Намирам за смешни твърденията, че ако човек не работи, то непременно затъпява и предполагам, че това е причината някой от писалите да се чувстват засегнати. Просто никой не обича да го слагат в готови шаблони.... понеже се седя в къщи, що да не предположим, че съм ограничена, няма за какво да се говори с мен и бля бля....ми това е толкова глупаво , колкото да се твърди, че една заета работеща жена не си поглежда детето.
Аз вече 4 години го чета тоя форуми никога не разбрах, защо пишещите тука имат такива затруднения да схванат, че хората наистина сме различни, че има лоши майки-домакини и добри работещи, както и обратното и че това напълно зависи от човека, от характера му и един тон други важни неща.
Като майка на две деца едното на 14г другото на 3г ви казвам, че активното възпитание на сина ми май е приключило вече.... той е самостоятелен човек, има мнение, взима решения.. Следователно дали съм в къщи по цял ден или не, за него вече няма полза, може би няма и вреда, но дали работя в този момент- това изцяло засяга изцяло мен и няма общо с детето.
Друго нещо е, че децата изпитват много положителни чувства, когато имат успешен родител с професия, в която е реализиран... така че тоталния отказ от работа в името на детето е малко безсмислен, защото да имаш доба работа и да покажеш на детето си какво би могло да постигне, ако полага усилия и си поставя цели в живота, също е силно възпитателно.
Да ми каже някой, че понеже не съм се реализирала си седя в къщи също е смешно- точно, защото вече съм се реализирала мога да си позволя лукса да си седя в къщи.
Седя в къщи, защото така искам, така съм преценила, мога да си го позволя и това е. И ще се върна на работа точно по същите причини.
Чудесно е да се посветиш на детето си, стига да знаеш, че само след няколко години, то вече няма да има таква нужда от теб. Няма нищо по-страшно от родител посветил се на детето си, когато осъзнае, че неговият живот е само и единствено функция от този на децата му, няма нищо по страшно и за самите деца да имат такива родители.