Не е лошо да се влезе с аргументи
Виж целия пост
Злокачествен нарцисизъм
- Публикувана: 10 апр. 2026, 18:45 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2026, 17:04 ч.
# 496
17 септ. 2026, 16:00 ч.
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
Виж целия пост
Не е лошо да се влезе с аргументи
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
# 497
17 септ. 2026, 16:49 ч.
Между другото, дъщеря ми като мъничка беше съвсем без съчувствие. Викам си - леле, това какво ще стане.
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
Виж целия пост
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
# 498
17 септ. 2026, 17:04 ч.
Може би зависи и от конкретния човек, и от това, което е преживял. Ако някой е израснал с идеята, че трябва да дава цялата си доброта, да помага и да бъде полезен, а в същото време не е получил достатъчно усещане за лични граници, вероятно по-трудно ще разбира къде е границата между грижа и прекаляване. Може да се наложи да се учи от хората около себе си и от последствията.
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Виж целия пост
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Препоръчани теми