За безсмислените "саможертви", или "чиста къща - пропилян живот"

Animsaj със сигурност е мъж и то такъв, който пише без изобщо да върши цялата тая работа, която средностатистическа съпруга и майка прави.
Била съм в достатъчно ергенски жилища, имам приятели-мъже, говорила съм си с тях и как перат и за други домакински неща, повечето не са чували, че някои неща се перат на 60 градуса, а масово се пере всичко заедно на най-бързата програма. И за тях е натискане на едно копче. Аз лично не съм била в мъжки дом, в който да съм си казвала, че притежателят е уау домакин, особено като съм влизала в баните… Някои направо са за без коментар.
Аз лично си имам система на пране и ми отнема понякога по 10 мин. самото разделяне на нещата - това за тази пералня, това за следващата. После - това за сушилнята, това за простиране. Съдомиялната също трябва да се зареди, после да се приберат приборите и съдовете там, където седят.
И аз си мислех, че робот-прахосмукачка е натискаш един бутон и забравяш, но реалността, когато живееш с дете е друга. Първо минаваш цялата къща, събираш и прибираш играчки, които са навряни в някакъв ъгъл например, парченца от Лего тук-там, изобщо, подготовка за почистване.
Да, уредите улесняват, но пак няма как ти изобщо да не участваш в процеса, тук 5 мин., там 10…
И да, за мен вманиачаването в почистването и подреждането си е чиста диагноза, която се крепи на някакво илюзиорно чувство на контрол… Била съм там, знам какво е, ами вече не искам, накрая на живота ми няма да се потупвам по рамото за стотиците и хиляди часове, в които съм бърсала прах и съм мила тоалетни все пак.

Винаги в хубаво време сме навън, човек не може да слугува само, животът е прекалено кратък да си заврян все вкъщи с парцала...

Не знам коя ще си признае, че е от тези "добре си си ти, а аз, горката..."
Иначе като "нова майка" чистя, когато ми е кеф и вече често минавам на аламинути.

Аз явно съм мъж, защото пера всичко на 40° и не сортирам особено 😁. Имам сушилня, не гладя, тъй че времеемко е само сгъването и прибирането.

Добре, в случая - сушилнята дезинфекцира. Ама има пък някои неща, които се перат на 30 градуса - например спортни, вълнени, копринени, освен това не се слагат в сушилня. По погрешка съм свивала вълнени, тъй че със сигурност не става. 
Чувала съм и “Ама ти нали имаш сушилня, за какво простираш?”, но това са фактите.
Както и има съдове, които не са подходящи за съдомиялна и се мият само на ръка. Главно тигани, тенджери и тави със специално покритие.

Всеки си има ОКР-то. Сега примерно по темата - някой много се тормози че нещо не е изчистено, на някое скришно местенце има прах, или по някоя чаша има следи от миенето. Хубаво. То и да излезем някъде на кафе или друго това ще си го тормози. Аз се вдъхновявам от готвене да кажем, а ми е особено тегаво когато някой пипа по мишка и клавиатура с мазни пръсти от дюнери и банички ( предимно милички дечица и тинейджърчета ), което ме докарва до тих бяс ( понякога не е тих ). И ако сме навън а компове и лаптопи са оставени на произвола, нито кафето ми е кафе, нито бирата -бира.
Дотук добре, разбирам го, макар че чистотата принципно ми е на последните места в приоритетите. Важно е да не тормози околната среда със своята обсесия.
Примерно на други им е много важно да не им бъде одраскана колата с маникюра, да не им блъскат вратите ( пак на лъскавата кочина ), или да се паркира по строго определен начин. ...има и доста други подобни неща де, по широкия свят.

И чистенето на сушилнята също.

И аз обичам да простирам. Само да пекне слънце и съм на балкона.
Обаче в подреждането няма кой да ме отмени. Днес подреждах, подреждах, пак го докарах до средата и отидох на маникюр.
Относно децата - какво общо има времето с децата и домакинската работа - не ми е много ясно. Даже предпочитам да няма деца наоколо, като се разшетам. Едно време, като бяха малки, шетах в понеделник. Изпращам ги, пия едно кафе и започвам!

И аз лятото простирам на балкона, но мразя прибирането на дрехите после, че изтръсквам всяка една дреха хубаво, иначе рискувам да си внеса миризливки в къщи.

За мен прекаленото вманиачаване в домакинска работа е наистина безсмислена жертва и загубено време.
Преди време полудявах преди да ни дойдат гости, защото всичко трябваше да бъде изчистено от-до, все едно някой от гостите е здравен инспектор.
Лудите ме прихващаха по празници - всичко да е изчистено перфектно, чаршафите изпрани, изгладени, всичко сменено, да не ме свари например новата година с пълен кош неизпрани дрехи.
Славо Богу, отмина ми този период.
Чисти се и се подрежда от всички вкъщи, готви се и се мият чинии от всички вкъщи, пере се от всички вкъщи, гладя 1 път в седмицата и толкова от мен.
Извънредно чистене - като ми дойде музата само.

Свекърва ми имаше един лаф: "Все едно ще идва кралицата".
По-късно научих, че кралица Виктория действително е имала навика да посещава къщите на хората.
Прането просто никога не свършва у нас.

Някой ден като тръгна да умирам, няма да ме е яд, че не съм чистила и подреждала повече, а ако не съм живяла пълноценно. С това не искам да кажа, че не чистя и не подреждам, а че не го правя маниакално. Гледам да поддържам, така че да не ми отнема много време наведнъж.

Принизяването на домакинската работа до натискане на копче лъха на надменност и скъсана връзка с реалността. Много хора нямат всички електрически помощници (кой по финансови, кой по пространствени причини).

И аз съм почитател на минимализма, липсата на прахосъбирачки и претрупаност, които сами по себе си (лично на мен) ми създават усещане за липса на подредба и намаляват впечатлението за чистота.

Добре, но къде е границата между “щадя себе си” и  мързела? Както споменах-аз обичам да чистя и подреждам, на мен това ми носи удовлетворение, не искам някой от домашните да ми помага, не се оплаквам колко ми тежи. Добре ми е.
Обаче съм ходила на гости където да те е гнус да ползваш тоалетната и да трябва да да си я почистваш преди да я ползваш, а в същото време домакинята казва как е “над нещата” и предпочита да излезе да се разходи или да обядва навън вместо да чисти.
Не говорим за някаква маниакална чистота, но и да маскираш обикновен мързел с духовно извисяване не е добре.

В най-тежките ми периоди чистенето беше моя отдушник. С времето се научих да приоритизирам себе си и това се оказа печеливша формула.

Добре е, че масово тук ползвате чистенето за терапия, обаче да обвинявате другите че са мързеливи, защото не прекарват същото количество време в чистене, е нагло.
Ако нямам психически или емоционални проблеми, които се подобряват от чистене, не виждам защо да губя много време в това.
Предпочитам да си почивам, ако ми се почива. И да се разхождам, ако ми се разхожда.
Честно казано, не виждам разлика в чистотата на моя дом и на една приятелка, която прекарва целия уикенд в чистене. А домът и даже е по-разхвърлян.
Та губене на време си е. Освен ако имате нужда от такава терапия де. Но тогава не очаквайте и другите да са ментални болни и да имат нужда от същата терапия.