Авторке, не си сама. Това лято един 18 годишен младеж с АТВ помете едно семейство на Слънчев бряг. Моят младеж беше там по същото време и като прочетох новината, реших че е той и ми спря сърцето. Той е доста буен и фен на всякакви екстремности. Знам, че това е налудничаво, но е по-силно от нас. Докато не се свързах с него по телефона, не можах да работя изобщо. Обаче аз се опитвам да мисля положително и да се самонастроивам позитивно. Вярвам, че това от което се страхуваш, това ти се случва и за това не си споделям с никой страховете.
Виж целия пост
Страхувате ли се когато децата ви пътуват
- Публикувана: 15 апр. 2026, 17:05 ч.
- Последно мнение: 17 май 2026, 22:09 ч.
# 16
15 апр. 2026, 20:26 ч.
Колкото повече лоши неща си мислиш,толкова повече ги предизвикваш,трябва да се опиташ да се контролираш ако не консултация с психолог.Да ти кажа накратко моята история всеки път когато трябва да пътувам със самолет ,всеки път ми се появяват новини и видеа със самолетни катастрофи ,не съм спряла да летя,всеки път когато детето отива на екскурзия ми се появяват новини с катастрофи на автобуси с деца ,но все пак я пращам,също нали и мисли лоши ме спохождат но се старая да ги игнорирам и не всичко приемам за знаци.
Виж целия пост
# 17
15 апр. 2026, 20:58 ч.
Точно затова говоря,ужасно е.И все си мисля,че тези мои мисли са предсказания за лошо и трябва да го предотвратя ,но не мога да спра детето да не пътува.
Ужасно е.
Yellow flower 12,това съвсем ме притесни което казвате за споделянето ,аз не споделях ,но вече този страх и ужас които изпитвах,имах нужда да споделя и поискам съвети мнения от други майки какво правят и как се справят и дали само аз се страхувам ужасно и нон стоп виждам “знаци”.
Много ви благодаря за споделеното.
Виж целия пост
Ужасно е.
Yellow flower 12,това съвсем ме притесни което казвате за споделянето ,аз не споделях ,но вече този страх и ужас които изпитвах,имах нужда да споделя и поискам съвети мнения от други майки какво правят и как се справят и дали само аз се страхувам ужасно и нон стоп виждам “знаци”.
Много ви благодаря за споделеното.
# 18
15 апр. 2026, 22:45 ч.
И аз. Чак след времето, което според мен е предостатъчно да се достигне крайната дестинация и ако не успея да се свържа веднага, вдигам от 0 до 100 за секунда. Децата са още в детска градина и постоянно имаме информация от госпожите - там не съм имала дори време да се притесня. Два пъти ме е забравял мъжо да звънне - в една командировка, когато са висели по границите много и веднъж когато отиваше със синковеца при родителите си за един ден. Други хора не мисля. Понякога чеквам някой дали е пристигнал, но ако се сетя, а често забравям. И по-скоро е някакъв обществено приет жест, а не притеснение.
Виж целия пост
Аз май съм единствената, която не се притеснява. Започвам да се притеснявам, ако не ми се обадят когато пристигнат.
И аз. Чак след времето, което според мен е предостатъчно да се достигне крайната дестинация и ако не успея да се свържа веднага, вдигам от 0 до 100 за секунда. Децата са още в детска градина и постоянно имаме информация от госпожите - там не съм имала дори време да се притесня. Два пъти ме е забравял мъжо да звънне - в една командировка, когато са висели по границите много и веднъж когато отиваше със синковеца при родителите си за един ден. Други хора не мисля. Понякога чеквам някой дали е пристигнал, но ако се сетя, а често забравям. И по-скоро е някакъв обществено приет жест, а не притеснение.
# 19
15 апр. 2026, 23:51 ч.
В нашето семейство си споделяме локацията на телефона. Откакто активирахме опцията си спестяваме поне веднъж дневно въпроси от рода къде си, след колко време си вкъщи. Миналата седмица пътувахме цялото семейство на мъжа ми с 3 коли по различни маршрути, но към обща дестинация и редовно хвърлях по едно око кой до къде е стигнал.
Иначе постоянно сме по пътищата. Детето отделно пътува често с баща си. Не мога да контролирам и да се притеснявам от всяко пътуване.
Баба ми беше така - настояваше на секундата да се обаждам като пристигна някъде. Пък то като пристигнеш където и да било, само ти е да звъниш по телефоните.
Виж целия пост
Иначе постоянно сме по пътищата. Детето отделно пътува често с баща си. Не мога да контролирам и да се притеснявам от всяко пътуване.
Баба ми беше така - настояваше на секундата да се обаждам като пристигна някъде. Пък то като пристигнеш където и да било, само ти е да звъниш по телефоните.
# 20
16 апр. 2026, 10:38 ч.
Притеснено ми е, разбира се.
Старая се да не мисля в посока, че нещо лошо ще се случи.
Искам да имат пусната локация, ей така, за всеки случай.
Малкият ни син все още е с Фемили линк и от там го гледам.
Големият (18 годишен) скоро ходи в чужбина с приятели за няколко дни и също исках да има пусната локация.
Отделно от това ги уча и двамата да се обаждат.
Виж целия пост
Старая се да не мисля в посока, че нещо лошо ще се случи.
Искам да имат пусната локация, ей така, за всеки случай.
Малкият ни син все още е с Фемили линк и от там го гледам.
Големият (18 годишен) скоро ходи в чужбина с приятели за няколко дни и също исках да има пусната локация.
Отделно от това ги уча и двамата да се обаждат.
# 21
16 апр. 2026, 15:54 ч.
Не .Ако се страхувам значи да си стоят вкъщи и да не мърдат.
Виж целия пост
# 22
16 апр. 2026, 17:43 ч.
Ягодке, в предишната тема същото ти писах - големи са децата, имат свой живот и не можеш да ги спреш. Да, страхувам се от както дъщерята взе книжка и се метна на колата. Че и от първия ден подкара и внуците с нея. Но - няма какво да се направи. Нали има лаф - "Да не ти се случва това, което мисли майка ти!".
И без кола друг може да налети докато си на тротоара или на пейка. Такива весели самоубийци карат коли ежедневно, че ......
До скоро често пътувахме и със самолет - заедно или отделно. Е, тогава не ме е страх. Работила съм го, знам за сигурността на машините и многото проверки и осигурявания.
Старай се да не мислиш за лоши случки. Трудно е, но няма друг начин - големи са ни децата и няма как да ги спрем.
Ще ти хареса ли ако дъщерята ти забрани да излизаш от дома, защото на улицата може да ти се случи нещо лошо, а тя се притеснява?
Виж целия пост
И без кола друг може да налети докато си на тротоара или на пейка. Такива весели самоубийци карат коли ежедневно, че ......
До скоро често пътувахме и със самолет - заедно или отделно. Е, тогава не ме е страх. Работила съм го, знам за сигурността на машините и многото проверки и осигурявания.
Старай се да не мислиш за лоши случки. Трудно е, но няма друг начин - големи са ни децата и няма как да ги спрем.
Ще ти хареса ли ако дъщерята ти забрани да излизаш от дома, защото на улицата може да ти се случи нещо лошо, а тя се притеснява?
# 23
16 апр. 2026, 18:33 ч.
Да, разбира се, ако не ми пишат/обадят като са пристигнали, което бившия ми всеки път забравя да прави като взема детето. И съответно като мине времето, в което би трябвало да са стигнали, аз пиша"пристигнахте ли". Много ми е тъпо всеки път едно и също, ама явно това е положението.
Иначе аз винаги казвам на майка ми, когато пътуваме, че съм пристигнала. Всяка майка се притеснява, нормално е. Един ред "пристигнах" не коства нищо,но за майката е целия свят.
Виж целия пост
Иначе аз винаги казвам на майка ми, когато пътуваме, че съм пристигнала. Всяка майка се притеснява, нормално е. Един ред "пристигнах" не коства нищо,но за майката е целия свят.
# 24
16 апр. 2026, 18:56 ч.
Ето това е! Моята дъщеря, като ми пише "пристигнах" на вайбър, наистина е целият ми свят.
Виж целия пост
Един ред "пристигнах" не коства нищо,но за майката е целия свят.
Ето това е! Моята дъщеря, като ми пише "пристигнах" на вайбър, наистина е целият ми свят.
# 25
16 апр. 2026, 20:50 ч.
И с какво ще помогне моето притеснение?
Големия иска да кандидатства за пилот. Е, да се гръмна ли?
Виж целия пост
Големия иска да кандидатства за пилот. Е, да се гръмна ли?
# 26
16 апр. 2026, 21:01 ч.
Благодаря на всички ,моят страх е толкова силен и както казах всичко според мен е знаци за нещо лошо и ако недай си боже нещо си мисля именно,че съм имала знаци и предчуствия и не е трябвало да позволявам на детето ми да пътува:-(
Виж целия пост
# 27
16 апр. 2026, 21:12 ч.
Големия иска да кандидатства за пилот. Е, да се гръмна ли?
Не се гърми, моля.
Преди много години започнах работа на чартърите на БГА, на хонорар. Издържах си сама и изпитите, и мед. комисия, и проверката от ДС - полетях. Майка ми беше в течение, подкрепяше ме, не показваше притеснение. След време баща ми/висша номенклатура/ научи и намери големи връзки за да ме откажат, да не ме назначават на постоянно място. Бях единствения случай в историята на БГА - да се обади човек от ЦК на БКП и да нареди на партийния секретар не назначаване, а уволняване на образцов служител. ...
От друга страна бащата постоянно летеше за командировки в страната и чужбина, никога не е показвал притеснение.
А моето дете никога не се обозначава с - прибрах се. Всеки път я моля да напише поне 1 емотикон, не си струвало, да не я занимавам. Ами търпя, няма как иначе.
Виж целия пост
Големия иска да кандидатства за пилот. Е, да се гръмна ли?
Не се гърми, моля.
Преди много години започнах работа на чартърите на БГА, на хонорар. Издържах си сама и изпитите, и мед. комисия, и проверката от ДС - полетях. Майка ми беше в течение, подкрепяше ме, не показваше притеснение. След време баща ми/висша номенклатура/ научи и намери големи връзки за да ме откажат, да не ме назначават на постоянно място. Бях единствения случай в историята на БГА - да се обади човек от ЦК на БКП и да нареди на партийния секретар не назначаване, а уволняване на образцов служител. ...
От друга страна бащата постоянно летеше за командировки в страната и чужбина, никога не е показвал притеснение.
А моето дете никога не се обозначава с - прибрах се. Всеки път я моля да напише поне 1 емотикон, не си струвало, да не я занимавам. Ами търпя, няма как иначе.
# 28
16 апр. 2026, 21:57 ч.
.
И как планираш да го спреш? Наистина имаш нужна от сериозна помощ, но от всичките ти постове изобщо не личи да търсиш такава, а искаш валидация за страховете си. Пращаш лоша енергия с тия мании, да знаеш, търси помощ!
Виж целия пост
Благодаря на всички ,моят страх е толкова силен и както казах всичко според мен е знаци за нещо лошо и ако недай си боже нещо си мисля именно,че съм имала знаци и предчуствия и не е трябвало да позволявам на детето ми да пътува:-(
И как планираш да го спреш? Наистина имаш нужна от сериозна помощ, но от всичките ти постове изобщо не личи да търсиш такава, а искаш валидация за страховете си. Пращаш лоша енергия с тия мании, да знаеш, търси помощ!
# 29
17 апр. 2026, 07:03 ч.
Беше на шега, това да се гръмна, че авторката е паника без причина.
Уажас! За мен това е недопустимо вмешателство!
Синът ми е одобрен за военен пилот. Разбира се, че няма да го спра, а татко му е във възторг, че е било негова мечта. Знам, че са размирни времена, но това е невероятен шанс.
Виж целия пост
...Бях единствения случай в историята на БГА - да се обади човек от ЦК на БКП и да нареди на партийния секретар не назначаване, а уволняване на образцов служител. ...
Синът ми е одобрен за военен пилот. Разбира се, че няма да го спра, а татко му е във възторг, че е било негова мечта. Знам, че са размирни времена, но това е невероятен шанс.
Препоръчани теми