Преодоляване на травма след конфликт - съвет?

ако за мен говориш,аз не си нахлузвам мъката,чрез някой друг. Както някой си дава мнението че е изплискала легена жената,така и аз си давам мнението . Благодаря за вниманието.

Вие си го давайте мнението.
Това не отменя фактите, че авторката е изплискала легена.

Проблемите са между авторката и мъжът.Останалите описани "травми" са външни фактори.На слепият не можем да му покажем,можем само да му помогнем да усети сърцевината на главния проблем.

Абе бая я защитават. Върни се сред мненията. Обвиняват и авторката. Ако беше за мъж, тогава е - зарязвай, живей си, остави го тоя боклук, свиркай си сестра, браво гърл пауър. Съседната тема.

Всеки си "плиска легена" как си знае и както сам си е видял... Авторке, замисли се да поискаш заключване на темата в някакъв момент, че иначе става безкрайна дъвка - вътрешни спорове на хора, кой прочел, кой непрочел за какво става дума.. Взимаш си полезното за себе си и после удари ключа.
Същото ще те посъветвам, отново, и относно свекърите. Hazel добре го каза, и ти си знаеш (или потърси) отговора на тоя въпрос - имате ли освидетелстван човек в семейството, с конкретна диагноза и съответно лечение? Ако да, значи знаеш кое откъде ти идва и ще ти е (малко) по-лесно да реагираш обективно, а не емоционално. Може и да няма (нужда от) диагноза - тогава ще ти е малко по-трудно да проумееш защо уж разумни хора се държат като идиоти (пардон, 3г деца исках да кажа ). Така или иначе:
1) приоритизирай твоето спокойствие и баланс - храна, сън, липса на паник атаки!, добро възстановяване от раждането (вкл. хормонален баланс!), овладяване на тревожността и евентуалната следродилна депресия/тревожност/дисбаланс

2) докогато чувстваш нужда, продължавай работата с психотерапевт. Дори само да има някой, пред който да си изплачеш всичко, без да те съди, пак е много ценно и помага. Още повече че майка ти вече не може да е в тая роля. Човешко е да имаш нужда от подкрепа. Човешко е и да не знаеш - а на терапевтите това им е работата - не просто да те изслуша, но и да ти даде различна гледна точка, да поработите върху твои неща, да поставите граници кое е твое (и можеш да повлияеш) и кое не (съответно не губиш сили, нерви и време там). Такива неща.

3) Една-две книги ми идват на ум да ти препоръчам, понеже на мен са ми били много полезни. Едната е "Порасналите деца на емоционално незрели родители" на Линдзи Гибсън - има я издадена на български, нек'ви загубени 10 евро е - но е безценна за разбирането на незряло поведение. Силно препоръчвам. Пък ако искаш, личните ми съобщения също са отворени за приказка.

Стискам палци! И допълвам, че по-добре от Nephrite ( мнение #86) не бих могла да го кажа.

Бях сигурна, че първоначалният спор е започнал около темата как да е облечено детето и това се потвърди от уточнението на трета страница. Всички реакции след това са напълно очаквани. Хората не се ли научиха, че тоя спор между поколенията винаги ще съществува? Нейно си било детето, не общо. Ама като свърши майчинството и не може да излиза от работа в 4, за да го взима от градина и училище, се почва едно чудене защо баба не иска да помага за не-общото дете...

Странно изказване.
Баба също ходи на работа и със сигурност няма тя да вземе детето от градината.
А и градините работят до 18 часа, така че все някой от родителите ще го вземе.
Доколкото разбрах младите са обезпечени и не зависят финансово от никой, имат и двамата собствени жилища, не са и получавали никаква финансова помощ от свекърите. Може да са с добре платени работи, а може и от вкъщи да работят.
Значи основният принцип на помощта е да идва , когато е нужна.
Не сега да се тика свекито да се разпорежда в чужд дом неканена, това не е гаранция, че след време ще иска да прибира внуче от детска.
За мен е върха на липсата на възпитание в чужд дом да си позволява някой да пристига неканен, да крещи по домакинята, да я обижда и да прави сцени.
И да - детето е на майката. И на бащата. На свекитата не им е дете, а внуче. Изначално са объркани понятията на много хора.
Когато я помолят за съвет и помощ - тогава.

Това са 5 страници от предишния ми пост.... XD
Благодаря за вниманието, за добрите и за лошите коментари. Всичко беше интересно и си взех и доста полезни неща
Извинявам се, няма как адресирам всичко така че ще се съсредоточа върху най-важното според мен:

- Защо съм написала че е свекървата е с диагноза свръхтревожност?
Всъщност не съм и гледала диагнозата. Написах го така защото доста добре описва това което съм чувала за медицинската и история. Знам, че от доста време (минимум 2 г, но по-скоро 5+) ходи почти постоянно по невролози, психолози, кардиолози и т.н. Антидепресантите дето споменах че взима са предписани от там. Според това което ми е казано е проблеми с нервите - избухва в плач, влачи някакви страхове и т.н. Произлизало (о, изненада!) от оношението на нейната свекърва към нея. Там е една история за тормоз, тъй като тя е живеела с нея до преди няколко години. Нейната свекърва си имала и любим син и любим внук, които не били съпруга и или мъжа ми. Тъжна история, но не и дава право да създава подобна динамика в моето семейство.
- Как това се отразява на мен и на мъжа ми?
Преди време бях пуснала една тема, дето питах за мнение дали да казваме на родителите му, че съм бременна. Там обясних, че тя много се депресирала от това, че съседите имат бебенце и тя страдала от факта, че ние с мъжа ми все още нямаме резултати. С мъжа ми бяхме решили да им кажем на рождения ден на свекъра, което беше баш на 3 месеца, но като мъжа ми разбра за състоянието на майка си ми се примоли дали не може да кажем по-рано. Честно казано не ми беше супер конфортно да прекрачваме собственото ни решение, но все пак се съгласих да им кажем 3 седмици по-рано(мисля че се събрахме на цветница?), за да може свекървата да се успокои.... След като им казахме, мъжа ми ми сподели, че едва не се сбил/бил набит от баща си, защото не сме били казали веднага >>
Това за мен показва, че А) свекървата си има страданията, б) прехвърля ги на околните си и ги кара да се съобразяват с нея, в) свекъра е напълно в режим майка орлица спрямо нея.

Случка 2: Мъжът ми трябваше да отиде на зъболекар. Отиде си при неговата зъболекарка и там оправили някакви пломби, почистили и всичко точно. Аз му предложих да отиде в моята дентална клиника за 2ро мнение, тъй като нямам доверие на частници, често си оставят ръцете, а моята клиника е една от най-добрите в София и им имам почти пълно доверие, че ще извършат качествена услуга. Той отиде, веднага казаха че 2 от пломбите му имат 2ричен кариес (едната, която току ще бе правил при неговата зъболекарка), бил за почистване на зъбен камък (тя уж го почистила) + още 2 кариеса със съмнение за 3ти. Пратиха го за панорамна зъбна снимка и излезе и че единия му мъдрец расте хоризонтално. Най-приоритетно беше почистване и мъдреците. Разбрали се за 2ри час, където да започнат лечение, но и му казали че вероятно ще бият месна упойка.
Сега почва шоуто. Говорим си той, свекървата и аз и аз споменах тази сага, зъбната снимка и упойката... Тя ми се стори странна, умълча се, но нищо не каза. Пред мен никога нищо не  казва, винаги си говори насаме със сина си. Някакво време по-късно обаче мъжа ми си идва, посрещам го с усмивка, целувка и го гледам, че нещо е притеснен. Какво му е? Майка му му теглила едно конско, че си е направил зъбната снимка Оо Как, това било радиация! Щяло да му стане нещо! Ама нали минало свършено, прехвърлила се на другата част - да не ходил да си оправя зъбите, защото можело да е алергичен към упойката. При нея така получила тежка алергична реакция и трябвало да и бият адреналинова инжекция. Разплакала се и го накарала да и обещае че няма да ходи... Не да отиде на алерголог, че да види, че всичко е точно, а да не ходи на зъболекар въобще. Той седи гледа ме и ми вика нещо от сорта на "Обещах и и затова ще отменя часа си." Това беше вече като бях бременна, но ако беше преди зачеване... вероятно щях да съм родител доста по-късно, ако въобще. Полудях и след скандал, той направи компромис да отиде на алерголог и да продължи лечението си. Но не каза на майка си за този развой на събитията.
Вече наясно, че тя е потенциален проблем, няколко дни по-късно го бях хванала и повдигнах темата, че той е зависим от майка си - нещо, което той не признава, и че се опасявам, че тя ще се опита тази зависимост да я прехвърли по-късно след раждането на дъщеря ни и върху нея. Тревожности, сълзи в случай, че не минава номера й лесно и т.н. Не достигнахме до консенсус, каму ли решение.

Случка 3: Най-абсурдната и най-смешната. Звучи като виц, но не е. Беше сравнително в началото на връзката ни, мисля че все още не се бяхме запознали - бяхме се прибрали с мъжа ми в неговия апартамент, отпочивахме и решихме да сготвим един кекс. Докато готвехме чух как входната врата се отключва. Насреща свекъра и свекървата - тя толкова се притеснила, че той 2 часа не и отговарял на съобщенията/обажданията, че накарала съпруга си да дойдат и да видят дали нещо не е станало с детето... Аз бях цялата в брашно, така че не отидох да ги посрещна, ама изглежда се усетиха че не е добра идея 11 вечерта да се пречкат в кухнята, така че си тръгнаха мирно.
Тогава ми беше супер смешно, но сега като пиша определено не ми е. Те се чуват сравнително често но не е нещо от типа на всеки ден, та не ми избиваше като прекалено странно, тъй като аз съм другата противоположност - имало е периоди с месеци да не звънна вкъщи да чуя как са.

Този тип държание е и причината, че не мога да и се доверя да гледат дъщеря ми без задръжки - в момента няма как да набие в главата на детето, че кихането е симптом на терминална болест и заслужава моментална линейка - още е малка, но най-редовно има "ама това не са ли сополчета? Ама защо има драскотина? Май и е студено, дай да сложим още едно гащеризонче отгоре!" Засега безобидно, но не знам какво ще и изкочи в главата в бъдеще. Затова и не се чувствам комфортно да ги оставя напълно сами.
Едно от условията ми за да продължат да виждат детето е да не изискват медицинска информация от мен и от мъжа ми за нея - кога сме били на педиатър за какво, дали са и били ваксини и т.н. Това беше важно за мен поради горното, но мъжа ми изглежда не смята че е толкова важно правило и най-редовно споделя тази информация. На последната ваксина тя беше малко по-раздразнителна деня след инжекцията и свекъра коментирал "За какво ги слагате тея ваксини? Само мъчите детето" или нещо в този смисъл. Доверие към тях - нулево. То дори да не бяха тези неща, самия факт че имат конфликт с мен е достатъчен, за да не мога да се отпусна и да ги оставя  да правят каквото си знаят. Няма как с чиста съвест и спокойна да ходя да си развявам байрака по моловете - това е абсурд. Психиката ми е в пълна бойна готовност за следващата глупост дето вероятно пак ще ми дойде изневиделица.
Първият път когато споделих за ситуацията, извън мъжа ми ми изкоментираха че изглежда, че свекъра и свекървата прожектират върху дъщеря ми - втори шанс да са родители, един вид, че може би ме възприемат като "сурогатна майка" на тяхното дете. Има логика. Не мога да преценя дали наистина е така, но има такива индикации. Може би дори малко, но го има.

- Имаше изказвания, че това моето не е травма

Една от многото дефиниции: „Психичната травма е преживяване, възприето като емоционално вредно, което води до дълготрайни негативни ефекти върху психиката и функционирането на човека.“

1. Преживяване, възприето като емоционално вредно ✓
-> Скандал веднага след раждане; Чувство за подценяване, подигравка и обезценяване; Липса на подкрепа от партньора

2. Силен стрес - реакция, която надхвърля способността ми за справяне ✓
-> Епизоди на плач нетипично за мен; Състояния близки до паник атаки и моментен нервен срив

3. Физически и психически последствия ✓
-> Рязък спад в кърмата; Виене на свят и болки в корема; Депресивно състояние в продължение на седмици

4. Дълготрайни ефекти ✓
-> 4 месеца по-късно – все още се преживява; Неутрални стимули (присъствието им) отключват негативни ефекти; Невъзможност за „пускане“ на ситуацията въпреки рационално разбиране

5. Нарушено функциониране ✓
-> Конфликти с партньора; Невъзможност за нормално спокойствие в собствения дом; Загубени ценни моменти с бебето

Klar, смятам да заключа темата в някакъв момент, но все още има хляб тук. Ще изчакам още малко
Книги по въпроса само още не съм чела - редит, фб, ютуб, материалите на психотерапевта, които бяха с по обща насоченост и не представляваха такъв интерес... Попаднах на един много добър канал дето често се занимава с темата: https://www.youtube.com/@MindYourBoundaries и конкретно Why the Good Son Can't Choose His Wife Over His Mom видеота бяха много добра репрезентация, макар и много по крайно от това моето

Ама можете ли да си представите, само да си представите, че някои хора успяват да отгледат деца и без помощта от баби и дядовци, а?

rhin33,
свекървата има психиатрични проблеми и това е ясно. Но вместо да се фокусира да се лекува, тя трови хората около себе си. Това не е ок.
Освен това тя е преживяла трудности с нейната свекърва и знае, че това не е хубаво, но не вижда проблем да го стоварва същото върху теб. И това не е ок.
Плюс, че е разбрала, че като се разциври и сина и мъжа и припкат около нея да и угаждат.
Абе луда баба си е тя!

Личен въпрос : след като е била толкова прекрасна майка и не позволява на бебетата да се разболяват, как така е докарала сина си почти до пълен стерилитет? Заушка? Нелекувани възпаления в детска възраст?
Със сигурност е далеч от идеалната майка.

Жената си е откачалка.
Но проблемът е в теб и мъжа ти.
Първи проблем – той. Не успява да постави граница с мама си.
Втори проблем – ти. Не успяваш да подредиш тези проблеми, въпреки че ги виждаш. Твърде много анализираш, твърде много следиш за поведения и търсиш контрол. Не поставяш правилната бариера/граница между тях и теб.
Но! Първо с мъжлето трябва да се разберете спрямо подгъзуването на маминка нон стоп.

BasilA, Работя по въпроса да му отворя очите за вредата която причинява майка му. Очевидно не мога да насиля нещата, трябва да предизвикам себеосъзнаване

Lanarte, става дума за разширени вени, така нареченото варикоцеле. Не е бил така винаги, развило се е последните 5-10 години

Тогава ти пожелавам спокойствие и сила в овладяването на емоциите. Това е ключа към подобни хора, ако не са с деменция или изявени психози.
И помни, че колкото и да се тръшка и реве тази госпожа, и да въвлича всички в сценките си, по-важно е детето ти и ти да си адекватна за него.
Тези с техните семейни драми и глупотевини са просто фон. Изи и хладен ум.

rhin33,

Мъжът ти го е страх от майка му, и аз напълно го разбирам. С такъв емоционално нестабилен родител (хеле пък ако тя и преди менопаузата е била такава) човек става готов наистина на всичко, само и само да не я провокира повече. Лошо, че свекърът вместо като мъж да балансира истериите на жена си, се е подвел и той по тях.

Сила ще ти трябва, и най-вече помощ. Отвсякъде и всякаква, която намериш. Ще трябва да се научиш да работиш с всеки един от тях и (ей сега скочи форума отгоре ми ) да станеш по-добър манипулатор от свекървата. Нямам предвид използвач обаче! А човек, способен да разбира състоянията на околните и да работи с тях за градивен общ резултат. Всяка помощ по тоя път ще ти е от полза.

Първи проблем - мъжът, втори проблем - твоето свръханализиране. Тези 100 точки, които си изписала, за да ни убедиш, че си травмирана, звучат като извадени от ИИ и са подходящи за терапевта ти. Но намери друг, не някакъв аматьор, който вместо да работи с клиента си, праща непознати хора на терапия. Свекървата е такава, каквато е и няма да се промени, фокусирането върху нея и свекъра е нежелание да се реши проблема. Топката е в теб и мъжа ти и колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-скоро ще се успокоиш.