Няма да конкретизирам човек, а тип - нарцистичен, и то не един. До такава степен бях омотана (просто съм манипулируема, наивна), че не знаех коя съм. Все още е така, защото всеки следващ е с по - тежко нарцистично от предишния, или поне на мен повече ми влияе. До такава степен не виждам реалността, че седейки на една маса с въпросния, който ми показва среден пръст, аз стоя и му се радвам и си мисля колко е свързан с мен. Не знам някакъв похлупак ли съм имала, или ми бъркат в съзнанието много умело. И това със средния пръст е най - малкото, проблемът е, че като се усетя и сложа граници започваха обвинения, ужасен филм беше, все едно съм кукла на конци, даже не все едно, ами същото. Направо съм за психотерапевт, в последните месеци даже почти се отказах да живея от психическо изтощение😔 един пък ме заплашваше, че ще ме намерят в канавка. И трудно беше откачането и там.
Виж целия пост
Най-голямото любовно разочарование
- Публикувана: 5 апр. 2026, 14:42 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2026, 08:31 ч.
# 30
6 апр. 2026, 16:16 ч.
# 31
6 апр. 2026, 16:36 ч.
Все едно чета своята ситуация, от която вече съм вън, за щастие, но ми трябваше време и работа докато разбера, че не съм била луда и лоша както постоянно ми се говореше.
Виж целия пост
Най-голямото ми любовно разочарование беше с човек, на когото се доверих безрезервно. Много страстна, бърза, скорострелна дори, любов, която бе успешно гарнирана от сваляне на звезди, идеализация и безспирни комплименти. Бях все още в началото на студентството си и изобщо не подозирах, че това не е нормално и е похват на определен типаж хора.
Връзката, както започна, така и приключи. Без обяснения, не разбрах и защо. Даже и „формално” не бях информирана, научих от трети лица за паралелни връзки. Човекът се изниза, впоследствие ме потърси за „приятелско рамо”, когато от нищото, изглежда, се сгоди за първата (или поредната) срещната. Аз, наивното глупаче, реших да го играя прекомерно благородна и наблюдавах от най-предните ложи как протичат новите му взаимоотношения (докато той естествено тъчеше на стана, че много ме обича и съжалява за всичко; ей сега ще сме като преди; той искал мен, не нея, ама нещо го спирало).
Един ден се събудих и нещо „прищрака” (с помощта и на психотерапевт, разбира се, защото въпросният ме бе докарал до това да не си знам и името, преносно казано). Приключих всякакъв контакт, осъзнах, че съм удобната емоционална изтривалка на един изкусен манипулатор с гранично-нарцистични акцентуации.
Той още от време на време си намира начин да ме потърси; я за рожден ден, я за друго, но не отвръщам по никакъв повод. Не знам къде се подвизава, нито с какво се занимава; работим в една сфера и съм чувала единствено клюки, че не е добре положението.
Връзката, както започна, така и приключи. Без обяснения, не разбрах и защо. Даже и „формално” не бях информирана, научих от трети лица за паралелни връзки. Човекът се изниза, впоследствие ме потърси за „приятелско рамо”, когато от нищото, изглежда, се сгоди за първата (или поредната) срещната. Аз, наивното глупаче, реших да го играя прекомерно благородна и наблюдавах от най-предните ложи как протичат новите му взаимоотношения (докато той естествено тъчеше на стана, че много ме обича и съжалява за всичко; ей сега ще сме като преди; той искал мен, не нея, ама нещо го спирало).
Един ден се събудих и нещо „прищрака” (с помощта и на психотерапевт, разбира се, защото въпросният ме бе докарал до това да не си знам и името, преносно казано). Приключих всякакъв контакт, осъзнах, че съм удобната емоционална изтривалка на един изкусен манипулатор с гранично-нарцистични акцентуации.
Той още от време на време си намира начин да ме потърси; я за рожден ден, я за друго, но не отвръщам по никакъв повод. Не знам къде се подвизава, нито с какво се занимава; работим в една сфера и съм чувала единствено клюки, че не е добре положението.
Все едно чета своята ситуация, от която вече съм вън, за щастие, но ми трябваше време и работа докато разбера, че не съм била луда и лоша както постоянно ми се говореше.
# 32
6 апр. 2026, 16:49 ч.
Най-голямото разочарование е свързано с откровени лъжи, без задръжки, които се дължат на особености на характера - най-вероятно нарцисизъм и т.н.
Не знам какво става с другия човек и не искам да знам - не че не ме гложди, но си налагам да не се интересувам. Предполагам, че се чувства спокойна в транзакционна йерархична връзка, в която има протекции (власт) срещу интимност, без емоционално обвързване.
Всеки по пътя си.
Виж целия пост
Не знам какво става с другия човек и не искам да знам - не че не ме гложди, но си налагам да не се интересувам. Предполагам, че се чувства спокойна в транзакционна йерархична връзка, в която има протекции (власт) срещу интимност, без емоционално обвързване.
Всеки по пътя си.
# 33
6 апр. 2026, 16:57 ч.
Stardust of north, съжалявам за това, през което си преминала.
На мен също ми е доста познато; всеки мой опит да се „откача” водеше до умели внушения, че го „играя жертва и нищо чак толкова не се е случило; хората понякога избирали други, понякога се връщали”, че съм „непоносима”, носител съм на патологични черти, не притежавам базова саморефлексия и т.н. При мен най-лошото от всичко беше, че този човек е завършил Психология + множество допълнителни квалификации в областта. Смятах го за някакъв авторитет и мислех, че нещо аз съм сбъркала, че имам грешна представа за себе си, а той е прав.
За пръв път посетих психотерапевт след пореден (и последен всъщност) разрив, в който обидите и „игрите” му ми дойдоха в повече. Психотерапевтът ми остана видимо потресен от разказите ми, не можа да го скрие. Явно имах нужда да говоря с някого, защото въпросният ми забраняваше да разказвам и за връзката ни, и за нивото на взаимоотношенията ни от самото начало до самия край. Абсолютна изолация с цел да си запази (навярно) имиджа.
И до ден днешен психотерапевтът ми понякога ми казва, че някои хора напълно откачат след подобно насилие, а аз все пак съм задържала функционирането си без огромни загуби. Пълен кошмар беше.
Виж целия пост
На мен също ми е доста познато; всеки мой опит да се „откача” водеше до умели внушения, че го „играя жертва и нищо чак толкова не се е случило; хората понякога избирали други, понякога се връщали”, че съм „непоносима”, носител съм на патологични черти, не притежавам базова саморефлексия и т.н. При мен най-лошото от всичко беше, че този човек е завършил Психология + множество допълнителни квалификации в областта. Смятах го за някакъв авторитет и мислех, че нещо аз съм сбъркала, че имам грешна представа за себе си, а той е прав.
За пръв път посетих психотерапевт след пореден (и последен всъщност) разрив, в който обидите и „игрите” му ми дойдоха в повече. Психотерапевтът ми остана видимо потресен от разказите ми, не можа да го скрие. Явно имах нужда да говоря с някого, защото въпросният ми забраняваше да разказвам и за връзката ни, и за нивото на взаимоотношенията ни от самото начало до самия край. Абсолютна изолация с цел да си запази (навярно) имиджа.
И до ден днешен психотерапевтът ми понякога ми казва, че някои хора напълно откачат след подобно насилие, а аз все пак съм задържала функционирането си без огромни загуби. Пълен кошмар беше.
# 34
6 апр. 2026, 17:30 ч.
Благодаря! Радвам се, че и ти си се справила с това. Не знам колко години си го търпяла, аз 4 и няма да давам детайли за него или връзката, но е много тежко с такива хора, които лъжат и манипулират с цел да те използват, лъжат те в очите, молят се, а когато фалшът им не минава започват с агресията и заплахите... Букет от емоции е докато не си тръгнеш, защото те не тръгват, може да те игнорират или да ти обясняват как трябва да се развива връзката ви, с какъв темп, според това в какво настроение са или колко изгода виждат, но никога не слагат категоричен край.
Виж целия пост
Stardust of north, съжалявам за това, през което си преминала.
Благодаря! Радвам се, че и ти си се справила с това. Не знам колко години си го търпяла, аз 4 и няма да давам детайли за него или връзката, но е много тежко с такива хора, които лъжат и манипулират с цел да те използват, лъжат те в очите, молят се, а когато фалшът им не минава започват с агресията и заплахите... Букет от емоции е докато не си тръгнеш, защото те не тръгват, може да те игнорират или да ти обясняват как трябва да се развива връзката ви, с какъв темп, според това в какво настроение са или колко изгода виждат, но никога не слагат категоричен край.
# 35
6 апр. 2026, 17:55 ч.
Ако ме заплаши с такова нещо гадже, ще стана много добричка, усмихната и кротка, а той ще трябва оттук нататък много да внимава какво яде.
Виж целия пост
един пък ме заплашваше, че ще ме намерят в канавка. И трудно беше откачането и там.
Ако ме заплаши с такова нещо гадже, ще стана много добричка, усмихната и кротка, а той ще трябва оттук нататък много да внимава какво яде.
# 36
6 апр. 2026, 18:12 ч.
Колко трудно достигнах до изводът, че сама съм си виновна зя всичко.Обаче това е опитът.
Виж целия пост
Най- големите ми разочарования са от самата мен. Не са виновни мъжете, с които съм имала връзки, а аз. Никой не ме е пратил там. Моите избори са били такива.
# 37
6 апр. 2026, 19:43 ч.
Разочарована съм единствено от себе си, че ми отне 3 години да призная и да приема, че онзи човек не беше стока. Хиляда шанса и хиляда надежди да се оправят нещата се пръснаха в един миг. Една дреболия просто ми щракна копчето и тихо си казах "това беше". Разочарована съм също, че чаках половин година въпросния да приеме, че наистина това беше края и да се изнесе от нас. Човека си мислеше, че съм сърдита и просто така си говоря празни приказки и няма да посмея да остана сама.
Виж целия пост
# 38
6 апр. 2026, 19:43 ч.
Връзката с бившия ми мъж. Имала съм пълно доверие, но съм грешала. Трудно се справих с емоциите, и с осъзнаването, че този човек не съм го познавала изобщо за 20 години. След толкова време заедно, в което съм давала всичко за семейството си, аз видях една много грозна страна на човека, който се предполага, че ми е половинка и спътник в живота. В голяма заблуда и лъжи съм била, но това е. Осъзнала съм, че съм сгрешила с него и се надявам, че вече ще си отварям добре очите. Отне ми няколко години да се съвзема от кошмара, в който ме вкара този човек. Иначе при него всичко е наред сега, живее си живота и хич не му дреме за разбитите животи след него. Той е от хората, след които "трева не никне", както се казва.
Виж целия пост
А кое е най-голямото разочарование в любовта, което сте преживявали? Как се справихте? Какво се случи в живота на човека, който ви нарани или разочарова ?
Връзката с бившия ми мъж. Имала съм пълно доверие, но съм грешала. Трудно се справих с емоциите, и с осъзнаването, че този човек не съм го познавала изобщо за 20 години. След толкова време заедно, в което съм давала всичко за семейството си, аз видях една много грозна страна на човека, който се предполага, че ми е половинка и спътник в живота. В голяма заблуда и лъжи съм била, но това е. Осъзнала съм, че съм сгрешила с него и се надявам, че вече ще си отварям добре очите. Отне ми няколко години да се съвзема от кошмара, в който ме вкара този човек. Иначе при него всичко е наред сега, живее си живота и хич не му дреме за разбитите животи след него. Той е от хората, след които "трева не никне", както се казва.
# 39
6 апр. 2026, 19:48 ч.
Прекалено очеизвадно между 4-те реда прозира същинският въпрос на авторката.
А той е:
- Ще накаже ли провидението, съдбата, този лош, лош мъж, прелъстител, наранител и разочаровател?
Не, няма провидение, нито причинно-следствена връзка между вашето разочарование и вероятните неприятности в живота на този, когото искате да видите "наказан".
Виж целия пост
А кое е най-голямото разочарование в любовта, което сте преживявали? Как се справихте? Какво се случи в живота на човека, който ви нарани или разочарова ?
Нека да отворим една дискусия, защото темата ми е интересна и ми резонира по някакъв начин.По късно ще се включа и аз .
Нека да отворим една дискусия, защото темата ми е интересна и ми резонира по някакъв начин.По късно ще се включа и аз .
Прекалено очеизвадно между 4-те реда прозира същинският въпрос на авторката.
А той е:
- Ще накаже ли провидението, съдбата, този лош, лош мъж, прелъстител, наранител и разочаровател?
Не, няма провидение, нито причинно-следствена връзка между вашето разочарование и вероятните неприятности в живота на този, когото искате да видите "наказан".
# 40
6 апр. 2026, 19:49 ч.
В любовта, най-разочарована останах от себе си. Защото винаги съм била на принципа, че когато един човек е в миналото ми, значи мястото му е именно там и, когато сложех край на една връзка, то повече не се връщах назад. Но с един човек не го направих. Тръгвах си, връщах се, тръгвах си, връщах се.... И така изгубих 12 години от живота си. Най-хубавите си години. От него не съм разочарована - той винаги си беше такъв, какъвто си е. Разочаровах се от себе си, че очаквах да стане друг и изгубих твърде много време, за да разбера, че това никога няма да се случи.
Виж целия пост
# 41
6 апр. 2026, 20:05 ч.
Едно е да вземете решение да останете с някого, но няма нужда и от това самобичуване, че привличате само кофти мъже. Ми не, не ги привличате, просто са много. Не им снемайте отговорността, че са кофти, като обвинявате себе си.
Виж целия пост
# 42
6 апр. 2026, 20:19 ч.
Няма смисъл да се разочароваме от себе си , когато всъщност сме вярвали, обичали и давали на хора, които всъщност не са ни оценили.
Всеки човек ни е пратен с някаква цел и след такива хора израстваме, намираме себе си, своята цена и себестойност. Когато преживеем такова предателство, всъщност учим уроци, които ни водят единствено до нашето израстване.
Чак с кофти мъже ни бих казала, че съм била, просто сме били на различни вълни.
Виж целия пост
Всеки човек ни е пратен с някаква цел и след такива хора израстваме, намираме себе си, своята цена и себестойност. Когато преживеем такова предателство, всъщност учим уроци, които ни водят единствено до нашето израстване.
Чак с кофти мъже ни бих казала, че съм била, просто сме били на различни вълни.
# 43
6 апр. 2026, 20:22 ч.
И аз си тръгвах и се връщах няколко пъти в последната ми връзка. Направо се намразих, особено за последния месец, бях станала на килимче. Все пак намерих сили, станах и тръгнах, заключих вратата и оставих ключа.
Виж целия пост
# 44
6 апр. 2026, 20:26 ч.
И след това сякаш пое дълбоко въздух нали? Аз се почувствах точно така, след като хлопнах вратата - сякаш отново мога да дишам. Беше прекрасно усещане
Виж целия пост
И аз си тръгвах и се връщах няколко пъти в последната ми връзка. Направо се намразих, особено за последния месец, бях станала на килимче. Все пак намерих сили, станах и тръгнах, заключих вратата и оставих ключа.
И след това сякаш пое дълбоко въздух нали? Аз се почувствах точно така, след като хлопнах вратата - сякаш отново мога да дишам. Беше прекрасно усещане
Препоръчани теми