Колко хора встъпват в съюз, брак, отношения без любов, водени от обществените нагласи и натиск?

  • 5 184
  • 133
# 15
Не съм сигурна доколко е фактор обществения натиск в днешни дни, но на мен ми се струва, че повечето хора, които започват връзка с неподходящ партньор, го правят от страх да не останат сами или без деца.

Аз не мога да си представя да живея така, връзка без любов, привличане и съвместимост на характерите ми звучи като мъчение.
Виж целия пост
# 16
Когато стереотипите са важни за даден човек може да има брак или връзка без обич.
Виж целия пост
# 17
Не знам колко са, но при всички са значително по-малко от времената, когато родата е избирала/одобрявала двойката. И от по-близкото минало, когато ако до 20 и 3-4 не си в брак, вече си стара мома/ерген, за разведените да не говорим.
Обществен натиск сега не виждам, поне в моето обкръжение. И той даже не е точно обществен, а изолирани случаи  вътре в семейството.
Виж целия пост
# 18
И  според мен има силен обществен натиск. И тук във форума го има, и то много ясно изразено. Колко пъти е ставало дума из темите, че мъж или жена, които до 40 (примерно) не са имали дълга и сериозна връзка,  са "голям червен флаг" Smiley
Не си спомням да съм  срещала мнение колко е чудесно някой да си е самодостатъчен Smiley
Малко е като решението човек да няма деца - уж всеки сам си преценя, и всеки да си живее както намери за добре, но винаги се търси някаква скрита драматична причина, и винаги има елемент на съжаление, че не знаят какво губят.
Виж целия пост
# 19
Според мен е имало момент на влюбване и привличане. После нещата са се влошили и обичта е изчезнала. Или пък е била едностранна - само единия е обичал, другия се е възползвал. Не мисля, че е обществен натиск. По скоро е "няма да намеря по добро" и в повечето случаи е вярно, но когато няма взаимна обич, тогава нещата рано или късно се сриват.
Виж целия пост
# 20
Общественият натиск е голям фактор. Ако ние, "нормалните", със семейство и деца, питаме тези, които нямат: "кога ще имаш гадже, кога ще се ожениш, време ви е за деца.." ако общуваме само с подобни на нас, семейни и с деца... другите, които не са постигнали това,  което ние развяваме пред очите им, се стремят да го постигнат и да не бъдат разпитвани, делени, съжалявани... И правят компромиси.
Виж целия пост
# 21
Познавам много хора в отношения без любов, заради някакъв вид външен натиск. Но според мен почти никой от тях не го осъзнава като натиск, евентуално след мноого пропилени години да се усети. Познавам и обратния случай, овдовял мъж остана сам завинаги, защото 40-годишната му дъщеря му заявила, че "не иска втора майка". Също толкова грозно и тъжно, като първия вариант.
Виж целия пост
# 22
Общественият натиск е голям фактор. Ако ние, "нормалните", със семейство и деца, питаме тези, които нямат: "кога ще имаш гадже, кога ще се ожениш, време ви е за деца.."

Ами, обикновено ние, „нормалните“, не питаме и не съветваме просто познатите кога, защо и за какво им е време. Не е наша работа.
А ако става въпрос за хора от най-близкия кръг, пак не питаме, защото много добре знаем какъв е проблемът и затова не бъркаме с пръсти в чуждите рани.
Толкова е просто.
Виж целия пост
# 23
Общественият натиск е голям фактор. Ако ние, "нормалните", със семейство и деца, питаме тези, които нямат: "кога ще имаш гадже, кога ще се ожениш, време ви е за деца.."

Ами, обикновено ние, „нормалните“, не питаме и не съветваме просто познатите кога, защо и за какво им е време. Не е наша работа.
А ако става въпрос за хора от най-близкия кръг, пак не питаме, защото много добре знаем какъв е проблемът и затова не бъркаме с пръсти в чуждите рани.
Толкова е просто.
Ама то и не е казано, че има проблем. И семейните могат да имат проблеми, и несемейните също, а могат и да нямат.

Иначе, който иска може да си се събира само по двойки. Особено ми е любим един случай на такова семейство, в което приятелите на децата се канеха само с родители по двойки. И дойде пандемията, когато се разбра, че мъжът не издържа карантината, защото е любовник с жената от най-близката двойка, та се изнесе, заряза жена, деца и цялото пазене от самотни майки се оказа за нищо. Но всеки си има възгледи, нека си ги практикува.
Виж целия пост
# 24
Обществен натиск има, но и толкова се е просмукал в нас под форма на убеждения... не спирам да се чудя на една приятелка, която съжителства с един, когото не понася, очевидно и той нея не понася, двустранно токсична връзка е, но основният и довод е "ами сама ли да стоя, те всички мъже са такива".
Виж целия пост
# 25
Не питаме,  не питаме... на теория. На практика много хора питат, делят, оказват натиск... Ей тъй, за добро уж. Да подсетят, че е време, сякаш може да забравиш...
Сигурно само как Сийка и още шепа толерантни не питат и не им пречи да общуват семейно със сами, бездетни, извън рамката на модела.
Виж целия пост
# 26
В момента над 50% от човечеството се оженва от родители и рода, като голяма част от младоженците нямат никакъв избор и не могат да откажат брака. Мнозинството индийци, пакистанци, араби и повечето африканци се женят по този начин дори когато живеят в развития свят.

Над моето поколение нямаше обществен натиск да се жени и да ражда. Може да е имало натиск или подканване от родители, приятелска среда, но обществен нямаше.

Виждала съм много хармонични бракове, породени от взаимна любов, както и нехармонични, завършили с раздяла и развод или минали в студенина и скандали. Същото с браковете, уредени от семействата.

Децата ни са свободни да правят каквото искат и съответно връзка не ги интересува, а деца хич. Нашите родители малко ни подканиха за брак и деца, но не са натискали.
Виж целия пост
# 27
Не мисля, че има обществен натиск, поне за последните 40 години със сигурност няма. Сега, ако някой е решил, че така си устройва живота, е друг въпрос. Брак или връзка без любов е умряла работа. Никога не ми се е случвало. Като се замисля, не познавам някой под натиск да се е оженил. Имам други "весели" примери. Една позната се омъжи за нейн колега, болен от рак, че да получава вдовишка пенсия. Обаче той оздравя. Сега живеят в тиха омраза. И други такива познати имам.
Виж целия пост
# 28
Моите свекъри казваха за ергенския данък. Не знам колко е бил този данък, но все ми го споменават. По любов са се женели, де. До някъде казват, че е имало натиск от семействата да не се застояваш много мома/ерген, но да не се чете като “уреден брак”.
В днешно време ми се струва, че чак натиск и да има, трябва да го пускаме покрай ушите си.
Аз не се интересувам защо приятелка няма деца или друга няма мъж. тяхна работа.
Виж целия пост
# 29
Не знам за обществен натиск, нямам в обкръжението си такива хора/семейства.
Но пък такива, събрали се някога или останали във времето заедно заради някакво си удобство, имам.
За мен не е нормално и не бих била във връзка, създала семейство с човек, когото не обичам.
Няма нещо, било то материално, социално или каквото и да е, което би ме накарало да живея/създам семейство без аз да го искам/чувствам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия