Мисля да се откажа от професията си, за да запазя психиката си

Колебаех се дали да пиша, не мога да дам съвет относно смяна на професията.
Може би трябва да вземете почивка/болничен и да възстановите психиката, после трезво ще прецените в коя област на медицината ще търсите реализация.
Ако наистина сте в депресия и не сте на антидепресанти не сте полезни нито на себе си, нито на семейството. Абсурд е да се мисли, че в това състояние може да завършите специализацията.
За тези които не са попадали в лапите на депресията да кажа, че депресията не е само лошо настроение, липса на енергия и нежелание за работата. В умерено тежката депресия се стига до разпад на личността (не знам точно дали така се нарича), например гледаш филм, не изпитваш емоции, а виждаш само картинки и никаква връзка между тях. Концентрация и памет при депресията клонят към пълна нула.
Имам познат, много добър психиатър, който преди няколко години изпадна в някаква психоза. Както той казваше - добре, че се осъзнах навреме и посетих колега, та да се оправя. Така, че никой не е застрахован.

Освен това, за да работят в ТЕЛК, лекарите трябва да имат специалност, а жената все още няма. Така че към момента това не е опция за нея.

Ще си позволя да изкажа мнение, защото съм лекар и съм минала през нещо подобно. Преди години започнах да специализирам, забременях и междувременно родих две деца. Естествено това води до прекъсване на специализацията и удължаването й с няколко години. Подозирам, че и при вас са се случили така нещата. Т.к сравнително сама си гледам децата и разчитам финансово обще взето само на мен, от самото начало работех във фарма бизнеса от вкъщи и понеже в този бранш лекарите сме доста по-напред с разбирането на нещата, много бързо се издигнах и заех висока позиция с много добри доходи. Обаче това е за сметка на фактът, че работех по 14 часа на ден(болница, после от вкъщи), включително събота и неделя. Междувременно взех специалност и постепенно започнах да се налагам като добър специалист.  Това го правих около 10-12 години. И после се сринах. Точно това, което описвате-никакво желание за нищо, единствено исках да съм с децата си и да правим някакви си наши неща. Всичко ми стана беразлично. Това, което ме извади е,че си дадох време-спрях работата във фарма бизнеса, редуцирах работата си с пациенти, за да мога донякъде да се възстановя. Започнах да спортувам много сериозно-естествено за вас това може да не е разковничето, но трябва да намерите нещо подобно, което да ви мотивира. Дали съм се възстановила-категорично не. Знам как работех като вол, на 300%,  години наред и сега не мога да свърша и 10% от обема работа, който вършех преди. Но-адски си обичам професията и когато става въпрос за пациентите съм отдадена максимално. Ако наистина сте лекар и по душа, работата в клиничните проучвания и фарма компаниите няма да ви удовлетвори. Да, няма да работите на смени, ще имате прилични доходи, но като гледам колко е паднало нивото там-ами няма да ви е ОК. Работата е и брутално скучна и досадна. Съветът ми е да се насочите към позиция медицински монитор, ако все пак мислите за смяна.
От практична гледна точка-потърсете колега психиатър/психолог с оглед правилното определяне дали сте с депресия или бърн аут- има значение. Надявам се, че не ви остава много време до взимане на специалност-ако имате сили-вземете я, дори и след пауза. Това е инвестиция. Откъснете ли се от медицината, после връщането е трудно. Не мога да дам още съвети, т.к не знам какво специализирате, има ли кой ви помага с децата, има ли финансов проблем. Всички тези конкретни неща имат значение. Каквото и да решите-искрено ви желая успех!

Не съм чела мнения само първото. Смятам, че ако се чувстваш болна от професията си е време да се махнеш. Аз се махнах и съм по-добре,  физически, психичерски и емоционално. И аз съм обичала работата си но дойде време, в което нещата просто забиха и живота ми минаваше в досада.