Колко хора встъпват в съюз, брак, отношения без любов, водени от обществените нагласи и натиск?

  • 5 186
  • 133
# 105
Действително много връзки започват защото им е дошло времето на участниците, защото биологичния часовник тиктака, защото да не са сами и да създадат семейство, да имат деца. В което няма нищо лошо. Самотата колкото и да е рекламирана и ребрандирана като свобода, особено след една определена възраст не е никак готина за дълги периоди от време и много малко хора са наистина добре и им е хубаво да са сами....Та връзки започнали като партньорство с тези цели не е задължително да бъдат нещастни, ако имат взаимно уважение, поне някакво базово привличане и се разбират по основни въпроси, могат да просъществуват доста дълго време и на участниците в тях да им е много по-добре от колкото ако бяха останали сами.
И аз съм на същото мнение. Mоята най-добра приятелка се обвърза набързо, след като се преместих при ММ, защото остана сама. Всички вече бяха семейни, нямаше компания за излизане и общуване и в крайна сметка хвана първия по-светсен. Не беше това, което тя искаше, под нивото ѝ, но мисля, че беше по-добрият вариант от това да спи с който ѝ падне, включително, семейни и разведени.
Та, в крайна сметка, кои сме ние да съдим.
Виж целия пост
# 106
"Колко хора встъпват в съюз, брак, отношения без любов, водени от обществените нагласи и натиск? "

Доста.
Обществен натиск.
Самота.
Мечти за дете/деца.
Години.
Недостатъчност.
Психика.
Слабост.
Избор.

Всеки си решава еднолично дали иска да живее своя собствен живот,или иска да живее живот вкаран в рамка, както се казва  в една реклама ;"Вашето мнение е важно за нас."
Виж целия пост
# 107
Любовта съвсем не е рецепта за успешен брак, най-здравите бракове, които познавам се случват между хора на една вълна и на един акъл, на едно ниво, както искате го определете.
Щастието е в събирането между себеподобни.
Сега вече наистина е късмет да срещнеш себеподобен и да се влюбите, но повечето такива хора, с годините изграждат уважение и обич, дълбоко доверие, което е много нива над първична страст и влюбване от пръв поглед.
Бракът е градеж на къща, а не бързо струпване на колиба.
Оценки от страни не могат да се дават - той и епод нивото, пък го взела да не е сама и т.н. - може и първоначално това да е мотива, а по-късно двамата да установят дълбока, топла връзка по между си и да се обикнат.
Има хора в странни двойки, които са много щастливи, въпреки че може да изглеждат странно на външни хора.
Дори и навремето голяма част от уредените бракове, прерастват в любов и уважение, а такива родени в страст и влюбване се разпадат поради разничните възгледи и характери.
Не вярвам в никакъв обществен натиск, просто хората наистина се страхуват от самотата и активно търсят топлината на двойката, понякога хора, с които се събираме от немай къде се оказват точният за нас човек / малко като купуване на парфюм на сляпо, който се оказва точният аромат/.
Виж целия пост
# 108
Не знам в днешно време кой би се поддал на обществен натиск да прави нещо, което не иска щото хората така казали.
Ти току що отрече цялата наука психоанализа и психология, дори и социология. Много от нещата, които ни управляват изобщо не са директен натиск, а приети в несъзнаваното очаквания. Затова давах примера с питането на малки деца имат ли си гадже. Така се насажда, че това е нещо, което винаги трябва да имаш, макар изобщо да нямаш нужда в момента, както е в детската възраст.
Виж целия пост
# 109
Само дето това е инстинкт, а не възпитание, изграждането на отношения с другия пол, привличането, това са неща заложени на биологично ниво и обществото, възпитанието само формират допълнително и дават някакви насоки. Има доста изследвания, има и един случай на възпитавано момче като момиче след инцидент в бебешка възраст и изгаряне на членът му. Ми резултатите са доста интересни и цялата тая теория за психология натиск за формиране на всичко свързано с пола и сексуалността отива в коша заради тоя случай. Бренда от Бренд или Брендън, има го описан подробно този случай и на български, който иска да рови в Гугъл
Виж целия пост
# 110
Не са по-различни – преди са се поддавали на наклона на семейство, съседи, среда.
Сега се поддават, освен на горните, на влияния откъм интернет – социални мрежи, риалитита, медии.
Виж целия пост
# 111
Зависи какво точно се влага в отношения без любов - като гледам около себе си колегите /че и приятели/, доста хора направиха деца, щото е дошло времето и отсрещния е приемлив. С времето някои се разделиха, други кръшкат.
Поради именно обществен натиск - айде време ти е, всички около теб са женени итн, и аз не устоях /сиреч рекох да проверя прави ли са/ и опитах съжителство с човек, когото не смятах за подходящ. Пиша го, за да хвърля малко светлина относно самотата и самотността - бях супер изнервена, живеех на автопилот, нямах щастливо изражение. И то защото просто нямахме нищо общо по между ни, освен "че ни е време". Сега, като сама единица, се чувствам много по-добре и спокойна, имам желание за различни хобита , прекарвам си времето по-интересно (а не вкъщи, готвиш, гледаш тъпотия по тв и лягаш, а уикенда обикаляте разни роднини). Смятам, че никой сам не е сам, защото иска да е сам, а защото не иска да живее по чужди правила и да се чувства нечут и неразбран в къщата си.
Не знам защо, но имам усещане, че след 26-27г. е много трудно да срещнеш човек, с когото да изградите дълбока връзка - нещо повече от секс 2 пъти седмично и нагаждане на навиците.
Виж целия пост
# 112
Разделят се и хора, които са били много влюбени един в друг.
Виж целия пост
# 113
Точно! Началото на брака не дава гаранция как ще се развият нещата по- нататък. Всякакви варианти са възможни.
Виж целия пост
# 114
Ами нормално е, хората са стадни животни, то иначе модата не би била възможна. Нормално е като започнат всички около тебе да се женят и да имат деца и ти да искаш да го направиш.
Аз понеже винаги съм наопаки, бях абсолютно категорична, че няма да се взема с мъж, дето не е на 1000% моя човек - постоянно отнасях критика и подигравки, че съм хахава да чакам принца с белият кон.
Е, дочаках го. Тъй. Имам приятелки, които стоят в нещастни бракове и не мърдат - много болезнена тема, казах веднъж и приключих, сега насила никой за нищо не карам, в крайна сметка всеки си носи глава на раменете.
Брак без разбирателство и уважение си е китайско мъчение, но и самотата също си е китайско мъчение, китайско мъчение е да ходиш по срещи и да те разкарват набързо след секса и прочие и хората се уморяват и от едно китайско, на друго китайско минават. В много от случаите децата спасяват положението - двата ги обичат, добри родители са и покрай тях се спогаждат. Живота не е цветя и рози и блянове от розави романи.
Мине време - опитат с тоя, оня, виждат, че нищо не излиза и се кротват с някой до себе си, с годините привикват един към друг и така. Някои и много добре си живеят, други още ги тресе пуберитета - по хойкат, па пак се върнат и се кротнат.
Виж целия пост
# 115
Ей точно за това говоря и аз, в един момент на хората им писва от тва подмятане на различни партньори и всичките драми неизбежно съпътстващи тези занимания и се кротват с един човек, с който имат сходни виждания за живота и цели, дори да не са си голяма страстна любов. Което не е свързано с обществен натиск, нито непременно означава нещастна връзка, дори напротив, могат да са много по щастливи заедно да си отглеждат децата, от колкото бяха поотделно и сами. Разбира се може да не се получи, но както беше споменато многократно, и връзки възникнали върху голяма любов не е гаранция, че ще просъществуват във времето
Виж целия пост
# 116
Къде на майтап, къде на истина, но често ми се струва, че знаейки колко е трудно и колко ужасно натоварващо може да бъде, родителите нарочно си ръчкат децата да създават още деца. Сякаш, да не са се прецакали само те...
Това, разбира се е само теория.
Други хора, в гадни и нещастни бракове, пак натискат децата си за брак. Дали защото те не познават друго, или от истинска лошотия, тип: "няма само аз да страдам, и на другите трябва да им е гадно"...
Защото има хора, които наистина не обичат никой. Даже и себе си. И от зор да не те минат, навират на всички модела си, че така е правилно.
Други хора, ако нямаха семейства и деца може и да не са доживели съответната възраст.
Други типове, при взети различни решения, щяха да живеят със същия пол на семейни начала и да са щастливи...
И въобще светът е шарен, хората са различни. Понякога будят съжаление самотните, друг път будят завист. Зависи къде си и какво правиш.
Дано всеки намери, каквото му е по сърце.
Виж целия пост
# 117
За мен децата са най-голямото щастие, даже и през ум не би ми минало, да смятам, че имането на дете е какъвто и да било вид - прецакване. Но в същото време смятам, че деца трябва да имат хората, които ги искат, съвсем не съм на темата - всички задължително трябва да имат деца. Даже обратното.
В този дух, хората искат внуци, не защото държат да си прецакват децата, а защото знаят, каква любов носят.
Родителите, които са егоисти рядко дават децата им да се женят, обратното, навиват ги да стоят сам, за да има кой да ги обгръжва до смъртта им / познавам такива/.
Виж целия пост
# 118
В този дух не всеки си пришпорва децата за внуци, за да ги обича, а водейки се от собствения си мотив да “не кукува” детето му на стари години и защото така е прието.
За мен единственото правило е да оставим околните, включително и децата си да решават сами.

Аз искам да имам внуци, защото имам обич за даване. Дали ще имам е въпрос, който касае единствено детето ми и никой друг.
Виж целия пост
# 119
Натискът е обвързан с твоето нежелание, с не със степента на насилственост и осъзнатост на методите да се преодолее това нежелание. Това, че не те пребиват, влачат за косата и принуждават с пищов в тила да направиш нещо, не означава, че няма натиск.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия