Не е лошо да се влезе с аргументи
Виж целия пост
Злокачествен нарцисизъм
- Публикувана: 10 апр. 2026, 18:45 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2026, 23:26 ч.
# 496
17 септ. 2026, 16:00 ч.
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
Виж целия пост
Не е лошо да се влезе с аргументи
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
# 497
17 септ. 2026, 16:49 ч.
Между другото, дъщеря ми като мъничка беше съвсем без съчувствие. Викам си - леле, това какво ще стане.
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
Виж целия пост
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
# 498
17 септ. 2026, 17:04 ч.
Може би зависи и от конкретния човек, и от това, което е преживял. Ако някой е израснал с идеята, че трябва да дава цялата си доброта, да помага и да бъде полезен, а в същото време не е получил достатъчно усещане за лични граници, вероятно по-трудно ще разбира къде е границата между грижа и прекаляване. Може да се наложи да се учи от хората около себе си и от последствията.
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Виж целия пост
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Скрит текст:
Едно запитване до ИИ даде “
Какво би могло да прилича на нарцистични черти
При човек с изразени нарцистични черти може да се наблюдават например:
силна потребност да бъде водещият или да има последната дума;
усещане, че има специално право на внимание, помощ или признание;
трудно понасяне на критика;
прехвърляне на отговорността навън;
представяне на собственото поведение като оправдано, докато поведението на другите се разглежда много по-строго;
използване на вина, дълг, обида или натиск, за да получи желаното;
трудно признаване на собствена грешка;
пренаписване на конфликтите така, че собствената позиция да остане морално или фактически „правилната“.
Но тези поведения могат да се появят и при други личностови особености, семейни роли, научени модели на общуване, несигурност, страх от загуба на контрол или дългогодишен семеен конфликт. Нарцистичните черти не са единственото обяснение.
Нарцисизмът се разглежда като резултат от съчетание на темперамент/биологични особености и среда и развитие. При някои хора например още рано се оформя много силна зависимост между собствената стойност и това да бъдат специални, прави, успешни или признати. При други може да има прекомерно възвеличаване; при трети — по-нестабилно самочувствие, чувствителност към унижение и силна защитна нужда да не се почувстват „по-малко значими“. Човек може да има нарцистични черти, без да е съзнателно манипулативен.
Тоест не е задължително вътрешният му монолог да бъде:
„Сега ще я накарам да се чувства виновна.“
Може по-скоро да функционира като:
„Аз съм прав → следователно не съм виновен → щом ти възразяваш, проблемът трябва да е в теб.“
Това може да се усеща много объркващо за, който постоянно търси „Каква е моята част? Какво направих неправилно?“
Как функционира конкретната връзка? Например:
Мога ли да кажа „не“ без да бъда наказана с обвинение?
Мога ли да не се съглася, без да започва разправа?
Може ли другият да признае собствена грешка?
Мога ли аз да призная моята, без това да бъде използвано като доказателство, че съм виновна за всичко?
Има ли взаимност?
Мога ли да кажа „това не искам“ и това да бъде достатъчно?
Ако отговорът систематично е „не“, тогава има реален проблем във взаимоотношението дори без да знаеш дали причината е нарцистичен характер. Не е нужно да установиш каква диагноза има някой, за да си позволиш да кажеш: „С този човек не мога да водя спокоен разговор и не искам да участвам в този модел.“
Какво би могло да прилича на нарцистични черти
При човек с изразени нарцистични черти може да се наблюдават например:
силна потребност да бъде водещият или да има последната дума;
усещане, че има специално право на внимание, помощ или признание;
трудно понасяне на критика;
прехвърляне на отговорността навън;
представяне на собственото поведение като оправдано, докато поведението на другите се разглежда много по-строго;
използване на вина, дълг, обида или натиск, за да получи желаното;
трудно признаване на собствена грешка;
пренаписване на конфликтите така, че собствената позиция да остане морално или фактически „правилната“.
Но тези поведения могат да се появят и при други личностови особености, семейни роли, научени модели на общуване, несигурност, страх от загуба на контрол или дългогодишен семеен конфликт. Нарцистичните черти не са единственото обяснение.
Нарцисизмът се разглежда като резултат от съчетание на темперамент/биологични особености и среда и развитие. При някои хора например още рано се оформя много силна зависимост между собствената стойност и това да бъдат специални, прави, успешни или признати. При други може да има прекомерно възвеличаване; при трети — по-нестабилно самочувствие, чувствителност към унижение и силна защитна нужда да не се почувстват „по-малко значими“. Човек може да има нарцистични черти, без да е съзнателно манипулативен.
Тоест не е задължително вътрешният му монолог да бъде:
„Сега ще я накарам да се чувства виновна.“
Може по-скоро да функционира като:
„Аз съм прав → следователно не съм виновен → щом ти възразяваш, проблемът трябва да е в теб.“
Това може да се усеща много объркващо за, който постоянно търси „Каква е моята част? Какво направих неправилно?“
Как функционира конкретната връзка? Например:
Мога ли да кажа „не“ без да бъда наказана с обвинение?
Мога ли да не се съглася, без да започва разправа?
Може ли другият да признае собствена грешка?
Мога ли аз да призная моята, без това да бъде използвано като доказателство, че съм виновна за всичко?
Има ли взаимност?
Мога ли да кажа „това не искам“ и това да бъде достатъчно?
Ако отговорът систематично е „не“, тогава има реален проблем във взаимоотношението дори без да знаеш дали причината е нарцистичен характер. Не е нужно да установиш каква диагноза има някой, за да си позволиш да кажеш: „С този човек не мога да водя спокоен разговор и не искам да участвам в този модел.“
# 499
18 септ. 2026, 12:44 ч.
Хейзел, по същество и устройство ние сме животни, То заема по-голямата част от нас.
Копи от Укито за леймърите
Аз вярвам в генетиката и смятам, че подобни хора са увредени на генетично ниво и идват от родове, където това поведение се проявява в родовата верига. Тук се намесва Дарвин и идва елеминиране на видовете, за това и такива индивиди рядко имат деца, освен ако не попаднат на Спасителката, която да ги роди, да ги спасява цял живот, те по своя път също възпроизвеждат тази счупена генетична верига.
За всичко останало съм съгласна, особено с това
За това такива хора виреят само сред други не-агресивни индивиди, които системно тиранизират.
Виж целия пост
Копи от Укито за леймърите
Цитат
Ранни употреби на термина
Социалният психолог Ерих Фром за първи път въвежда термина „злокачествен нарцисизъм“ през 1964 г. Той характеризира състоянието като солипсистична форма на нарцисизъм, при която индивидът се гордее със собствените си присъщи черти, а не със своите постижения, като по този начин не се нуждае от връзка с реалността.[4] Едит Вайгерт (1967) вижда злокачествения нарцисизъм като „регресивно бягство от фрустрацията чрез изкривяване и отричане на реалността“. Психоаналитикът Джордж Х. Полок пише през 1978 г.: „Злокачественият нарцисист е представен като патологично грандиозен, лишен от съвест и регулиране на поведението с характерни демонстрации на радостна жестокост и садизъм “.[5] През 1983 г. М. Скот Пек използва злокачествения нарцисизъм като начин да обясни злото.[6]
Социалният психолог Ерих Фром за първи път въвежда термина „злокачествен нарцисизъм“ през 1964 г. Той характеризира състоянието като солипсистична форма на нарцисизъм, при която индивидът се гордее със собствените си присъщи черти, а не със своите постижения, като по този начин не се нуждае от връзка с реалността.[4] Едит Вайгерт (1967) вижда злокачествения нарцисизъм като „регресивно бягство от фрустрацията чрез изкривяване и отричане на реалността“. Психоаналитикът Джордж Х. Полок пише през 1978 г.: „Злокачественият нарцисист е представен като патологично грандиозен, лишен от съвест и регулиране на поведението с характерни демонстрации на радостна жестокост и садизъм “.[5] През 1983 г. М. Скот Пек използва злокачествения нарцисизъм като начин да обясни злото.[6]
Аз вярвам в генетиката и смятам, че подобни хора са увредени на генетично ниво и идват от родове, където това поведение се проявява в родовата верига. Тук се намесва Дарвин и идва елеминиране на видовете, за това и такива индивиди рядко имат деца, освен ако не попаднат на Спасителката, която да ги роди, да ги спасява цял живот, те по своя път също възпроизвеждат тази счупена генетична верига.
За всичко останало съм съгласна, особено с това
Цитат
При злокачествените нарцисисти няма амплитуди/много отчетливи при шизоидните състояния, има само периоди на удовлетворение, когато всички са натиснати да им играят по волята и съответно - взрив когато я пречупват.
# 500
18 септ. 2026, 14:01 ч.
За съжаление, бившият беше предизвикал у мен такава агресия, че направо не можех да се позная. Пак ще кажа - колкото и да се правим на ангели, дългото гледане на злото започва полека лека да ни поглъща.
Виж целия пост
# 501
18 септ. 2026, 14:09 ч.
За мен също е интересен въпросът може ли човек, който принципно не е така устроен, да прикачи стила на нарцистично поведение от човек, с който дълго време е живял. Склонна съм да вярвам, че може да се стигне до копиране на стил на поведение.
Виж целия пост
# 502
18 септ. 2026, 14:11 ч.
Опити на копиране. С които разрушава и себе си и цялата си останала среда. Защото върху кого ще копира, освен върху тези които се опитват да му помогнат и са добри с него ?
Виж целия пост
# 503
18 септ. 2026, 14:15 ч.
Тъй като нарцисизмът най-често се възнаграждава от живота и системата - чрез концепциите да "не ти пука", живот "тук и сега", "първо мисли за себе си", "не изпускай единия клон, докато не си хванал другия", важни са статуса, ресурса, опциите... - да, човек може да претръпне и да започне да "одобрява" такова поведение и да се опита да се впише в него.
Виж целия пост
# 504
18 септ. 2026, 14:16 ч.
Ами аз мога всичко - правене на жертва, манипулиране, скандал от нищото, цупене, ревност. Но гледам да не вадя този арсенал, защото знам че е гаден.
Виж целия пост
# 505
18 септ. 2026, 14:21 ч.
Хасане, пътя от новобранец до про е дълъг, не всеки има силите да го извърви, с някои неща трябва да си роден.
Така, че дори някой да се опитва да копира това поведение, то веднага си личи и такива бързо се пробиват.
Виж целия пост
Така, че дори някой да се опитва да копира това поведение, то веднага си личи и такива бързо се пробиват.
# 506
18 септ. 2026, 14:35 ч.
Жертвата никога не може да стане друго, освен имитатор. Иначе никога не би могло да стане жертва. А имитатора е в голяма загуба. Веднъж губи себе си , защото се прави на друг и това му носи болести и дискомфорт и второ си губи останалата среда в конфликти.
Hassan117 това обаче е еднакво за всички. Не на всеки действа еднакво.
Виж целия пост
Hassan117 това обаче е еднакво за всички. Не на всеки действа еднакво.
# 507
18 септ. 2026, 15:07 ч.
Има хора, които постоянно си патят от това, че се раздават и така се е родил полезният егоизъм.
Сега много се говори за полезният егоизъм, който реално не е нищо друго освен ясно и категорично очертаване на нашите граници и изхвърляне зад борда на всеки, който ги прекрачи.
Воденето на война иска обаче воля, решителност, самочувствие, което когато не е реално, а имитативно бързо бива пробито от вредителите.
Та си е трудно.
Хасане все едно някой хакер да ти кракне софта дето си се потил над него три денонощия / нарцисистите са вид Black Hat хакери/
Виж целия пост
Сега много се говори за полезният егоизъм, който реално не е нищо друго освен ясно и категорично очертаване на нашите граници и изхвърляне зад борда на всеки, който ги прекрачи.
Воденето на война иска обаче воля, решителност, самочувствие, което когато не е реално, а имитативно бързо бива пробито от вредителите.
Та си е трудно.
Хасане все едно някой хакер да ти кракне софта дето си се потил над него три денонощия / нарцисистите са вид Black Hat хакери/
# 508
18 септ. 2026, 15:17 ч.
Ааа, то с тези и война като хората не може да се води! БМ като видеше, че ще загуби някое дело и ще се изложи, предлагаше мирен договор. Не особено изгоден, но все пак...
Виж целия пост
# 509
18 септ. 2026, 15:20 ч.
Но всяка връзка се базира на комромиси. Особено на комромиси със себе си. Научили сме да сме шумни, да си кажем непременно мнението , да кажем веднага кой и какво ни дразни. Защото е толквоа лесно. Всички имаме интернет и е пълно с групи по интереси . Обаче партньорството не е уотсапп чат и съжителството не спира когато си изключим телефона.
Всички конфликти са необходими? Наистина ли? За всяка дреболия? Или се научаваме някак да различаваме себе си в нет пространството от себе си у дома?
Виж целия пост
Всички конфликти са необходими? Наистина ли? За всяка дреболия? Или се научаваме някак да различаваме себе си в нет пространството от себе си у дома?
Препоръчани теми