Синдромът „празно гнездо “ и самотата

  • 11 821
  • 276
# 150
Мдам, умна зряла жена, обича си децата. Залягала кахърна.
Айде.
Виж целия пост
# 151
Няма противоречие.
Виж целия пост
# 152
Как да няма.
Прехвърля си смисъла в детето.
И му вкарва чувство за вина респективно.
Ако ти се преместиш да живееш в Европа или аз в Австралия и майките ни се затръшкат, а ние сме щастливи, какво е?
Виж целия пост
# 153
Имам въпрос към всички, които не разбират авторката, само един въпрос - колко от вас живеят сами и се прибират в празна къща вечер? Ако нямате опит да споделите,  изобщо не помагате на авторката.

Е, тя се похвали, че си има приятел и активен социален живот. Да си го прибира у тях и вече няма да се прибира в празна къща. Все пак не раждаме деца, за да запълват липсата ни на партньори.
Специално се върнах да прочета защо не живее с гаджето – не искали да си развалят рахата, съобразявайки се с друг човек.
Ама то не може човек да има всичко – все с нещо трябва да направи компромис.
Виж целия пост
# 154
Как да няма.
Прехвърля си смисъла в детето.
И му вкарва чувство за вина респективно.
Ако ти се преместиш да живееш в Европа или аз в Австралия и майките ни се затръшкат, а ние сме щастливи, какво е?
Егоизъм.
Но специално има втори уточняващ пост, че по никакъв начин не си показва болката пред детето и не му втълпява вина. Тоест, стиска зъби и се прави, че е добре в името на нормалния живот на детето, което е обратното на егоизъм.
Нататък, тя как се чувства когато е сама със себе си - вече няма правила. Това опира до нейното си устройство и емоционалност. Логически, за това, което зависи от нея - поведението спрямо детето, действа правилно. Как се чувства не зависи от логиката, но болката е споделена с непознати във форум, не с децата ѝ.
Виж целия пост
# 155
Чета, чета и доста странни постове има. Минах през това преди няколко години. Гадно си е. Самото усещане когато вечер останеш сам и няма с кого една дума да си кажеш. И котка имах, и приятели, и хобита. Който не го е изживял, няма как да разбере. Но постепенно нещата се нормализират и вече признавам си, понякога ми идват в повече, когато заприиждат Simple Smile
Виж целия пост
# 156
Никой не отрича, че е труден период в началото, но си е в реда на нещата и се свиква.. Такова тръшкане и оплакване, като при авторката,  все едно е краят на света, не е нужно. Хората имат къде -къде по-сериозни проблеми и затова не се трогват толкова от терзания й. Ако пък има проблемна менопауза с депресивни състояния, да се консултира с лекар.
Виж целия пост
# 157
Аз пък смятам, че омаловажаването на чуждото страдание, освен проява на липса на емпатия, е и грубо.
И аз мисля, че е много лесно човек да спре алкохола и наркотиците, да спре да преяжда и тн.,  но никога не съм била в такова положение, така че не бих казала на някой, че се тръшка. Избягвам да съм категорична за неща, през които не съм минала.
Да, има хора с болни партньори, деца и тн. Но това не прави страданието на авторката по-малко значимо или преувеличено.
Виж целия пост
# 158
За всички теми важи - като сме снизходителни към нечие споделено страдание завоалирано изтъкваме ние колко сме по-силни и успешни.
Виж целия пост
# 159
Много съжалявам за начина, по който се чувствате.

Уви, инвестицията в себе си е също толкова важна, колкото и родителството и инвестицията в развитието на децата.

Ужасяващо много жени се трансформират единствено и само в майки и пренебрегват личните си отношения и себе си или направо ги игнорират, съответно на един житейски етап в живота им се формира такъв вакуум и усещане за самота, безполезност и прочее.

Затова най-доброто, което може да направи една жена през годините е никога и никак да не пренебрегва себе си, за сметка на децата и да има хармоничен, пълноценен живот, който включва партньр, социални контакти в по-широк аспект, удовлетворителна активност в делови план и различн тип лични интереси.

За Вас е най-добро с днешна дата да преразпределите живота и времето си в редица удоволствия и социализация, като започнете със сериозна инвестиция в себе си- спорт, храна, разходки, масажи, процедури, гардероб, повтарям- социализация- потърсете старите си приятели, колеги, съученици, съседи, които вероятно са на подобен етап- с пораснали деца и повече свободно време, потърсете групи за спорт с пътувания, обичайно йоги, пилатеси, групи за танци и прочее са женски общности, които се сприятеляват, пътуват и се забавляват добре.
Обърнете внимание на културния си живот- афишът за София е толкова наситен, че не мога да ги изброя- всякакви форми на изложби, дегустации, ателиета, какво ли не.

Направете си хранителен и двигателен режим, поставете си цели- да свалите няколко килограма, примерно, да се занимавате с косите си, с лицето си, маски, масажи, всекидневни разходки с 10 000 крачки, нов гардероб, нови пижами, спално бельо, свещи, изчистете до блясък дома си, изхвърлете всички боклуци, стари дрехи, непотребни вещи, изчистете си гардеробите и ги трансформирайте съвременно, изобщо - концентрирайте се върху себе си.

На един следващ етап, ако последвате съветите, ще се почувствате свободна, привлекателна и щастлива.
Тогава ще се появи и мъжко внимание и вероятно- по-трайно присъствие.
Виж целия пост
# 160
Хубави съвети,
но тя е написала, че има мъжко внимание и пътува. Активна е като цяло.
Има си нужда да си потъжи и изживее липсата. Време да си даде.
Виж целия пост
# 161
Пътуването си е нейно постижение.
Виж целия пост
# 162
Ако говорим за жена с пълноценен живот, привлекателна, самодостатъчна и щастлива, няма да е особено дълго и мъчително.
Ще се съвземе съвсем скоро, пролет е, ще сложи копринена пижама, ще си сипе чаша шампанско, червено червило и животът ще продължи.

Но аз намирам противоречие в описания образ и не мисля, че става дума за за подобен тип жена, да си призная.
Виж целия пост
# 163
Трудно е, когато живеем в малък град. Нито има някакви културни мероприятия,  нито къде да се разходя,  нито да се срещна с нови хора. По принцип не обичам да пътувам,  имам домашен любимец,  което допълнително затруднява отсъствието от къщата.  Та, децата ми липсват,  наистина е празно без тях. Разведена съм от много години и нямам партньор.  Не искам и да имам. И така.
Виж целия пост
# 164
Трудно е когато си наложите ограничения.
Не искате това, не искате онова.
Как да стане?
Напънете се.
Отидете на една екскурзия, въпреки нежеланието... Опитайте един, два, три пъти.
В България, в чужбина.
Пълно е със сами хора, които ходят по такива екскурзии. Може да срещнете хора, които да ви допаднат.
По места има и много туристически дружества. Те си имат ежегодни маршрути и изобщо не скучаят.
Намерете си доброволческа работа.
Има сайтове, които постоянно набират доброволци за какво ли не - приготвяне на обяд за социално слаби, отделяне на време за деца или възрастни.
Запишете се и изкарайте книжка.
Изкарайте курс по нещо. Пълно е с дистанционно-безплатни и платени. Нещо ново може да стане страст.
Хиляди неща може да правите, ако последнете извън рамката на животът свърши след децата. И кой ще ми запълни времето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия