И точно това е най-несправедливото разместване на отговорността — човекът, който е причинил вредата, изглежда силен, а този, който е искал да помогне, се пита какво не е направил достатъчно.
Но да можеш да заслепиш някого не е доказателство за сила. И да не успееш да спасиш човек, който не може или не е готов да приеме помощта ти, не е доказателство за неспособност.
Понякога човекът отвън вижда това, което човекът вътре в разрушителната връзка не може да види. А протегнатата ръка може да бъде отхвърлена, без това да означава, че е била протегната недостатъчно силно.
„Не успях да я спася“ не е същото като „не направих достатъчно, за да я спася“.
Понякога първото е трагедия. Второто е вина, която човекът сам си налага — за нещо, което никога не е било изцяло в неговата власт.