при нас може да вземем бележка от доктора за колкото процента ни трябват или колкото доктора прецени, че трябва и вместо 8 часа, работя след това по 4. С шефката се разбираме кога, но най вероятно от 8-12.

Jubel
Аз имам брат с 15 години разлика и от него още си помня някои неща и при първата бременност не купувах много за бебето, не четях много, а оставих всичко да се случва. Не бях купувала и шишета или помпи и тн. Биберон имахме, не е пречел никога, като той сам го остави на 1г и аз го кърмих до 1,9г. Шише не искаше до около 1 година да приеме, каквото и да е. Тук в Швейцария също се казва, ако искаш да кърмиш, не се дават шишета или биберони, а се дохранва с лъжица или малка чашка. Не премисляй нещата, те ще се случат естествено. Нищо не е грешно.

По темите за загубите, която отворихте - на мен много ми помогне съвета/техниката да си повтарям "всяка една бременност е различна - това, че предния път е станало така - не означава, че сега ще стане по същия начин - това е напълно нова история". Аз съм с три аборта в рамките на 16 месеца и бяхме съсипани, но въпреки това намерихме смелост за нови опити. До 12-та седмица въобще не смеехме да се зарадваме и всеки ден беше страх и ужас, тъй като се оказах с много рядък имунологичен проблем, за който дори още научните изследвания в световен мащаб са на много ранен етап, всичко е офлейбъл, резултатите ми бяха ужасяващи и само един човек в страната (проф. Михайлова) му обръща внимание. Но въпреки това запазихме надежда и вяра и ето ни сега след феталната морфология в 21 седмица и вече имаме снимка на бебо, който е с моето носле, на ръчичките и крачетата му и всичко, което му се развива прекрасно!
Пазете хубави мисли, дами! Повечето бременности след 12-та седмица завършват с щастлив край и щом сме стигнали дотук, повечето сме пред или вече в шести месец, и всичко е наред - 99% ще продължи да бъде наред (никога за нищо няма 100%, знаете). Както доктор Чучумишев днес ми каза "когато една бременност не върви - то си личи още от началото, рядко излиза нещо по-късно". Не забравяйте и че повечето хора са по-склонни във форуми като този да споделят негативните истории, а нашите мозъци са по-склонни също да запомнят негативните истории. Щастливият край е по-честия! Горе главите и позитивни мисли за вас и вашите бебенца

То тревожност май няма как да няма, всипки сме "луди" на разлипна вълна .
Аз си бях обещала тоя оът да съм спокойна, ама ето наближавам седмиците, в които щях да загубя сина ми и как беше борба до края и попна да ни се свива всичко, като ме заболи ниско и филма в главата ми почва.... Колкото и да се успокоявам, понякига не успявам.

Биберони и 2та пъти не съм ползвала, нито шишета искаха моите. Все едно бяха алергични към нещо раьлично от гърди. Сега ще видим... ако всичко е наред може биноак ще сме скачени съдове дълго време.

Аз до скоро се опитеах също да го "скрия" кирема от света, ама от 2 седмици сякаш порястна страшно много и вече фори и с якето ми личи ако се загледа човек.

Момичета, имам зелено течение.. без миризма, без сърбеж. На 09.04 съм на преглед. Чудя се до тогава дали мога да си слагам нещо безобидно, и какво да е 🙁🙁

Ани92, права си, но просто колкото и да си повтарям, че е различна бременност, колкото и да си повтарям, че загубите в началото са често срещани и в повечето случай резултат от генетична мутация несъвместима с развитието, че е било по-добре така отколкото в по-късен етап... логически го разбирам, но сърцето ми е свито.

Аз си имам травма и от преди, защото баща ми е в кома от 13г в следствие на катастрофа. Аз изпитвам ужас при идеята някой да застраши живота на детенцето ми, затова и роднини нямат разрешение да го извеждат без мен или съпруга ми. След загубата, само мисли за ужасни състояния и загуби ми се въртят, точно защото това най-много ме плаши да не се случи. Знам, че е травма, над която трябва да се работи, ходих и на психолог почти година (но след като забременях с първото, явно много страхове ми се отключиха и до това не успяхме да стигнем)...
Абе, всеки си е с проблемите и историята, но на мен с първото ми помогно много да го гушна наистина, на живо, след като се роди. ММ присъства и го накарах да снима след като се роди малкото, нямам спомен от момента след раждането, но на видеото само му повтарям, че е в безопасност и че го пазя... сега не усещам да мога да предпазя бебето, защото каквото и да се случи - няма да е в мой контрол 🫤
ММ ме нарича 'психопате', защото психопатка е груба, а аз съм си доооста 'психо' вече 😅

Алиссс, на поискване ли кърми и двата пъти и има ли минуси, освен факта, че бебчето е като залепено за теб постоянно? Моят имаше къса юздичка и стартирахме само с цедене, колкото и да исках да е на поискване, и след 40тия ден, когато коригирахме юздичката - вече нямаше нощни хранения и си имаше режим през деня и ме достраша да мине на гърда пак. Сега много искам да опитам на поискване, но ме плаши малко идеята, че ще е 24/7 на гърда или ако опитам да въведа режим - ще е гладно...

Тони, със зелено (ако не си объркала кой цвят пишеш) течение бих отишла в спешен кабинет. Не е нормално дори да не си бременна, камо ли сега. Слагаш ли нещо вагинално или приемаш ли специфични лекарства?

Тони, ако имаш възможност поне пиши или звънни на АГто, ако може по-рано да те вземе и да пуснете МБ, пе и там после се пака няколко дни резултата.

МамаГар, аз с първото бях гиляма паника също. Не исках никой да го взима, всипки стояха с маски у нас (ако в краен случаи се е наложило да дойде някой, все гледах да ги разкарам), държаха го само през пелена и не давах да го пипат по кожата (ръчичка или личице се виждаше само). Единствено с тате се разбирах, ама той слушаше каквото кажех, това оравеше и ако имах нужда някой да дойде само него виках (да ида на преглед напримвр). Вече като стана малкия на 8-9месеца и почна да пълзи малко ми мина лудостта.
С второто бях май по-нормална, ама вече знаех каква радост е и за бабите и дядовците да виждат внуците. Спомних си какви сттахотни спомени имам аз ор моите и че искам и децата ми да имат. От утре са ваканция и от 10 дни броят дните да ги вземат нашите и да изчезнат... умитам от ужас всеки път като заминат далече, особено като знам какъв мал шанс е всичко, ама не искам да оредам моите сттахове и на тях.
За кърменето на поискване, то с големия така се случи. Роди се с ниско тегло и нямаше сили да супе много дълго, та с консултантката се разбрахме на максимум 2,5часа да го будя ако трябва, докато заякне. На 2месвца вече беше достатъпно силен и гилям, обаче беше доста нервно бебе, та яко пристрастено кърмаче излезе. Накрая на 2,2год. се орби, защото счупи зъб и не можеше да суче. Такъв ад беше... на мен ми истана травма това отбиване. За сметка ан това сестра му, се оказа суоер общително дете още от малка, не ревеше от хора, закачаше се с кой ли не (за мой ужас). Нея я кърмих пак на поидкване до почти 3год, без драма се отказа, но и не е била такава лепка като брат си преди това.
Определено при кърменето на поискване си на разположение 247. Ама след първите 2-3 месеца вече синианте някакъв режим и си знаете горе-долу кога какво се случва.

Тони и според мен се свържи с твоя лекар да говорите и ако има как да те вземе по рано на преглед. Другия вариант е някой спешен кабинет.

Аз днес минах втората ФМ. Всичко изглежда наред. Бебенцето се развива добре. Имаме и 3D снимки.

Момичета, от 09.04 в Лидл ще има клинове за бременни.

Нещо не ги виждам в брошурата?

И аз точно видях, че тям ги няма, но в сайта, в секцията с бебешки дрехи присъстват.

Някоя да са я сполетели афти? От афтите явно са се развъдили доста бактерии и освен афтите езикът от едната страна се е подул и цялата ми захапка се е отбелязала във вид на афта или нещо такова и не мога да спя от болка. Не ми се случва за първи път, но не знам как да го третирам  в този момент- жабуря със смрадлика и сода, но ако някой има идея за безвредно лекарство ще се радвам да сподели.

Може да опитате с клеева тинктура локално да изплаквате устата.

Момичета, кой магнезиев бисглицинат Ви е бил препоръчан изписан в България? В момента сме тук и моят е на привършване, та ще трябва да си купя нов.
Благодаря!