Синдромът „празно гнездо “ и самотата

  • 11 797
  • 276
# 60
Завръщане в България ще помогне, само ако е свързано с грижи по останалите деца.
А те, вече си имат и живот, и навици, рутина ако щете, които не включват майката-орлица, и едва ли ще е чак така - наготово да се случи.

За мен, проблемът е в изтощение и живот в стрес- борба, борба и пак борба!
Евала, да се справи сама , в чужбина с 11 годишен син!

Сега, или си намира центъра - прави себе си Вселена, и собствените си нужди..., или ще се подхлъзне по невъзможната плоскост на липсата на цел и значение.
Не е лесно, знам го.
Обаче имам противоположния пример- свекърва ми, можеше да си остане при нас/ не вкъщи, а в самостоятелно жилище, ако поиска/, но предпочете да се върне в Бг след 18 години в чужбина. Реши, според мен, че ще й е по-добре да е сред себеподобни, защото тук така и не се вписа особено, макар и език да говори що-годе, и всичко да й е познато...
Има си животинки, живее си в родната къща, занимава се основно със себе си , а единствените си син и внучки  вижда веднъж годишно.
Виж целия пост
# 61
Жената не се е пенсионирала още, едва ли е в плановете й да се връща. Малкият син идва на да вижда майка си по-често, а като се появят внуци тя ще помага.
Терапевтът може да е помогнал на авторката през годините да се възстанови след загубата на съпруга си, но сега трябва да помага в посока преодоляване на самотата.
Виж целия пост
# 62
Ако не се е пенсионирала, ще сглупи много, ама мнооого, ако не си вземе пенсията първо, пък тогава да решава местоживеенето.
Малки стъпки и цели, за да се изпълняват и да са видими резултатите!
Щом ходи на терапия, би трябвало да й е казано, че воденето на дневник помага- записването на рутината, пак целите и постиженията... невидимото става видимо!
Виж целия пост
# 63
Време е нужно, за да свикне с новата ситуация. Ще се наредят нещата, но преходът е труден. От многодетна майка изведнъж се е оказала да се прибира в празна къща.
Виж целия пост
# 64
Може би отстрани изглежда сякаш жената няма кой знае какви проблеми, но според мен ситуацията не е за подценяване. На мен ми се е случвало след като постигна наистина голяма своя мечта, след първоначалната еуфория да има един период на леко объркване, тип "ами сега накъде? Работих, постигнах го това, сега какво ще правя?" - може и при нея да е подобно. В такъв случай на мен ми е помагало поставянето на някаква нова по-голяма цел в която да вложа времето и ресурсите си.
Виж целия пост
# 65
А какво й пречи да се радва на постигнатото - че децата са добре, тя няма сериозни здравословни или финансови  проблеми, в личен план си има някой, видяла е чужбина, има избор къде са живее? Струва ми се, че е от хората, които никога не са доволни от това, което имат, ами все гледат какво нямат.
Виж целия пост
# 66
24-годишният син едва ли е седял по цяла вечер вкъщи, за да си говори с мама на български. Още повече че и сега живее наблизо.
Майката да ги кани 1-2 пъти седмично на вечеря, да си звънят от време на време със сина – ето ѝ и общуването на български. Защо липсва общуването с другите ѝ деца и внуците, както и с други роднини в България, не питам. Може да си има причини.
Ама при така описания активен живот да седиш и ревеш, че синът ти се е изнесъл наблизо... Да му мисли снахата.
Виж целия пост
# 67
Може и да не е седял, но е спал там повечето време.
Какви са отношенията с другите три деца не става ясно, но в един момент тя спи сама в празната къща. Напомня ми края на "Преспанските камбани" на Талев, когато Султана остана сама в празната къща.
Тук авторката е по-млада и съвременна жена. Ще се справи, нужно й е време.
Виж целия пост
# 68
Несравними са времената на Преспански камбани и сега, с всички социални мрежи и канали за комуникация. Не ми е понятно как човек с 4 деца, куче, приятел, може да се чувства сам.
Тя вместо да се радва, че вече е дошло нейното време, за отдих, дори да не се е пенсионирала, се оплаква?
Виж целия пост
# 69
Нито децата й, нито приятелят й живеят с нея. Хубаво, ще се чуе по телефона с някои от тях за малко, но те все пак си имат техен живот. После - пак си е сама в апартамента, а тишината за някои хора може да бъде смазваща.
Кучето не е човек и не може да замени човешка компания.
Виж целия пост
# 70
Това,  последното  е до човек и настройка, наистина.
Аз си почивам само в мълчание, и сама!
Виж целия пост
# 71
Ох, познато Simple Smile
Вероятно сте в менопауза и хормоните още повече влошават и мислите, и всичко..
Аз бих Ви посъветвала да се приберете, на родна земя всичко помага. Дали стари приятели, дали някакво хоби, животно и пр. все ще е някаква разтуха.
Аз съм с едно момче и знам какво предстои, приемам го отдалеко и като най-естественото нещо - детето ми да е щастливо, а оттам и аз.
Приемете, че Вашето време е дошло, вече почти изцяло само вие сте си ангажимент и грижа, наслаждавайте се.
Виж целия пост
# 72
Идеална си си и е напълно нормално да се чувстваш така. Със сигурност ще мине и ще се нареди живота.
Не успях да дочета всичко, но съм напълно съгласна с този коментар.
Аз съм съвсем, ама съвсем сама - синът ми живее отделно, дакела ми почина, нямам гадже. Периода с празното гнездо го изживях без да се боря с нито една емоция и без да се опитвам насила да променя нещо.
В крайна сметка с времето човек се научава да живее по този начин и даже започва да се чувства добре с това. Просто си дай това време.
Виж целия пост
# 73
Нито децата й, нито приятелят й живеят с нея. Хубаво, ще се чуе по телефона с някои от тях за малко, но те все пак си имат техен живот. После - пак си е сама в апартамента, а тишината за някои хора може да бъде смазваща.
Кучето не е човек и не може да замени човешка компания.

Добре, но не може само единият ѝ син да замести липсата на всички останали. Той също има право на личен живот.
Ако не иска да живее сама, да работи по въпроса с приятеля, не да се вкопчва в децата си.
Виж целия пост
# 74
Нито децата й, нито приятелят й живеят с нея. Хубаво, ще се чуе по телефона с някои от тях за малко, но те все пак си имат техен живот. После - пак си е сама в апартамента, а тишината за някои хора може да бъде смазваща.
Кучето не е човек и не може да замени човешка компания.

Добре, но не може само единият ѝ син да замести липсата на всички останали. Той също има право на личен живот.
Ако не иска да живее сама, да работи по въпроса с приятеля, не да се вкопчва в децата си.
Тя написа, че той не знае за нейните терзания. Тоест едва ли му се е вкопчила във врата. Просто й е мъчно, защото се е озовала съвсем сама след толкава години живот за някой друг.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия