Синдромът „празно гнездо “ и самотата

  • 11 820
  • 276
# 120
Разбирам положението на жената, но "пътувам по целия свят" не се връзва с нищо. От един момент борба "със зъби и нокти" се стига до добре подреден живот с мъж/приятел, с домашен любимец и сигурно уреден живот... ок, но някак си не можеше ли това с пътуването да се спомене като фактор в началото.

Примерно "Бях в Америка при внуците, после в Япония, после в Южна Америка (щом говорим за цял свят)", но сина ми липсва"

Как седиш пред някое чудо на света или пиеш кафе във Виена и си приел да си разделен с 3 от децата си и пак ти е толкова непоносимо...
Виж целия пост
# 121
Как седиш пред някое чудо на света или пиеш кафе във Виена и си приел да си разделен с 3 от децата си и пак ти е толкова непоносимо...
Просто едното няма общо с другото. Човек може да пътува и пак да се чувства самотен. Даже тогава е възможно да се чувства още повече самотен, именно защото е далеч от любимите хора. Аз когато трябваше да замина сама в чужбина за една седмица си мислих, че ще ми е много гот. Да, ама като си свикнал с лудницата вкъщи с три деца и съпруг и изведнъж се озоваваш съвсем сам -  изобщо не ми беше до забележителности и кафета. Беше ми тъпо и самотно. Особено вечер, когато се прибирах в празната хотелска стая.

И какво означава да е приела да е разделена с три от децата си? Тя спомена, че те са семейни.
Виж целия пост
# 122
Достатъчно ясно го казах, че да го обяснявам.
Човек адаптирал се към раздялата с три от децата си внезапно преживява последното, да бе…
И пътува под принуда, по задължение или за удоволствие? По цял свят при това.
Виж целия пост
# 123
Човек адаптирал се към раздялата с три от децата си внезапно преживява последното, да бе…
Съществената разлика е, че тогава не е била сама.
Виж целия пост
# 124
Хейзъл, направо ме убиваш Simple Smile Какво странно има, че последното изнесло се дете се преживява по-тежко от първите, след които все още е имало за кого да се грижи?
И какво общо има това, че е пътувала насам-натам с това, че й е мъчно, че наскоро е останала с празна къща?
Малко се опитвате да си изсмуквате разни неща от пръстите за нещо супер, ама супер нормално, което се случва в живота.
Виж целия пост
# 125
Бърди, че аз през цялото време докато чета темата, мисля за тая жена като за човек, който е обичал и е бил в пълна къща (после един син)  и ѝ съчувствам, защото такъв е живота, когато обичаш и си привързан. Вярвам и че това е най-правилното и не бих я скастряла като другите, да си търси мъж, куче, да свиква сама и тн.

Изгуби ме с несъвместимите с първата публикация неща като пътуване по цял свят, което излезе едва след като я разпитаха. Все пак един пътуващ навсякъде човек би го споменал, поне. Къде е синът, докато тя пътува нагоре-надолу, и тогава ли го мисли? А докато е живеел с нея как е пътувала изобщо?
Виж целия пост
# 126
Е, хайде, и аз пътувам насам натам , а детето (над 16 г.) стои у нас.
Виж целия пост
# 127
Ами синът вероятно и той с нея е пътувал, как къде е бил Simple Smile
Виж целия пост
# 128
Нда и синът и кучето, всички пътуват.
Виж целия пост
# 129
Е какво, не пътуват ли? Защо го намираш за странно, половината свят пътува така Simple Smile
Виж целия пост
# 130
Пътуването из цял свят не ми се връзва, точка.
Виж целия пост
# 131
На мен нищо не ми се връзва.
И не разбрах психотерапевта откога е и защо?
Виж целия пост
# 132
Мен и друго ми боде очите: синът й поел отговорността си и заживял с приятелката си. Ами не ми хареса такова определение. Въобще цялата история не ми хареса.
Виж целия пост
# 133
  С първите три деца гнездото не е оставало празно.
Виж целия пост
# 134
Жената е вкопчена в последното дете.
С него е изживяла катарзиси на битки и оцеляване.
Трудностите дават най-здрава спойка.
Ще се съвземе, няма де да ходи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия