Точно безопасното напускане е най-големия проблем, защото е /почти/ невъзможно.
Много е лесно да се каже "защо не си тръгнеш щом някой не те устройва". Но това тръгване не го заличава от лицето на земята и не прави всичко цветя и рози с магическа пръчка. Напротив. След като си тръгнеш, този човек така ще се амбицира да те съсипе по всички параграфи, че просто ви е бедна фантазията. За децата също няма да настане райска обич и благодат. Не. Според мен може да се пробва почти невъзможното напускане в един момент, когато децата вече са възрастни и си имат свой живот.
Петко, точно заради пренаписването на реалността е много трудно да се осъществи тази сива стена, за която говориш. Тук става въпрос, че от ясно небе изведнъж ти се стоварва някакъв упрек, че си казал нещо, направил нещо с някакъв умисъл, а ти не си имал нищо подобно предвид. Е, как да остане човек безразличен, след като го обвиняват неоснователно в разни неща?


