Най-голямото любовно разочарование

Един съвет от мен към прясно разделените - ако наистина сте сложили финалния край, спрете да се занимавате с тези хора вече, обърнете им гръб и започвайте да гледате само напред. Докато не го направите, все още ще стоите в миналото и края няма да е сложен окончателно. А това ще ви стопира да продължите напред. От личен опит ви го пиша това и с най-добри чувства

п.п. За да поясня - аз се разделих с БНД преди 16 години. И първата година след раздялата си стоях още в миналото. Той го усещаше и затова постоянно се въртеше около мен в опит да си ме върне ПАК. Чак, когато за последно затворих вратата между нас, той разбра, че това наистина е края и се разкара окончателно.

Чак голямо или най-голямо любовно разочарование не се сещам. Любови, които спират да са любови и приключват отношенията. Едно разочарование имам, но то е отвъд думата изобщо, защото се оказа, че човекът изобщо няма нищо общо с това, за което се представя и, което аз мислех, че е. Мислех, че се е променил, а той си бил в образ. Разочарованието обаче не беше толкова в частта с любовта, а изобщо в идеята човек да няма идентичност и като хамелеон да се слива със средата. Само бях чела за това, не вярвах, че ще ми се случи в живота. И всеки ден се кръстя, че съм се отървала, макар да минаха доста години.

Попадането на един и същ тип мъже (и жени де) е повтаряне на един и същ модел на поведение във връзките и често е свързан с детството. Търси се несъзнателно модел и сценарий от детството. Търси си запълване на разни детски празноти: силна ревност поради страх, че не си обичан; чувството, че не си достатъчно добър, те прави много услужлив, да не заемаш място, да не пречиш; Примерно често жените избират един и същ тип, защото познават такъв и това им дава усещане за сигурност. Например - “аз харесвам твърди и решителни мъже.” Обаче после започваш да изживяваш на практика как решенията се вземат без теб и теб никой не те пита. Измъкването пък е трудно, защото често е свързано с насадени убеждения или идентичност - “няма да намеря друг”, “не мога да живея без него”.

Всъщност такива мъже - твърди и решителни - са чисти инати и ей така си взимат решения напук.
За съжаление, говоря от горчив личен опит, защото и аз обичам решителни мъже.
Ама то и нерешителните не стават за нищо. Та - ни тъй, ни инак.

Глупости, това го правят комплексираните и уона би ( както е модерно да се казва). Истински алфа няма нужда да се налага пред жена всеки път на инат, за да се доказва
Сега друг е въпросът, че се иска такъв мъж, но после се очаква да слуша, да върти черпаци и перални, както и да ни играе по гайдата, което естествено няма как да стане и от там ето ти драми и разочарования

И аз така мисля. Мъж с реална и добра самооценка даже прави кефа на жена си щото на него му е важно да е щастлив, а не да е прав.
Тия дето все решават всичко в домакинството и тропат по масата са ония … декоративните петлета ….

Не е добър избор, нито мъж, който тропа по масата да му носиш ракията и салатата, дървен инат, неспособен на отстъпки и компромиси, нито трепетлика, около която трябва да стъпваш на пръсти, сакън да не се обиди, неможещ да реши кои чорапи да си обуе. И такъв не става.
А най- добри за съжителство са мъжете, на които не им е най- важно да са прави, а жената да е доволна.

Е това вече е черен колан в отношенията, мъжът да се светне, че щастливата жена е най-приятния партньор и даже той да врътне два черпака и една пералня че да ѝ гледа доволната муцунка

Но не е за всеки това, макар че после мрънкат защо им е нещастен живота

Забравяте нещо - и да плаща сметките, освен да върти черпака и пералнята и да се кефи на доволната муцунка.

Тогава алфа ли ще е или бета, който заслужава присмех?

Не ги разбирам тия алфи-бети, но да - самоувереният човек, който има вродени лидерски качества, прави брейнсторминг със семейството, мотивира ги, работи в екип с жена си, вслушва се в идеи, делегира задължения. Не вика “абе я млъквай там, много знаеш”. То това важи и за добрите шефове, в чиито компании хората чувстват лична отговорност и лоялност към фирмата и всеки си мисли, че заема особено важна позиция. Ама са рядкост такива лидери, де.

Абе мъж тип слуга не мисля да е най -добрата рецепта за женско щастие колкото и да си мечтаят тук, щото в реалността друго виждаме. Но пък нека си мечтаят де, няма лошо

Хахахахха
Готвенето е проблем, явно.
Ама не е , ако някой друг го мисли и пазарува и готви... Тогава е "кво толкова" или още по-страшното "слугуване".
Ужас и безумие
После реват "ама кво стана, тя ме изостави от нищото, разби ни перфектното семейство"
Мммда

Мъж на печката е признат афродизиак. Особено ако после и си почисти качествено работното пространство. За съжаление на мъжете, има нюанси, които малко мъже разбират. Например, пърженето на яйца в комбинация с шегички за другите яйца и наденицата вече е контрацептив. Оставянето на работното пространство непочистено също е контрацептив. Като е за женска работа, мъжете просто не я вършат както трябва, а същевременно очакват златен медал.

Тя и жената тип слуга не е рецепта за женско щастие, ама малко мъже го осъзнават.
И защо да се грижиш за дома си като пълноправен партньор, ако си мъж си слуга, а ако си жена - то ти е в задълженията и трябва да пърхаш от щастие. В същото време, да не забравяме, че в масовото бг семейство сметките не ги плаща мъжът, щото ауууу, изненада, жената също работи и не, не за глезотиите си. Обичайно се налага, щото великият мъж не успява да осигури пълната издръжка на семейството, нищо че се дуе сякаш да го е направил. И не, това не винаги е по негова вина, намирам за съвсем нормално и двамата в една връзка да работят и осигуряват семейството си, но и двамата да се грижат и за дома, и децата си. Ей тия тънки разлики......

Винаги като се подхване тази тема, мъжете скачат как те плащали сметките. Ми не, не ги плащате само вие, господа, кога ще го осъзнаете?

Не си падам много по разделенията между „алфа” и „бета”, но определено нито е хубаво да си имаш деспот в къщата, нито пък е чудесно да си с инертен мъж, който се „напасва” и очаква жената да каже, та те да решат. И двете са крайности; единият би могъл лесно да попадне в ролята на насилник, другият – да обиди дамата до себе си с липсата на посока, „мъжка” дума и сигурност. В кризисен момент „алфата” ще обвинява и ще се величае, а „бетата” няма да знае какво да прави и ще замръзне.

За домакинство и финанси, другата тема, която се подхвана, аз лично познавам само една-единствена двойка, в която мъжът в действителност плаща всичко. Човекът просто е имотен, осигурен, развил се. Може да си го позволи, защото за него дали ще даде 2000, дали 4000 EUR (преносно казано) този месец, няма никакво значение. В другите варианти от-до ситуацията от ден 1 е делене на наем и сметки, делене (в някои случаи) дори и на храна. Понеже живея в столицата, то ми прави и друго впечатление: навъдиха се и много мъже, които се нанасят без свян в наследствените жилища на млади жени, като от тях нищо не се очаква: деленето си продължава (само че с огромното облекчение от липсата на наем); мъжът е вечно изморен, защото я учи или доучва, я гради кариера; жената освен домоосигурител се превръща и в дом-поддръжка, за която не получава ни роза, ни крем. И се водят така с години.

Та, оставете ги мъжете какво говорят, мъж рядко издържа жена, камо ли пък семейство в днешно време. Просто пред или сред раздяла си е в реда на нещата да се изопачава: 1 роза да се превърне в 10 букетчета от по 100; 2 пазара в супермаркета – в изхранване. Нито ни е такава културата, нито са ни такива заплатите.