Как да помогна на майка си - не разбира, че я мамят

Тя действа от собствената си камбанария - на възраст с характер, нелоша пенсия, самота - иска да бъде щастлива, колкото е възможно.

Възрастен човек как може да се промени или възпита? Не може, или той сътрудничи, или не.

Тя сама ще се обади, ако и когато има нужда. Авторката и брат и имат вменено задължение да помагат. Това може да е хубаво или е било хубаво преди 60-100 г, когато не е имало такива "пришълци от село", които да се "грижат" за майката срещу пари. Самата майка трябва за себе си да реши в кой "модел" ще живее - в съвременния либерален, без вменен дълг за децата и, или в стария, консервативен - с децата, но без външния мъж...

Не е вярно! "Мършоядите" търсят подходяща храна! И се навъртат там, където могат да я получат!

Ако децата бяха активна част от живота на майката, мършоядът нямаше да я открие въобще и да я припознае като удобна хранителна среда.

Активната част от живота зависи и от двете страни. В съвремието при различни градове никой не е длъжен да се "връща". Майката да избере колко самотна, обгрижвана, щастлива може и иска да бъде.

Точно! За да му гласува такова доверие, означава, че не е имала близки наоколо. Иначе тя щеше да споделя повече и нямаше да се стигне до там.  Съвсем целенасочено е избрана.

Естествено, че няма близки наоколо, писа се, че живеят в различни градове. Досега се е справяла сама, затова не са прибягнали до варианта да я приберат при тях, а каза авторката, че са го обсъждали. Явно вече е време за по-радикални мерки.

За съжаление животът не е проста математика - правиш А и със сигурност се случва Б.

Само думичка да беше казала, веднага щяхме да я вземем при нас. За пореден път подчертавам - тя не желае да живее при нас! Винаги е искала да има личен живот, лично пространство и мъж до себе си. От млада си беше кипра и до ден днешен се гримира и гласи, дори и само до магазина ако ходи.

Всички инициативи за прекарване на време с нея през последните седем години са дошли от нас. Тя за последен път ни е поканила за 70-годишния си юбилей. Оттогава насам единствено ние сме я канили, вземаме я с кола, връщаме я с кола, пълно удобство. И пак много трудно се навива. Никога не е пожелала да остане за повече от една нощувка, винаги на следващия ден бърза да си ходи. Предлагали сме да остане примерно една седмица, между Коледа и Нова година, да не кукува сама по празниците, категорично отказва. Никога не е предложила примерно да дойде да види внучето си. Или да го вземе за един уикенд или нещо такова.

За разлика от много други възрастни хора тя всъщност има добри опции - и двамата с брат ми сме в един и същ град, който е наблизо, внучето ѝ е в същия град, свекърите са в същия град, а те са на същата възраст и с подобни навици. Няма да е самотна, ако дойде при нас. Не е като да сме в чужбина отвъд океана. Или да сме се пръснали по всички краища на България.

Сега сигурно ще кажете, че не се държим добре с нея, затова не иска да е при нас. Ами не, винаги сме се държали добре и уважително с нея. Дори когато е била пияна и ме е обиждала доста грубо, аз никога не съм отвръщала със същото отношение.

Но сигурно отстрани изглежда, че ние сме лошите, които си живеят живота и не се интересуват от нея.

Нито животът е проста математика, нито хората могат да предложат универсално решение.
От моят опит, не мисля, че някой, който е свикнал да живее сам и независимо иска да живее заврян при дъщерята или синът.

Когато ние стигнахме до този момент, седнахме всички на масата, сложихме картите и дадохме варианти.

Постигнатото решение беше да вземем малко жилище, самостоятелно в нашето населено място за да не търчим на 300 км. и да я има грижата и по-малкият стрес за всички. Разбира се това означава да се продадът всички къщи и земи, например, ние като деца да изтеглим малък заем и така. Но като семейство така решихме.

Вие може да стигнете до друго решение. Важното е да търси такова!

До скоро се грижихме за майка с деменция, която винаги е била самостоятелна и независима. Има един много тънък момент за схващане , който протича с години, неусетно, почти незабележимо- възрастните хора си мислят, че си могат както до сега. Помощ, евентуално, приемат , но според своето усещане. Акъли да им се дават, бит да се променя, парите да им се управляват - дори ревностно се пазят, защото не усещат реалността. Близките им също не се усещат дълго време- няма фрапиращи случки, битът уж си върви, не си в главата на възрастния човек, не си постоянно с него и докато се усетиш, нещата са доста напреднали. При авторката е неглижирано известно време и факти с надежда, че те се подреждат по хармоничн начин. В момента е дошло "време разделно"- вижда се, че ромът е взел цялата й пенсия, оставил я сама по празниците и е заминал. Майката не иска да се мести-хубу, но се вижда,че работата е зле с този човек, тя не може да проумее какво й се е случило, не вижда цялата картинка. Не си спомня или съзнателно лъже за парите. Тук е моментът да вметна, че деменцията не е аз забравям , а цялостна увреда на мисловния процес. И тук идва " няма не искам, няма недей". За да се грижат децата й за нея, на практика става,че те трябва да се ангажират, както могат, а тя да си развали малко навиците, но да бъде с тях. В противен случай. остава там, ромът се връща, грижи се уж за нея/много съмнително/ и се се чака следващата мизерия. Диагноза, следене на промените в здравето й , приемане на лекарствата й, предотвратяване на травми, пожари, драматично залежаване, хигиена , алкохола изобщо не го коментирам. Времето за западане, влошаване, изискване на сериозно обслужване може да се проточи доста. Един инсулт, защото лекарства и кръвно не са следени , може много да влоши здравето. Един счупен крайник предполага сериозна операция, смяна на нещо си, рехабилитация, финанси. Ми, не мисля, че тя може да помине със самоотвержените грижи на липсващия ром. За да можете да се грижите адекватно за нея, да не е под влиянието на псевдогрижите на неук човек, чиито интереси са съм други. Тя трябва да е близо до вас, да се редувате под някаква форма с брат ти и да контролирате живота й. На 77 години, с такова здраве, такива решения, такава ситуация, тя повече не може да управлява живота си самостоятелно.

Била е кипра, била е гримирана, била е жена с нужда от мъж. Била е. Сега е една болна жена с нужда от грижи. Какъв грим, какво пет лева. Вие също трябва да разберете, че това вече не е вашата опака майка, която пие и обижда, но се оправя сама и не ви създава грижи.  Сега всеки момент може такава беля да ви сервира, че да ви изкара от релси за месеци. Да не можете да ходите на работа и да наливате хиляди евра.

Поговорете си с брат си и вземете решение как ще процедирате. Но първо разкарайте рома. Той реално си е крадец в момента, взел е 800 лева и е отишъл да ги изпукас махалата.

Наясно съм с това. Защо мислите, че съм пуснала тема в публичен форум. Много добре разбирам, че е болна жена с нужда от грижи.

Горният пост е отговор на индиректното обвинение, че не сме били "активна част от живота на майката". Как да бъдем, като тя не е искала да бъдем. Със сигурност не сме съвършени, но да ми се вменява някаква кардинална вина за цялата ситуация, не съм съгласна.

Не ви се вменява вина.
Отваряне на очи го наречете.
В главата ви тя все още може да се оправя и носите спомени за нея от преди години.
Реално не може.
Не е същият човек.
Очи, алкохол, заболявания.
Първо вие трябва да приемете, че не може да е сама, не и така. И че ром не може да се грижи за нея.
Прочетете си сама постовете. Вие наистина към момента на писане сте с идеята, че тя се "оправя" и то адекватно.
Липсата на пари и обаждането да иска още провокира темата, а не нуждата от лечение или решение за преместване.

Това не означава, че не се грижите или не ви пука, просто може би не разбирате все още, че тя сама не може. Не и при всичко написано от вас. Независимо какво си мисли майка ви и в какво ви убеждава.

Не дължиш обяснение на всеки пост. Ще има хора, които само си запълват времето.
Ти си извлечи нужното за теб, защото винаги от страни се вижда по добре.

Наблюдавай за следните неща:
Знае ли колко е часът?
Знае ли коя дата е?
Кой ден от седмицата е?
Покажи й два сходни предмета, после ги скрий и кажи да ти ги опише.
Направи теста с часовника - накарай я да нарисува часовник, който показва 10 без 10.
Тези упражнения ще ти покажат какво е реалното й състояние.

Болните от деменция не са кооперативни да правят тестове. Обикновено реагират агресивно на такива молби. Поне по мой опит.