Колко хора встъпват в съюз, брак, отношения без любов, водени от обществените нагласи и натиск?

  • 5 185
  • 133
# 60
Какъв натиск е това една майка да си изрази мнението, че е по- добре дъщеря й да не е сама? Или приятелка да й каже, гледай да не остарееш сама, или нещо подобно? Много станахме чувствителни и асоциални. А примерът с детето с увреждане е супер нелеп, това може да се случи на абсолютно всеки. Също щях да се тревожа, ако моята дъщеря не беше се омъжила. Нормална, човешка, майчина реакция.
Виж целия пост
# 61
Имала съм в разширеното си семейство хора, избрали да са сами, и то във времена, когато това изобщо не е било прието. Бяха се посветили на професионалното си развитие, съответно със сериозни постижения в областите си. Израсла съм с мисълта, че това е избор, и съм се научила да го уважавам. Не мисля, че бяха нещастни. Имаха активен и разнообразен живот, и бяха ведри и усмихнати хора.
Имам и такива приятели, и също не мисля, че са нещастни.

Ако някое от децата ми избере този начин на живот, със съответното професионално отдаване, ще го подкрепя изцяло. Има професии, които не са особено съвместими със семеен живот, изискват пълно посвещение, и ако човек иска да е сред най-добрите, трябва да отдели цялото си време.
Виж целия пост
# 62
А ако е без професионално отдаване? Не се ли брои тогава?
Виж целия пост
# 63
А ако е без професионално отдаване? Не се ли брои тогава?

Може да е отдаване на хоби, на някаква страст, на някаква кауза. Нещо, което запълва времето ти до степен, да не ти остава достатъчно за партньор.
По-честно е да нямаш партньор и деца, отколкото да ги поставиш на второ, трето, или пето място в приоритетите си.
Виж целия пост
# 64
Какъв натиск е това една майка да си изрази мнението, че е по- добре дъщеря й да не е сама? Или приятелка да й каже, гледай да не остарееш сама, или нещо подобно? Много станахме чувствителни и асоциални.
На тая майка или приятелка дали не им хрумва, че другият човек не стои сам, защото иска да не срещне някой, с когото да се обича? Не бива ли ако на някой не му се получава в любовния живот да не му се натяква, а щом е толкова близък, че да се тревожиш за него да го подкрепиш, че може да се справи и сам?
И не знам дали сме станали чувствителни, но солидна част от населението е още примитивна до степен да използва чувствителен като обида и да брани яростно правото си да сипва сол в нечии рани или да се бърка където не му е работата.
Виж целия пост
# 65
Има хора, които решават да се развиват професионално, както по-нагоре се писа.
Имам приятелка, която преди доста години казваше, че не иска семейство - мъж и деца. Беше абсолютно фокусирана в работата си. Издигна се много за кратък период от време. Спомням си наш разговор тогава, каза ми "Отне ми две години да убедя майка ми, че семейство и деца не искам". В момента е щастливо омъжена с две деца, голямото на почти 16 години.
Така че и тези неща биха могли да се променят с времето, зависи от много фактори.
Виж целия пост
# 66
Те доста самотници искат да се изкарат Нютон, но истината е, че наистина има хора, които искат да живеят сами.
Не е до професия, просто не могат да търпят никой, за да съжителстват с него, ама никой - нито роднини, нито никой. Вероятно вид мизантропия.
Но обикновените хора си дават сметка, колко са уязвими сами за това постоянно търсят приятели, хора, групи, партньор и прочие.
Аз лично избягвам несемейни хора за приятели, много ме натоварват с постоянните си вопли как никой не ставал за тях, как никой нямало, как на другите хора браковете им били такива и онакива ....честно не се траят.
Дори тези, които общувам с тах служебно винаги, ама винаги успавят да вмъкнат това в разговора, ама винаги!
Викам си на акъла - ама сериозно самотата разболява, хората изперкват и не се търпят.
Не знам обвързаните тука как ги търпите, аз не мога и всячески ги избягвам и всячески съдбата ми ги тропосва на пътя.
Виж целия пост
# 67
Chuby, с извинение, не знам за самотниците, но на мен ти ми звучиш като натоварващ и доста предубеден човек. Може би затова привличаш такива типажи.

В нашето обкръжение има доста самотници, някои по избор, други - не. Нямам впечатление да са такива мрънкала или мизантропи. Просто хора, като всички останали.
Виж целия пост
# 68
Много повече мрънкала и оплакващи се съм срещала в двойки. Досадно е адски.
Не е до сам или в двойки. Има такива хора.
Не си причинявам подобни.
Ако е служебно, прекъсвам и сменям темата или слагам слушалки.
Виж целия пост
# 69

Аз лично избягвам несемейни хора за приятели, много ме натоварват с постоянните си вопли как никой не ставал за тях, как никой нямало, как на другите хора браковете им били такива и онакива ....честно не се траят.
Дори тези, които общувам с тах служебно винаги, ама винаги успавят да вмъкнат това в разговора, ама винаги!

Аз избягвам и такива семейни, които постоянно се оплакват от мъжете си, жените си, че и децата си. Simple Smile
Виж целия пост
# 70

Аз лично избягвам несемейни хора за приятели, много ме натоварват с постоянните си вопли как никой не ставал за тях, как никой нямало, как на другите хора браковете им били такива и онакива ....честно не се траят.
Дори тези, които общувам с тах служебно винаги, ама винаги успавят да вмъкнат това в разговора, ама винаги!

Аз избягвам и такива семейни, които постоянно се оплакват от мъжете си, жените си, че и децата си. Simple Smile

Абсолютно правилно! Никой не му се слуша постоянно хън-мън - аз пък каквато съм и паля от четвърт оборот изпитвам силно желание да кресна - напъни си мозъка и си оправи живота, кво ме занимаваш - но понеже моя кръг си ме знае та е лесно, но особено като трябва работа да се върши и да ми губят времето още повече ми лазят по нервите.
То ако мрънкането оправяше тоя свят, ама не ...действия трябват.

Та по темата - ако някой реши да влезе в брак или връзка сериозна с друг човек, трябва добре да си прецени всички за и против. Всеки има право да реши как да действа, само да не очаква някой друг да му оправя бакиите после.
Виж целия пост
# 71
Има си хора мрънкачи, който има мъж се оплаква от мъжа си, който няма се оплаква, че няма. Иначе всеки може да има проблеми, но дългосрочното оплакване от едно и също ми е непоносимо.
Виж целия пост
# 72
И аз не бих искала да общувам с човек като Chuby. Виж, приятели - мъже и жени, сами, имам. На около 50 сме, демек едва ли ще хванат някой следващ влак - макар че никога не се знае знае ли се. Не за всички е съзнателен избор, някои просто не са имали късмет.
Имам и приятелка професорка на 90 - никога не се е женила, никога не е имала деца (помислете в коя епоха се е случило това! не е просто като днес). Ми тя е един от най-готините хора, които познавам, въобще не забелязвам да й се е отразило на характера по лош начин. А е била и хубавка като млада (аз тогава не съм била родена и мога да съдя само по снимки.)

Много от разсъжденията в темата така или иначе са локални, старомодни и късогледи. Броят на самотните хора в развития свят нараства непрекъснато и в някои страни наближава 50%.
Виж целия пост
# 73
Да, отстрани добре звучи. Но сега като имам над 80 годишни родители, всеки ден се благодаря, че са двама и са си заедно. Защото ако е сам човек, как ще се гледа, какво ще му е ежедневието като възрастен? Не ме контрирайте, ясно, че не всеки ще доживее до старост. Но когато виждаш вече напредналата възраст, виждаш по друг начин и нещата.
Виж целия пост
# 74
Да, де ама то не става по желание. Все пак са нужни двама. И не на всеки му се случва. А като питат роднини, уж добронамерено, тормозят този, който не е имал късмет, да срещне подходящия човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия