Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №37

О, да, тази корейка има много готини упражнения и всякакви вариации на групиране по видове.

Само с гимнастика не става, не направите ли поне малък калориен дефицит. Нещата дори при млад организъм не са просто-ще направя няколко упражнения. Казвам го веднъж като родител на деца, които някога бяха състезателни спортисти и съм наблюдавала през годините метаморфозите им по време на режим и извън режим (всякакъв, не само хранителен), казвам го и като жена, преминавала през годините през различни фази, казвам го и като консултирала се с всички по трасето на живота ми специалисти-от треньори, през кинезитерапевти, ендокринолози, диетолози. Телата ни са сложна система и всичко е свързано в единен механизъм, само с упражнения от нета не става.

Аз от 2 месеца правя гимнастика всяка сутрин по около 40 минути без дните, в които съм в цикъл. Не следвам някаква определена програма, може да се каже, че сама съм я измислила. Комбинация от йога, стречинг, малко тай чи и упражнения с гири, ластици и за корем. Кантарът ми не мърда, може би 1 килограм съм надолу, но е крайно несигурен. Яде ми се доста сладко и си хапвам честно казано. Понякога калорийния калкулатор го занулявам още на обяд. Работя хоум офис и вчера ми се наложи да се отида до офиса и всички колеги ми казаха, че съм отслабнала. Гледах се после в огледалото и наистина като, че ли виждам някаква лека промяна в тялото си, въпреки същото тегло. Та аз съм фен на всякакво движение, дали е гимнастика, крачки, домакински задължения и смятам, че се отразява положително на тялото. На 45 години не ми се иска да се захващам с някакви тежки тренировки, като по-млада доста си го причинявах, но вече не.

Те тренировките са по-скоро за стягане, за отслабване си трябва калориен дефицит, демек намаляне на храната, иначе всякакво движение е полезно, ходене, колело, гимнастики, аз никога не съм стъпвала във фитнес, ама се чудя дали да не пробвам, че след 50+ е важно да се поддържат мускулите,  ама трябва да видя за някой треньор да  ми покаже, иначе то е ясно, че в началото ще е тегаво и демотивиращо, засега гледам да ходя повече пеша и два пъти седмично ходя на каланетика, колкото да не е без хич, групата е доста бабешка и горе-долу се справям, ама не ми се вижда достатъчно

о става и още как. Само дисциплина, желание,  знания и постоянство се изискват . Но и всеки знае себе си. Това, което работи при 20г. спортисти не важи за нас, жените в този период.
Трябва ли пак да разказвам, че с ходене пеша (над 10 000 крачки ежедневно и до днес) свалих 18кг., промених начина си на хранене, живот, приоритети, цели. Намалена фия на ЩЖ, Хашимото и ИР под контрол. Но за всички успехи се боря сама и с помоща на алтернативни методи и практики, под насмешливите погледи на някои доктори от традиционната медицина. Не съжалявам нито за миг. И да, всяка сутрин правя домашни упражнения с ластици, гирички и собствено тегло. Не ме мързи и вече ми доставя безкрайно удоволствие. Външната и вътрешна  трансформация е видна за всички около мен.  
Не се отказвайте, намерете своя път, бъдете малко егоисти и мислете за себе си.

Innn, с нутриционистката, с която работя каза, че основното е храната...не отрича и движението естествено, но на тази възраст казва, че трябва просто вече да се научим да ядем по малко. Това, че ти се яде сладко е признак за висок инсулин. Ако трябва провери го. Аз цял живот не съм яла сладко, защото не обичачам...и в пременото почна да ми се яде...викам си хормонално е. А се оказа, че сэм отлючила ИР! И килата на корема са от нея!

да ядем правилната храна и да увеличим движението. ( мотаенето м/у кухнята и балкона  или обиколките в мола -  не се броят, за да върши работа , на движението му трябва темпо и продължителност). С възраста метаболизма върви надолу и от там всичко останало се обърква.

Ама то и "правилната" храна с определени количества няма да доведе до отслабване.
Правилната храна по принцип е балансирана, аз говоря за количествата, и чисто физичните и биологични закони са такива, че няма как да отслабнеш без калориен дефицит. Той пък си има и формула за изчисляване, като се взема предвид движението какво е.
Иначе има и нещо, наречено рекомпозиция, превръщане на мазнините в мускул, кето също променя мерките на дрехите, но не променя показанията на кантара.

Реално погледнато на мен изобщо не би ми пукало за кантара, ако мерките ми се свиват, т.е. дрехите ми са добре, даже хлабави...

Разбира се, но тук говорим за 2 килограма подобна редукция. Много килограми няма как да преобразуваш, не и с разходка и домашни упражнения. 6-7 килограма за мен влизат в графата много.

стига вече с тези тежести и фитнес дитирамби. Те не са валидни едновременно за жени в нашето положение и за един млад организъм. Няма как жена в пред менопауза, 90кг.  с болежки  в ставите, с нисък кортизол, с високо кръвно - да започне да вдига тежести във фитнеса или в къщи, преди всичко да е вкарала в норми. Първо са леките неща, с добиване на опит и самочувствие и когато изпита необходимост да надгради, е тогава, каквото си иска да избере.

Аз започнах да ходя на фитнес от декември м.г., малко след като навърших 47 г. Не защото ми е много забавно, но просто усетих, че нещата се променят с тялото ми и няма да мога да продължа по стария модел на седене по цял ден и само през лятото и по екскурзии по-активно движение. Не можех да тичам и 50 метра, а мускулите отзад на бедрата ми бяха пред атрофия. А по принцип вродено имам в пъти по-развита мускулатура от обичайното за жена, която не спортува активно. Но това е до време. Появи ми се и целулит по бедрата, както и доста отпусната тъкан и кожа, особено над колената. Отделно натрупаните през зимата килограми все по-трудно изчезваха, дори с драстична диета.
Хубавото е, че промяната е видима вече и се чувствам доста по-добре физически. Пак спазвам диети, за да отслабна, но си помагам и с активно движение. Във фитнеса съм без треньор - консултанти са ми мъжът ми и синът ми - отявлени фитнес маниаци. Ходя по 3-4-5 пъти в седмицата след работа за около час. Това, което правя в момента, без да изпадам в крайности, е предимно бързо ходене на пътеката с голям наклон (около 3 км), бавно тичане по няколко минути (вече имам голямо подобрение), упражнения на машините с тежести предимно за крака и корем. Вкъщи също правя упражнения за корема и за изправяне на гърба (имам нелекувана сколиоза) по няколко минути 3-4 пъти седмично, но не съм особено стриктна. Ходя и на плуване веднъж седмично по 30 минути или 750 м. без спиране. В момента съм свалила около 6-7 кг. от февруари месец и вече изглеждам доста по-прилично. Дано успея да ги задържа. Всъщност основната ми цел вече е това и стягане на тялото, доколкото е възможно за възрастта.

Е нали за това говорим де, не за тежести. А за намаляване на теглото, за да може евентуално да се включи и спорт. Леките неща са първо при наднормено тегло, и най-вече, рестрикции в храната.
Всякакъв режим тук ще е от полза и за кортизола. При повече килограми и съпъстващи драми, хранителен режим е само първата крачка, при желание, то по принцип всичко е по желание, нищо на този свят не е задължително в крайна сметка.

важното е, да няма стрес.
Снощи, много странно, когато си легнах ме защрака едното коляно, днес на обяд усетих пак дискомфорт. Замислих се и вероятно новите ми тежести за крака от 1кг, са виновни, сигурно съм го усукала нещо. Е, така е, сега малко по внимателно ще я карам или се връщам на по-леките. Пробвайте упр. на Mizi със закачени тежести на краката или с гирички в ръцете , на мен равновесието ми става трудно, залитам насам-натам, но не се отказвам, гледам от забавната страна.

Че в залата, където ходя при треньорката има всякакви - дебели, слаби, силни и не толкова силни.
Това е точно в духа на "фитнес дитирамбите". Важно е всеки да открие какво работи за него и какво би го накарало да не се откаже.
Аз като се усетя изнервена или гладна (основно вечер ми се случва) и се мятам до залата. Вкъщи не мога да постигна това, което правя там....психологически е проблема, защото имам ластици, тежести, постелки, вече знам какво да правя, ама не мога вкъщи. Ако нямам ангажимент с треньорката, ще пропусна като стой та гледай.
Края на декември ми се възпали някакъв нерв на крака....дали от упражнения или нещо друго, нямам идея. Само дето безумно ме болеше като седя. При движение нямаше проблем. Ми продължих си тренировките, ама махнах някои неща за крака, почнах леко да го товаря. Почти месец мина, докато ми отшуми проблема (и то благодарение на нестероидните противовъзпалителни) и тогава почнах лека-полека да възстановявам натоварването върху въпросния крак и след още два месеца стигнах до предишните натоварвания.

ПП: да не обяснявам колко години ми трябваха, докато се накарам да предприема някакви действия....щото теорията какво трябва да се направи я владея, ама не го правех.