Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 3

Моя мъж беше сигурен, че ще стане с мои- след първия път, когато ни казаха, че няма да стане с мои забременях по естествен път след седмица. Но когато амх падна на 0.01 и двама лекари му обясниха, че шанса ни е само ДЯ, въпреки, че съм сравнително млада,  се съгласи. Сега темата е затворена страница   . Нашите са си и точка.

като ни казаха, че с мои Я е невъзможно ( просто не забременявах и при първи изследвания и ехограф положението беше трагично-нямам нито един опит с мои Я), тогава влязох в болница за да се докаже, че с мои няма да стане, той ме остави да се нарева един час като стоя плътно до мен. После каза - има няколко опции, да се запишем за донорска Я, да правим инвитро с твои в Турция, да осиновим или да си останем само двамата. Решението е твое.Много искаше да стане баща, беше абсолютно изчел всичко което и аз по темата забременяване, беше на всеки преглед и всяко взимане на кръв..... хич не му беше все едно кое от предложенията ще избера, но толкова ме порази тази негова обич към мен, че е способен да пренебрегне себе си за да съм аз ок с решението, че за мен друг път освен донорска Я нямаше. поне той да има шанса да стане баща. така си мислех в началото. като забременях първия път малко не вярвах, малко не знаех как се чувствах емоционално, но тогава се случи БХ  еми моето си дете беше толкова остра загуба ми беше. веднага след това втори трансфер, втора бременност, този път успешна и без никкви вътрешни борби - мое ли е не е ли, ще прилича ли на мен, няма ли. хората минаваме през различни процеси при някои по-барзо се осъзнават, други не толкова бързо....

Нито за миг не съм имала съмнения мое ли е , не е ли. Аз минах през 7 години борба за това дете, нищо по-важно нямаше за мен от него още преди да бъде заченато. Можех да продължа да се мъча още толкова години за СЯ, започнахме с опитите когато бях още на 32. Осъзнах обаче, че не ми е толкова важно да си продължа гена, отколкото да станем родители и да си го отгледаме докато не съм съвсем съсипана физически и психически, защото едва ли някоя, която минава през този път ще отрече , че инвитрото ( дали със СЯ и ДЯ) си е изтощаващ процес. За финансовата част да не почвам. Писала съм и по-напред , съжелявам само, че не се отказах по-рано от борбата за СЯ. Може би сега щяхме да искаме вече второ дете. За приликата с мен, много голяма разлика усетих между Тутракан в България ( където не знаех как изглежда донорката) и Биотекском в Украйна ( където си избрах донорката да прилича що-годе на мен). Моят мъж не я е виждал, аз така предпочетох.  С избора на донорката приключиха и абсолютно всички съмнения , които имах. Напълно осъзната и спокойна си направих трансферите и за наше най-голямо щастие се получи от първия път в Киев.С тежък мъжки фактор да получим 6 качествени ембриона си беше рекорд от всякъде. Кураж ми дадоха и мамите преди мен, които писаха в предните теми , мамите, с които си писах на лични, мамите, които родиха преди аз да забременея и така.

Много хубави постове прочетох, браво момичета - на вас и на вашите половинки!

След поредния 2-ри опит, неуспешен с ДЯ (преди това няколко с мои Я) съвсем се сринах. Мъжът ми тогава ми каза, че е крайно време вече да спра, защото вижда че това ме срива. Не съм изпадала в депресия, но ми беше много мъчно. Не съм човек, който се отказва и не можех да се примиря. Докато аз търсех от къде да намеря пари, за пореден опит с ДЯ, мъжът ми реши, че ще си купим нова кола. Купи кола и това ме обиди адски много. Не можех да се побера в кожата си от яд. Тогава се появи майка ми един ден в къщи и аз й споделих как се чувствам и че повече не мога да се боря и приключвам с опитите. Всички пари вече са издухани и аз приключих. Майка ми тогава каза "не се отказвай, аз ще ти дам 10 000 лв." Толкова струваха ДЯ. Казах и че няма смисъл, вероятно и тези пари ще отидат на вятъра поради неуспех. Тя ме убеди да направя този последен опит. Забременях и родих близнаците. Мъжа ми ме носеше на ръце цялата бременност. След раждането ми помагаше за всичко. Колата и до ден днешен я ползваме и сега се радвам, че я имаме, но тогава много ме беше яд. Сега през призмата на времето разбирам, че и той е бил прав за себе си, че може би съм постъпвала егоистично да харча всички семейни пари само за тази кауза, пренебрегвайки постоянно неговите желания и мечти. Все пак винаги ме е подкрепял в мечтата ми да имаме дете. Той също винаги го е искал и съдействал когато е било необходимо, без да се вманиачава да идва винаги с мен на прегледи, изследвания и т.н Много пъти съм ходила сама и това никога не ми е тежало, винаги съм усещала подкрепата му.  Тази случка с колата ме накара да се замисля, че в стремежа си да постигна мечтата си, аз газя неговите чувства и желания. Децата вече са на 6г., с ММ все още сме си заедно и се разбираме, още си караме колата, а майка ми често се шегува с мен, че децата много ги обича, защото тя си ги е купила. Понякога не е лошо да споделяте за чувствата и емоциите си, никога не знаеш кой с какво би могъл да ти е полезен в този живот.

аlbaaa,  благодаря, че сподели своята история. Моят мъж също се беше отказал в един момент. Посещенията в клиниките са му били винаги неприятни. Не е присъствал на всичките ми трансфери. Наистина похарчих всичко що имахме и изкарвахме в каузата за инвитро със СЯ. Досега щяхме да сме се преместили в по-голям и удобен дом, да сме ходили на почивки и да имаме заделени пари за старини. Наистина в един момент е добре да се осъзнаем и да си направим равносметка, че за мъжете до нас също не е лесно. Понякога си мисля, имаше ли смисъл да изчерпвам всичките тия ресурси само за една моя яйцеклетка и надеждата да се получи, но и знам, че не е решение, което може да се вземе от раз. Искрено се надявам нашите истории да послужат на някои бъдещи мами, а на вас желая безкрайно семейно щастие и още дълги години бабата да се радва на внучетата .

В крайна сметка е обща кауза. Ако проблемът беше в мъжът ми бих минала по същия път със същите средства.
И мен ме дразни моя с това, че иска да си купува нова кола( “старата” му също е нова, още в гаранция), а живот и здраве ни предстоят и други разходи. Аз спрях работа и доходите ми не са като преди, обатачих малко фирмата и имам доста данък, кусура ми е сега още една нова кола. Ама да сме живи и здрави, вчера ме посра птиче, нали е на пари… 🤣

Аз пък две години след раждането на първото ни дете тръгнах отново по този път, но нещата бяха много зле. На втория преглед ми казаха, че съм за ДЯ, но аз се заинатих да правим опити с моя, не можех да приема, че няма да имам още едно дете с мои гени. Това продължи около две години, тогава и не бяхме и чак толкова добре финансово, абе мъка отвсякъде. Накрая мъжа ме разтърси и ми каза, че трябва да спра. Вманиачила съм се до лудост, а имаме и дете за гледане. Спрях се, минаха шест години, в които не повдигах този въпрос, но смятах, че е дошло времето да го обсъдим, защото ще изпуснем и последния влак, не ми се пиеха и хапчета вече за поддържане на цикъла. Поговорихме и решихме, че ще направим един опит, така поне ще знаем, че сме опитали всичко. Ако стане ще е прекрасно, ако не стане ще го приемем и ще продължим, все пак имаме едно дете вече. Тогава той се съгласи, защото знаеше, че няма да спра и ще влезнем пак в омагьосания кръг. Подадохме документи и след около 8 месеца ми се обадиха, че има подходяща донорка и можем да почнем. После ме уведомиха, че всичко върви по план, има яйцеклетки. След няколко дни ми съобщават, че са извадили 8, но години само 5. Можех да се откажа, но ММ тогава ми каза да действаме, каза че по принцип ни трябва само една, това може да ни е късмета и да не се отказвам. Оплодиха се всички, до бластоцити достигнаха само 3, замразиха ги. На следващия ми цикъл направихме трансфер на две, хванаха се и двете, но едното спря развитие в 10 седмица. Борбения човек вкъщи ще стане на 7. Радвам се, че го послушах, че си дадох време да се успокоя и да мисля трезво, радвам се, че и после пак го послушах, а и той се радва, че не се отказах. Това е нашата история. Пожелавам успех на всички!

Радвам се от сърце за всички вас!

А дали в Биотекском е задължително да имате брак с партньора си? Аз бях попънила анкета преди 4 дни и сега пак нова, нямам отговор от тях а са написали, че ще се свържат скоро с мен.
В пакета от 4900 евро колко яйцклетки са включени, ако някой знае да сподели?

Мерси.

Не е задължително да имате сключен брак. Явно са много заети, защото и аз писах на координаторката, че съм й дала номера на друга съфорумка, която също е попълнила онлайн формуляра и на мен не ми е отговорила още. Имайте предвид, че тя придружава всички двойки в клиниката и прегледите. Превежда, отговаря на въпроси и общо взето не сме я оставяли и минута без да й задаваме въпроси като сме били в Киев. Обикновено са няколко двойки наведнъж от България и не й остава много време да си поглежда телефона, камо ли да си пише с някой. Затова бяха взели втора координаторка за пациенти от България да й помага.Вече като техни пациенти не сме имали  забавяне в комуникацията. Дори предварително ми е писала да ме подготвя с графици и протоколи. Доколкото аз съм запозната няма ограничение на броя яйцеклетки. Колкото извадят за вас са си. Можете да си замразите ембриони за в бъдеще и да си доплатите само за трансфер.

Здравейте,
преди стартиране на процедура с ДЯ в Кипър искали ли са ви медицински доклад от вътрешен и кардиолог? Ако да, може ли повече информация къде сте правили тези прегледи  - все пак е по-добре да се отиде при лекари, които вече знаят какво точно трябва да се включи в доклада. Може и на лично...
Благодаря предварително

Аз съм под възрастта и не ми искаха, но си имат  изисквания какво да бъде описано в прегледа. Бях си пратила прегледа на гърди и цитонамаска преведени и ми казаха, че не стават защото не са описани както искат те. После се оказа, че за моите години не им трябвали. Ама то чукка писател, не читател 🤣

2022 г. при първото ни ходене в Кипър минах някакви допълнителни кръвни изследвания в Бг, както и преглед от кардиолог в Кипър, по тяхно изискване, тъй като имах навършени 44 г. Водиха ме в различна болница, прегледът беше 35 Е. по спомен.

Дами, вие боядисвахте ли се по време за бременност? В групите за бременни масово избягват, но са млади и не са побели още?