Най-лесно ще е да се насочиш към някаква ИТ професия. В медицината ще има още от това по много. Да сигурно след 10 години ще ти се отблагодари, но до тогава ще е така.
Виж целия пост
Мисля да се откажа от професията си, за да запазя психиката си
- Публикувана: 3 апр. 2026, 00:40 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2026, 00:55 ч.
# 45
5 апр. 2026, 10:01 ч.
# 46
5 апр. 2026, 15:39 ч.
Сменяш болницата. Завършваш специалността. Отваряш си частен кабинет и сама определяш колко да работиш.
За бърнаута трябват около три месеца почивка, после пак ще ти се доработи. Взимаш си отпуск, почиваш си, правиш си план и с нови сили действаш.
Какво е това място с интензивност и вредни условия? Спешно отделение или реанимация?
Хипофункцията на щитовидната жлеза има същите симптоми.
Умора, депресия, безсилие. Всичко те дразни и не искаш да чуваш и виждаш никого. Сутрин се будиш и се чудиш какъв е смисълът да ставаш. Отчаянието вечно ти диша във врата.
Може да си мислиш, че е бърнаут, а то ЩЖ да е дала фира.
Виж целия пост
За бърнаута трябват около три месеца почивка, после пак ще ти се доработи. Взимаш си отпуск, почиваш си, правиш си план и с нови сили действаш.
Какво е това място с интензивност и вредни условия? Спешно отделение или реанимация?
Хипофункцията на щитовидната жлеза има същите симптоми.
Умора, депресия, безсилие. Всичко те дразни и не искаш да чуваш и виждаш никого. Сутрин се будиш и се чудиш какъв е смисълът да ставаш. Отчаянието вечно ти диша във врата.
Може да си мислиш, че е бърнаут, а то ЩЖ да е дала фира.
# 47
6 апр. 2026, 01:03 ч.
Някои тук посъветваха жената да се насочи към работа в ТЕЛК. Там работата е много тежка! Работи се с хронично и тежко болни пациенти, много от тях са безработни или с ниски доходи, с множество социални и семейни проблеми. Понякога се налага лекарите да посещават болните в домовете им, защото са трудноподвижни или на легло. Нерядко болните недоволстват от забавени ТЕЛК решения или от постановените проценти инвалидност, обжалват, държат се грубо с лекарите. Една позната с ампутирана гърда вследствие на рак сподели, че преди години е попитала лекаря от ТЕЛК: „Докторе, защо не ми давате пожизнена инвалидност, как мислите – ще ми порасне ли цицка"? Други пък хленчат, плачат, искат по-високи проценти, защото трудно си намират работа с тежки диагнози, разчитат единствено на доходите си от пенсия и социални помощи, за да издържат себе си, а нерядко и съпрузите/децата си... Колкото по-високи са процентите инвалидност – толкова по-висока е пенсията, както и някои социални права и придобивки.
Не мисля, че в тази система жената ще се чувства по-спокойна и удовлетворена. Напротив!
Може да се насочи към служба по трудова медицина, училищен лекар, лекар към НОИ, санитарен инспектор или нещо подобно, ако наистина реши да смени това, с което се занимава в момента.
Успех!
Виж целия пост
Не мисля, че в тази система жената ще се чувства по-спокойна и удовлетворена. Напротив!
Може да се насочи към служба по трудова медицина, училищен лекар, лекар към НОИ, санитарен инспектор или нещо подобно, ако наистина реши да смени това, с което се занимава в момента.
Успех!
# 48
6 апр. 2026, 01:16 ч.
В никакъв случай да не тръгва за никаква чужбина, ако наистина е на такова дередже каквото описва. Чужбината не е за хора, които едва се справят в собствената си държава, където и стените помагат.
В Канада например на лекарите от чужбина не им признават дипломите и ако искат да практикуват, започват всичко отначало. Имам такива познати тук, едната е българка, брутално е. За да живее и работи човек навън трябва здрава психика, амбиция и много издръжливост, каквито авторката не притежава.
Аз съм друг тип човек, много кариерно ориентиран и нищо не ми е по-важно от успешната професионална реализация и не мога да дам съвет в случая. Провокира ме да пиша съветът да се насочи към чужбина. Такава стъпка ще е самоубийство за авторката.
Виж целия пост
В Канада например на лекарите от чужбина не им признават дипломите и ако искат да практикуват, започват всичко отначало. Имам такива познати тук, едната е българка, брутално е. За да живее и работи човек навън трябва здрава психика, амбиция и много издръжливост, каквито авторката не притежава.
Аз съм друг тип човек, много кариерно ориентиран и нищо не ми е по-важно от успешната професионална реализация и не мога да дам съвет в случая. Провокира ме да пиша съветът да се насочи към чужбина. Такава стъпка ще е самоубийство за авторката.
# 49
6 апр. 2026, 05:57 ч.
Аз не съм много сигурна дали в случая проблема е в професията или е в личното отношение към нещата и в способността да се преработват добре нещата и да се поставят граници във всяко отношение. Човек не е длъжен да може всичко и да е добър за всички във всички нюанси на изискванията.
Дори в случая , дори в описаните преживявания - авторката има право на тях и на самоусъвършенстване. Дори да не е идеална в момента за семейство, деца, служба и пр. тя си е тя и е такава, каквато е и работи върху себе си основно за себе си . Защото в крйана сметка семейството и ще се справи, децата ще израстнат ... а тя ще преживява и анализира всичко един ден и ще си дава вина.
Затова според мен - приема се състоянието за болест, всеки има право на болест и слабост. Никой не е бог. И от ттам се работи лека полека . Това е моето мнение. Аз не съм специалист.
Виж целия пост
Дори в случая , дори в описаните преживявания - авторката има право на тях и на самоусъвършенстване. Дори да не е идеална в момента за семейство, деца, служба и пр. тя си е тя и е такава, каквато е и работи върху себе си основно за себе си . Защото в крйана сметка семейството и ще се справи, децата ще израстнат ... а тя ще преживява и анализира всичко един ден и ще си дава вина.
Затова според мен - приема се състоянието за болест, всеки има право на болест и слабост. Никой не е бог. И от ттам се работи лека полека . Това е моето мнение. Аз не съм специалист.
# 50
6 апр. 2026, 06:41 ч.
От ковид насам ТЕЛК комисията работи по документи, дори се изпращат от две-три години на случаен принцип и в друга област, така че спокойно. Но работата в ТЕЛК комисията не е основна работа, а допълнителна.
Виж целия пост
# 51
6 апр. 2026, 09:58 ч.
Не винаги работата в ТЕЛК е допълнителна, за голяма част от лекарите това е основната им работа. За чужбина, този съвет може да даде само човек, който не знае каква борба е в чужбина, колко по- добър, устойчив и отдаден трябва да си, за да успееш.
Виж целия пост
# 52
6 апр. 2026, 10:05 ч.
Някой даде съвет за ИТ - в момента там не се търсят хора без опит, а преквалификацията от медицина към ИТ ще иска доста учене и евентуално напускане на сегашната работа, за да може да се подготви. Съвсем ще й гръмне главата.
Според мен авторката се нагърбва с прекалено много неща, не успява да отсее важното от плявата и в един момент губи посока. Трябва да се фокусира върху 1-2 неща и да си гони интереса, а не да спасява света.
Виж целия пост
Според мен авторката се нагърбва с прекалено много неща, не успява да отсее важното от плявата и в един момент губи посока. Трябва да се фокусира върху 1-2 неща и да си гони интереса, а не да спасява света.
# 53
6 апр. 2026, 10:28 ч.
Какво значи 1-2 неща. Ако тези 2 неща са семейство с дете и работа, а работата ти иска да си по 100 часа седмично?
Виж целия пост
# 54
6 апр. 2026, 10:39 ч.
Няма работа, която да иска да си там 100 часа седмично, освен ако не говорим за собствен бизнес. Това е експлоатация и на ръба на закона (ако не и отвъд). Със сигурност поема много задачи, които не са нейни, или за които отговорността е споделена, но никой друг не иска да се нагърби с тях. Или някой й го налага, а тя се съгласява от незнание или неудобство да се противопостави.
Виж целия пост
Какво значи 1-2 неща. Ако тези 2 неща са семейство с дете и работа, а работата ти иска да си по 100 часа седмично?
Няма работа, която да иска да си там 100 часа седмично, освен ако не говорим за собствен бизнес. Това е експлоатация и на ръба на закона (ако не и отвъд). Със сигурност поема много задачи, които не са нейни, или за които отговорността е споделена, но никой друг не иска да се нагърби с тях. Или някой й го налага, а тя се съгласява от незнание или неудобство да се противопостави.
# 55
6 апр. 2026, 10:45 ч.
Виж целия пост
Но в последната година и половина самата мисъл за работата ми ме смазва. Имало е периоди, в които работих по 260+ часа, понякога дори 300 на месец. И не се чувстват както сега, когато работя по 140-163 (на 7 часов работен ден сме заради вредности и интензивност).
По различни обстоятелства още съм специализант, макар и да работя от 2018 година. И съм зарязала и движенето на нещата по специализацията, защото просто едва дишам вече.
Това се отразява и на личния ми живот.
Не правя абсолютно нищо. Почти не готвя, не си играя с децата си, не говоря с мъжа си, не правим секс - последно правихме началото на февруари. Естествено, бракът ми страда.
По различни обстоятелства още съм специализант, макар и да работя от 2018 година. И съм зарязала и движенето на нещата по специализацията, защото просто едва дишам вече.
Това се отразява и на личния ми живот.
Не правя абсолютно нищо. Почти не готвя, не си играя с децата си, не говоря с мъжа си, не правим секс - последно правихме началото на февруари. Естествено, бракът ми страда.
# 56
6 апр. 2026, 11:07 ч.
Това са часовете на месец, не за седмица.
Виж целия пост
Но в последната година и половина самата мисъл за работата ми ме смазва. Имало е периоди, в които работих по 260+ часа, понякога дори 300 на месец. И не се чувстват както сега, когато работя по 140-163 (на 7 часов работен ден сме заради вредности и интензивност).
По различни обстоятелства още съм специализант, макар и да работя от 2018 година. И съм зарязала и движенето на нещата по специализацията, защото просто едва дишам вече.
Това се отразява и на личния ми живот.
Не правя абсолютно нищо. Почти не готвя, не си играя с децата си, не говоря с мъжа си, не правим секс - последно правихме началото на февруари. Естествено, бракът ми страда.
По различни обстоятелства още съм специализант, макар и да работя от 2018 година. И съм зарязала и движенето на нещата по специализацията, защото просто едва дишам вече.
Това се отразява и на личния ми живот.
Не правя абсолютно нищо. Почти не готвя, не си играя с децата си, не говоря с мъжа си, не правим секс - последно правихме началото на февруари. Естествено, бракът ми страда.
# 57
6 апр. 2026, 11:11 ч.
Тва ми е ясно. От вестик 168 часа научих че имаме 168 часа в седмицата. Хахахха
/4 - пак доста.
Виж целия пост
/4 - пак доста.
# 58
6 апр. 2026, 12:37 ч.
Не са на седмица 168, а на месец. КТ, мързи ме сега да ви издирвам точните членове, но работната седмица в България е 40 часова с възможността до 8 часа допълнително, но не повече от 30 часа на месец. При сумарно работно време (работа на график, а не на 8 часов работен ден) се изравнява на месец, тримесечие или шестмесечие. Между работните дни трябва да имам минимум 12 часа почивка. На пет работни дни два поредни почивни, като единият трябва да е събота или неделя. Изключение е работа на не прекъсваем работен процес. 300 часа месечно е буквално по 12-16 часа дневно. Сметнете сами - 20-21 работни дни в месеца, по 12 часа са 240 часа! В отделенията се работи на 12 часови смени май, но пак. Ако става въпрос за малка болница с двама или трима лекари - ето ви го претоварването и невъзможността да си вземеш болничен или отпуска
Виж целия пост
# 59
6 апр. 2026, 12:43 ч.
Явно в медицината са намерили вратичка. Нека си ли чувала как в спешните млади доктори дежурят по 100 часа на ден. Или в ковида. На теория и закон е едно, на практика друго. Жена ми като беше готвач бачкаше 6 дена по 14 часа в седмицата, а по договор беше 2 на 2.
Виж целия пост
Препоръчани теми