Колко хора встъпват в съюз, брак, отношения без любов, водени от обществените нагласи и натиск?

Момите и ергените над 50 не са нито забавни, нито щастливи, а дали са пълноценни нямам идея. Във всеки случай доста ме натоварват, ако контактувам с тях повече от 1 час примерно. Животът е за двама. Няма нужда някой да ме убеждава в противното. Ако си загубил партньор, да пази Господ!, разбирам. Ама да се твърди колко много си щастлив и колко ти е добре сам, хайде няма нужда!

Средният човек по принцип не е особено каквото и да било. Изключителните личности са рядкост. И това не е нещо, обвързано със семейния статус. Ако за някого е обвързано, това изобщо не е хубаво.
Онези, които са наистина щастливи и пълноценни като обвързани, се радват на връзката си, вместо да се карат на наглите самотници как си позволяват да са самотни.

Честно казано познавам малко самотни хора и то главно мъже.
Жени по-рядко, някои осиновяват и деца на късни години. Излагам лично мнение от мои наблюдения - човекът е социално същество и биологична единица, не се ли възпроизведе следва на едни години много тежка депресия.
Поне аз не познавам щастлив 50 год самотник, всички са депресирани или пияници.
Само един човек познавам, които обича да е сам и ненавижда да живее с когото и да било - разведе се, децата си не поглежда, странен е и според мен не съвсем нормален.
Жените като цяло по са склонни да се събират с някой, отколкото да са сами, тези които по някаква причина остават сами наистина много страдат. Повечето са и постоянни кандидат-осиновители.

Живял съм достатъчно време в няколко страни - в Европа и в Америка, за да ме засяга данъчното облагане в тях. Няма нито една от тези в които съм живял, в която да няма данъчни преференции за двойки и семейства. Тоест данъчното облагане за живеещи сами (ергени, моми, както искате ги наричайте) навсякъде е завишено. Отделно наименованието не е официалното. Пример - при мен има данък, познат като данък Добре дошли - за всеки, който реши да купи недвижимост. По-скоро вид общинска такса, но висока, възлиза на 1% от стойността. Естествено, официалното име не е такова. Същото е с "ергенския" данък. Хората са го кръстили така, а иначе е облечен в юридическо наименование, което да не звучи така дискриминационно.

Обществения натиск - това е фактор, зависим от типа общество, както и от индивидите в него. За едни има, за други, по-дебелокожи няма натиск. В едно общество натиска е по-силен, в друго - няма, даже има противонатиск - антисемейна пропаганда. Въпрос на примиреност е да живееш във среда и общество, в което условията не те удовлетворяват.
И за семейството важи.
Най-общо, смятам, че трябва да се гледат действията на хората, а не да се слушат думите (оплакванията) им.
Тук залитаме малко в социологията, но максимата, че всеки народ си заслужава управниците, е валидна и на семейно ниво.
Хората, понякога даже на подсъзнателно ниво, си правят равносметка на позитиви и негативи, и взимат решение съобразно нея. Това, че мърморят за негативите, не означава, че не са си преценили позитивите.
Така мисля.

И все пак има хора, които не намират подходящ партньор. Имам доста познати, които не се ожениха, нямат и деца. Не е, защото не са искали, не им се е получило. Модерно е да не се събираш с друг, защото трябва да си с някого, а като се събираш с друг да искаш да си с точно този друг. Това явно е трудно да се разбере и в темата се вижда ясно този обществен натиск за нещо, което е късмет в общия случай.

Бояна, аз също имам такива познати. Нямаха късмет да срещнат подходящия, но никой не живее напълно сам. Имат родители, братя/сестри, племеници с които живеят в някаква общост.

Темата не е за отшелниците, а за избралите да не са в двойка пред това да са в двойка с човек, когото реално не искат.

Темата не и за хора, които се тупат в гърдите: "ей ме на, взеха ме, не съм сама като глуо кучи", но те веднага се изтъпаниха да демонстрират демонстрират, че овреме са решили този "проблем".


Много път има да се измине докато този селски манталитет се поразшири.
Видиш ли сам човек е нещастен, защото е отказал да се събере с нежелан от него партньор за да угоди на селския сбор.

Тези не са в тази тема, в друга са. И като ги четеш какви са и кой точно ги е взел - айде нема нужда.

Преживях известно време след развода без връзка и пак ще го преживея и то с кеф. Имам си моето семейство, близки, приятели, не съм приритала за "мъж да е, от кал да е".
А освен това, свободното време без мъж е безценно и може да се вложи в много добри инвестиции!

Ама много рядко някой живее сам, защото е избрал да е сам, просто се случват и такива неща. Ако имаш деца поне с тях можеш да си или с внуци, но на някои и децата са далече или отчуждени, та и това не е гаранция.
Иначе е ясно, че напълно сам човек си е трагедия. Тук говорим за задължението да имаш връзка, когато това си е до късмет да срещнеш подходящ човек, а пък под натиска на тая ценност хора се събират с други, защото трябва да са с някой. Лично аз нито искам да съм с някого, защото трябва, а още по-малко бих искала някой да е с мен, защото трябва да има в портфолиото артикул жена.

Кажете сега малко повече за тези, които искат свои биологични деца, но някак не могат да попаднат на партньор.

А, това е лесно, само пари трябват.

Не знам в днешно време кой би се поддал на обществен натиск да прави нещо, което не иска щото хората така казали. По -скоро това са някакви крайно инертни депресивни хора и от двата пола натискани от родителите си, които така или иначе пак не биха я докарали до никъде и сами.
Действително много връзки започват защото им е дошло времето на участниците, защото биологичния часовник тиктака, защото да не са сами и да създадат семейство, да имат деца. В което няма нищо лошо. Самотата колкото и да е рекламирана и ребрандирана като свобода, особено след една определена възраст не е никак готина за дълги периоди от време и много малко хора са наистина добре и им е хубаво да са сами. За другите си личи, каквито и маски на щастието да си слагат.
Та връзки започнали като партньорство с тези цели не е задължително да бъдат нещастни, ако имат взаимно уважение, поне някакво базово привличане и се разбират по основни въпроси, могат да просъществуват доста дълго време и на участниците в тях да им е много по-добре от колкото ако бяха останали сами. Естествено някои се превръщат в мъка, но и връзките изградени върху страст също не е гаранция, че ще са вечни, дори напротив. Покрай мен имам примери и за успешни, и за неуспешни такива, така че не виждам нещо лошо да се пробва. А и хората си свикват един с друг, дори в пенсионна възраст и с пораснали деца се събират двойки да не са сами, едва ли могат да имат много страст между тях при тези условия.

Да погледнем и другата гледна точка.
Ако искаш и се стремиш да си в двойка.
От разстоянието на времето и дългогодишно съжителство с мъже, все повече се улавям, че съм крайно нетърпелива към особеностите/навиците на другия.
Преди съм била толерантна към много приказване и слушане на безинтересни за мен теми и приказки. Сега не бих си причинила подобна компания.
Типът интереси – стил, вкус за дрехи, аксесоари, музика, изкуство – също.
Като цяло не ми пречат толкова битови различия като къде си слагаме чорапите и кой стол ползваме за дрехи, а менталните и духовните разлики. Те са ми непоносими. И човек с различно от моето мислене и светоглед, вкус за живота, колкото и да ме привлича емоционално, сексуално, не бих влязла в съжителство и двойка с него.
Та, хората сме различни – фокусът и цедката се променят не само с годините, а и с начина на живот, осъзнатостта, как се чувстваш със себе си в момента.
Да си сам, не значи да си самотен. Има по-хладни емоционално хора и не им пречи да си самуват.
Лично аз съм топъл човек и обичам да съм с партньор и в двойка – да го усещам дори като физическо присъствие, отделно смях, грижа, общи дейности.
Но.
Определено обществения натиск не ми е влияел никога. Това го свързвам с високия ми индивидуализъм, не с нещо изключително. Като цяло – и така, и така ми е добре. Стига да има дзен на душата и ума. Нищо не е на всяка цена. Човек трябва да може да сеч чувства всякак добре със СЕБЕ СИ.
//
Наистина е до късмет дали ще имаш успешен партньор. Защото хората се променят в двойката и спойката през годините трудно се поддържа, ако не сте силен екип.
Освен това, много хора правят генерални компромиси със себе си, за да останат в двойка, което за други изглежда потресаващо и неприемливо.
Истината е някъде там и някъде по средата.