Най-голямото любовно разочарование

Хм, не съм преживявала грандиозни драми. С втория ми приятел вече бях на такъв етап от живота си, че искам нещо повече от просто да сме си гаджета. Сещате се - да живеем заедно, като семейство, деца след време... Уж и той, но само на думи. Всяко действие показваше обратното. Отне ми 3 години да вдяна, че само си губя времето.

Не съм имала любовни разочарование за добро или за лошо. Всичките ми връзки съм ги прекъсвала аз когато съм разбрала, че не желая да бъда повече с този човек. Не мога да кажа, че имам хубави спомени от бивши връзки, не защото нямам, ами защото съм изтрила всичко. Зарязвам много генерално и после дори самият човек не знае бил ли е някога в живота ми.
Имало е моменти, в които съм била разочарована, но това е било по-скоро разочарована от себе си: че съм позволила, че не съм била по-категорична, че не съм забелязала.
Ако все пак трябва да спомена нещо, то е вечерта, в която един мъж си позволи да ми каже, че не знаел по колко много работя и до колко късно, но той нямал чисти чорапи за утре …. Съвсем логично това беше последното нещо, което го оставих да ми каже. Може би тогава бях много разочарована, че целият ми принос в тази връзка е да пера чорапи. Стана ми ужасно обидно. Както казах, мозъкът ми е много усложлив и зачерквам не само от живота, но и от сърцето. Тогава се научих да обичам разочарованието и да го приемам като нещо положително, а именно краят на една илюзия, краят на една заблуда.

Май няма мъж в живота ми, който да не ме е разочаровал.
Но, подобно на ДХЗ, и аз открих, че проблемът не е в мъжете, а е в мен. В смисъл - това, че привличам някакви счупени хора, които обикновено само ме използват и са страшно нарцистични и токсични, при положение, че аз съм до голяма степен емпат и people pleaser, реално си е класическа схема.
Тъпото е, че аз бях изключително наивна, хем ги виждах всичките неща, то направо с ходещи червени флагове съм се забърквала, ама не, слагах си розовите очила и виждах само нещата, които исках да виждам.
Може би върхът беше последната ми такава връзка с тотален психопат, гледала съм 1684 видеа за нарцисисти и все едно слушах за него. 100 пъти се опитах да се разделя с него, но така ме беше омотал, така ме манипулираше, че накрая само като ми се обадеше и аз хуквах при него. Пълна овца. Та най-голямото ми разочарование беше не от него самия, а от мен си, че съм допуснала години наред да търпя такова отношение, психически тормоз, свалила съм си всякакви нормални граници и съм му позволявала буквално да си прави с мен, каквото си иска… докато той просто си играеше с мен и ме гледаше като някакъв социален експеримент до какво дъно мога да стигна заради него. Всичките ми приятели говореха буквално едно и също, но аз не слушах, въпреки че знаех, че са прави.
Един ден той направи нещо, което вече ми прекрачи тотално всички граници на каквото и да е търпение, един акт, който ми показа, че аз за него съм едно тотално нищо, една изтривалка, жена, която само използва. При това, не защото съм привлекателна, пасваме си много в леглото, умна съм, забавна и с широка обща култура, а просто, защото съм лесна и удобна.
И в този момент просто казах “Край”. Написах му нещо там, че вече не мога повече и да не ме търси, ама понеже вече беше получавал ей такива 10 съобщения, не ме отрази. Отрязах го отново. След което просто спрях да му вдигам телефона, с изключение на един път, в който говорихме за едни 10 мин. и се държа като по учебник. “Липсваш ми”, “Ела да се видим”. И т.н., и т.н. Но цялостното му отношение крещеше как все още ме смята за много застреляна. Показах му червен картон, ама от опит с такива - най-вероятно ще се присети пак. Такива като него са се сещали и години след като са ни се разделили пътищата.
От опита ми, който си е бил такъв, такъв си е останал. Такъв типаж не се променят, защото те реално си се харесват… Поне така се самозалъгват.
Била съм много гневна, обидена, наранена, ама полза за мен няма от цялата тази работа. Опитвам се да си вадя поуките от всичко това. Например - да си видя къде са корените на това да ме привличат такива счупеняци, пък и аз самата да съм магнит за тях. Работя с терапевт, не само затова, за много други неща, излизат доста неприятни детски травми, както и травми от първите ми връзки с мъже или по-скоро с момчета от тийн годините ми, но явно това са били някакви уроци, които е трябвало да науча по този път.

Най- големите ми разочарования са от самата мен. Не са виновни мъжете, с които съм имала връзки, а аз. Никой не ме е пратил там. Моите избори са били такива.

И аз попадам долу горе все на един тип мъже: "добри момчета".  Не пушат, не пият или пият много малко, по детски наивни и все пак умни.
Това винаги много изненадваше роднините ми и по-специално майка ми. Понеже нали имам труден характер. Темерут, избухлива, че и пия.
Но когато се държат добре с мен съм относително кротка и много всеотдайна.
Дори не ми се е случвало женкар, комарджия или насилник да ме хареса или аз него.  Мисля че взаимно се усещаме.
Разочарованията ми са по-скоро пубертетски, поради липса на опит и напълно невинни.
В по-късна възраст имам нещо подобно , но то е към мен самата. Просто аз не обичам да разкривам.чувствата си и изглежда все едно ги нямам. По този начин човекът срещу мен се чувства досадник и глупак.
С ММ това го изчистихме още в началото.

Разочарованието идва, когато имате големите очаквания. Аз винаги съм имала огромни очаквания към мъжете, затова често съм чувствала във връзка, че този не е достатъчно за мен и заслужавам повече. В крайна сметка срещнах човека, който отговаряше на високите ми очаквания и сега съм щастлива вече много години.
Не бива да живеете с разочарованието. Не бива да сваляте критериите. Гледайте напред и все ще се появи истинският човек.

И аз мисля, че много хора се примиряват с човек, който е достатъчно добър или просто не е по-лош от другите и в крайна сметка избират него пред това да са сами, защото годинките минават, а по-добър може да не срещнат. И някои си карат така, при други с времето се натрупва неприязън или срещат по-подходящ и се разделят.

Точно пък срещу това се боря с всички сили. Може да си остана сама с котките и виното, ама няма да се примиря, с някой, който умишлено ми къса нервите, ако ще да съм след пенсия.

Най-голямото ми разочарование беше от мъж, на когото вярвах, ама така вярвах, че повече не може. А реално аз не го познавах този човек, но го обичах, тичах към него по всякакъв начин, показвах, доказвах..... И получавах стена, в която се удрях всеки път. Един ден просто си казах стига, моето момиче, достатъчно ти е вече, и си тръгнах, повече не осъществих никакъв контакт. Той не вярваше, когато си тръгнах, толкова самодоволен беше, сигурен, че го обичам. Е, обичах го, но и себе си обичах. Отне ми много време да го преодолея, за късмет след това срещнах ММ и още по-добре разбрах каква глупачка съм била да търпя. А той, опита се да осъществи контакт чрез трети човек, но не му се получи. Сам е, и така ще бъде, такива хора не заслужават вселената да им прати любов. Не и докато не се научат да не си играят с чуждия живот и само да разтакават.

Разочарования нямам, защото с всички връзки съм очаквала какъв ще е краят. Различията в темпераментите, ценностите, начина ни на живот, цели са ми били ясни от началото. Краят на връзката не е по-малко мъчителен, но поне не съм се чувствала обидена. С мъжа ми би било най-голямото разочарование, защото този път нямам лоши предсказания и бих била наистина изненадана.

Аз май само в една връзка съм се чувствала наистина излъгана и оттам разочарована. Човекът беше много тих, спокоен, мил. И както се оказа, пълен с малки тайни, за които не ми беше казал.
Всички други мъже са били - картите са на масата, играй или ставай.

Най-голямото ми любовно разочарование е било и винаги ще бъде връзката ми със самата мен. Всички други разочарования дойдоха, понеже не се обичах достатъчно.

Това доведе до толкова само саботиращи връзки, че няма как да го сравня с нищо друго.

И до днес всеки ден и всяка минута се уча да се обичам и да се грижа за себе си, което не е права линия, но е все пак повече от това ,което съм видяла като пример и се гордея вътрешно.

Кокетката да спре да си записва, а да се включи.

Най-голямото ми разочарование е човекът от първата ми сериозна връзка със съжителство, продължила около 7-8 години.
Как се справих... Първите месеци бях погълната от учене и работа докато премине шокът. После започнах да излизам с много хора, просто да се забавлявам, без никакви ангажименти. Накрая, когато срещнах бъдещия си мъж, си дадох сметка каква глупачка съм била толкова да страдам по човек, който не го заслужаваше. И трите стъпки ми помогнаха по различен начин в различните моменти.

Към днешна дата сме в добри отношения. Чуваме се чат-пат или си пишем.
Той вече е над 45г и все още е сам.

Имам две големи любовни разочарования, не мога да кажа кое е повече. Първата ми любов, там без много опит се сблъсках с почти всички възможни женски номера, с това някой да те гледа в очите и да те лъже без да мигне, с няколко раздели и събирания, както и съмнения за изневяра от самото начало, които предопределиха отношенията ни. Но мисля, че бързо влязох в час с тази игра и не и останах много длъжен. Беше топ мацка, много по - опитна от мен и трудно се преборих за нея в началото, което си оказа много влияние. В крайна сметка това ми беше много ценен урок и за пример каква не трябва да бъде жената, която търся. Цената обаче беше висока, от тук дойде и второто ми голямо разочарование, момичето, с което можех да имам истинска връзка в онези младежки години се разминахме няколко пъти докато ми беше най добра приятелка и в последствие голяма неосъществена любов. Тук разочарованието ми е по - скоро от игрите на съдбата( и от мен самия, ако трябва да съм честен), че така се стекоха нещата, да се движим по ръба през почти цялото време и всеки път да се разминаваме за малко.
В крайна сметка всичко се реши с последната ми любов, с която приключиха всички предишни истории и вече сме заедно почти две десетилетия.