Въпрос към работещите майки

Да не забравяме, че в Щатите майчинството е 3 месеца, неплатено. Оттам нататък как се оправят - представа си нямам.

Познавам само една реална работеща жена в България,  която изглежда чудесно, спортува активно, работи на няколко места, води обучения на хонорар, пише учебници и книги, обикаля света и има 2 деца... от двама различни мъже, които не поддържат контакт с нея, а приемо-предаването на децата се случва чрез вземането им от училище от родителя, на който му е ред. Комуникацията между родителите се извършва с бележки, чиито приносители са децата. Аз съм мерси за такъв живот.

Предстои ми да се върна на работа след майчинство и от сега се чувствам като голямото жълто пиле, защото буквално ще се върна в първи клас, а съм на висока длъжност. Всеки служител с 6 месеца стаж ще знае повече от мен поне в началото. Но истинският ми страх, който не ме оставя да спя спокойно нощем, е дали детето ми ще се чувства добре на ясла.

За какво са ти тези деца, ако им отделяш 3 часа уикендите? Ти изобщо няма да си майка. Това ще се отрази пагубно и на тях.
Имам успешна кариера и частна практика (като адвокат), не съм спирала да работя, по време на майчинството и общо взето, даже това ми беше периодът, в който пожънах много професионални успехи. Работя дистанционно, имам бавачка два пъти в седмицата за 4 часа, през останалото време - докато спи и късно вечер. Имам адв.помощник. Постоянно съм в движение, постоянно нещо се случва, много, много, много динамично ежедневие имам. Гледам си детето сама, имам правило в негово присъствие да не работя. Имаме страхотна връзка. Справям се и има резултати от усилията ми и в насока кариера, и в насока развитие на сина ми и на отношенията ни. За появяването - съгласна съм, но не от гл.точка да работиш в офис, а от гл.точка да си рекламираш бранда с лицето. Аз всеки месец съм поне на 6 събития, участвам ежемесечно с щанд на бизнес изложения, лектор съм, говоря и в подкасти и т.н. Но оперативната работа я върша вкъщи, разбира се.
За мен е много важен и външният вид, старая се много и за него - и тяло, и лице.

Имала съм период за една годиня, в който бях решила, че е време да уседна, да намаля темпото, представях  си живота ми като съпруга и майка спокоен, без динамика. Това беше през 2023 г, преди да забременея. Изпаднах в най-тежката депресия и дупка, в която някога съм била през живота си. Просто не мога да стоя само вкъщи и да правя едно и също и това да ми носи хармония. Честно казано, на моменти дори завиждам на жени, които го могат, защото аз си имам и често периоди на изтощение. Но това съм аз и се приех

Аз също съм тип, който не може без да се занимава поне с 3 неща едновременно. Но също така, гледам много внимателно как си разпределям времето.
Май все още следвам схемата - 4 дни работя, 1 ден обикалям по задачи, 2 дни - почивка.

При натоварено ежедневие са много важни разпределянето и организацията, да. Иначе.burn out е в кърпа вързан

Много зависи каква е работата.
Аз от 2020 съм хоум офис и това страшно много ме улеснява с децата. Точно дистанционната работа ни даде възможност да си позволим трето дете и след това да не си взимам постоянно болнични, когато е болна. С работа в офис ми беше много трудно с две деца в градинска възраст - бях принудена да работя на 4-часов или 6-часов работен ден, за да смогвам и когато бяха болни трябваше да мисля схеми с баба им (която все още работи) или дядо им, който живее доста далеч от нас.
Върнах се на работа, когато малката беше на 1г и 8 месеца. Имахме големи проблеми с ходенето на ясла (тоест изобщо не ми помагаше, че е записана) и почти през цялото време си я гледах вкъщи докато работех. Съобразявах си почивките с нейния режим, доработвах и в извънработно време. Когато навърши 3г даже ме повишиха.
За нашия случай работата от вкъщи се оказа от ключово значение за съвместяването на работа и деца.

И аз работя от вкъщи от 2020-та насам и съм много доволна от баланса работа-живот. Да, имала съм оферти за хибридна работа, също и за изцяло от офис, за по-високи позиции и почти двойно на сегашната ми заплата, но това не ми е приоритет за момента. Мина времето в което ми беше най-важно колко взимам и колко човека има под мен, сега предпочитам да имам повече свободно време за личния си живот и нямам проблем да направя компромис с работата, ако трябва да избирам между двете.

Зависи какво искаш да постигнеш в професионален план. Аз не се стремя към кариерни върхове, но си обичам работата и искам да се развивам в нея. От друга страна за мен едно дете до 3 годишно трябва да е основно с родителите си. Намерили сме баланса като работим хибридно (аз на 20 часа) и така основно ние  с мъжа ми си гледаме детето (на две години).
Иначе според мен безспорно наличието на деца забавя развитието (не само кариерно) на жената. Също хоум офис и дете вкъщи са почти несъвместими.

Децата порастват само да кажа, така че в един момент наличието им не е пречка за ходене в офиса и градене на кариера. По принцип е добре задълженията по отглеждането им да се поделят с бащите, нищо че заплатите им често са по-високи и не искат да вземат болничен.

Категорично не съм съгласна, че детето забавя кариерното и каквото и да е друго развитие на жената. Аз съм живото доказателство за това. Частната ми практика процъфтя първата година от майчинството. Гледаме си детето сами (споделено родителство с бащата, който е на доста висока позиция и е с голяма професионална натовареност, вкл.чести командировки). Стига човек да го иска, детето е вдъхновение, а не пречка. Останалото е въпрос на правилна организация лична и с партньора. И разбира се, най-вече: липса на мрънкане и оплакване. Мрънкането и оплакването са най-прекият път до провал/спирачки.

Да черпиш пример от имагинерна химерна американка при все, че в Америка антидепресантите се продават като бонбонки в магазините е меко казано абсурдно. Но всичко зависи от приоритетите и кой компромис си готова да направиш. Защото ако не искаш компромис с психичното дългосрочно здраве на децата си, би трябвало да си наясно, че до 3 годишна възраст няма кой да им замени оптимално МАМА. Тогава остават другите два компромиса: изоставяне в кариерата (поне хипотетично в главата ти то ще бъде много силно и явно, дори реално да не е болка за умиране); или периодично систематично прегаряне. Защото следродилния период в първите си 2 години е свързан с пролактин и окситоцин, дори да не кърмиш, природата така го е устроила. Те са контра хормони на допамина, който е невромедиатора на целеустремеността и надъхаността, както и на тестостерона, нужен да си малко повече мъж и да оцеляваш и да се бориш по кариерната стълбица. Та за да нивелираш третия компромис, трябва много силна психика, осъзнатост, договорености и разбирателство с партньора и достатъчно финанси за регулярна качествена помощ (детегледачка, готвене, чистене) плюс почивки, спа процедури, спорт и прочее, които да те заземяват и възстановяват психически и енергийно.

Не съм я чувала тази жена и не мисля да чета книгата ѝ.
С точка 2 обаче съм съгласна. Работата от вкъщи със сигурност не помага за кариерно развитие, и при двата пола. На нас дори ни го казаха в прав текст - ако искате повишения, трябва да сте в офиса. Те искат да те виждат, да си там, да има комуникация.

Аз винаги съм се гордяла с факта, че съм работеща майка, че изкарвам пари и давам добър пример на децата ми. Майките домакини ми бяха странни. Докато през последните 2-3 години нещо в мен не се промени и осъзнах, че цял живот работя. Че в най-активните и продуктивни часове на ден аз съм на работа по 8 и повече часа понякога. Че съм постоянно стресирана за последните 20 години и реално си съсипвам здравето. След работа съм постоянно изнервена и си изкарвам стреса на децата ми 🥺. Като един от “негативите” за майките домакини се споменава, че нямали достатъчно социални контакти. Да, ама не. Всички съседки, които не работят и си гледат децата са толкова по-социални и активни от мен. През лятото са по цял ден навън с децата си на езера, на срещи с други майки с деца, на кафе. Много от тях полагат доброволен труд към училищата на децата или спортните им отбори и си имат цели групички от други майки, с които им е приятно да се социализират. Докато аз съм пред компютъра си по цял ден и много често ми се налага да общувам с меко казано неприятни хора във всеки един аспект, да решавам проблеми да действам като мини- мъж, защото иначе няма оцеляване в корпоративната среда. Освен това съм толкова изморена психически и физически, защото правя всичко . Та сега си мисля, че майките домакини имат страхотен живот.

За мен работата от вкъщи ми дава шанс за баланс - да стана малко по-късно и да се наспя, да не губя два часа в пътуване на ден, а да тренирам, да обърна внимание на децата, да свърша някои домашни задължения преди работа или в обедната почивка.

Така че гледайте си децата, наслаждавайте се на това да разполагате с времето си и вие да сте си шеф докато сте по майчинство. Ако решите да се върнете на работата - важното е, че имате работа, граденето на кариера за мен не е толкова важно. Възможно е разбира се, обаче детегледачки, баби или жените в детската градина ще ви гледат децата. И някой ден може да сте като майките от американските филми, които идея нямат какво правят децата им тинейджъри.

И между другото, това са “новите кариерни мечти” на младите Американки - да натрупат фолоуърс, да продават разни продукти, да си работят от вкъщи.


Това е абсолютно абсурдно за мен! Буквално принуждават жените да станат SHM. Това ясно говори за културата на САЩ и отношението към жените като втора ръка хора. Те затова и толкова се борят последните сто години за правата си. Някои жени примерно искат да работят и искат кариера, но искат и деца.

Къде са бащите?
Защо се гледат само часовете на майката?

1. Тя казва, че отделя 3 часа на децата си през уикендите, през останалото време върши други неща. Идеята ми не е да я съдим, а по-скоро обмен на мнения дали това може да е достатъчно за някого?
При мен ежедневието е различно – всяка сутрин оправям дъщеря ми за училище, ако не съм аз, е баща ѝ. Вечер я взема един от нас, най-често аз, защото работното ми време е гъвкаво и мога да си местя почивката (обедната) според задачите и срещите ми. Уикенда отделям максимум 2 часа за готвене, а през останалото време съм с детето и мъжа ми (или всеки си прави неговото хоби). Редуваме се с мъжа ми, само кой да прави закуска за семейството, за да си доспиваме малко.

Вечер имаме ясна и сравнително фиксирана програма (между 17:00–18:00 до 21:00):
-около 1 час игра навън (като в това време включвам и 10–15 минути за пазаруване, ако има нужда - ако не, уикенда се случва голям пазар)
-до 20 минути готвене/приготвяне на храна
-поне 1 час време със семейството
-около 30 минути за хранене
-допълнително ~20 минути за говорене или четене преди сън
*Зимата по време на делчнични дни - вместо игра навън(защото е тъмно или е кучи студ), играем на настолни игри или Майнкрафт, гледаме повече филми уикендите и готвим повече.

След това ми остават още 3–4 часа лично време.

По отношение на домакинството – не го натрупвам. Върша нещата на малки интервали през деня:
-сутрин или
-докато чакам храната да се стопли на обяд

В това време включвам: пране, пускане на миялна, простиране. Всичко това отнема минути, а не часове, когато се прави регулярно. С мъжа ми си поделяме задачите напълно естествено, който види нещо за вършене, просто го прави. Така домакинството върви леко и без излишно натоварване.

2. Вторият въпрос е: тя казва, че според нея работата от вкъщи вреди на жените и че така по-трудно можем да постигнем успехи.
Лично аз не съм съгласна. Работя от вкъщи по позиция, която първоначално беше офисна, докато мъжа ми беше 4 дни 12 часови нощни, 4 дни възстановяване от тях, с бебе на ръце. Сега и дори тогава, нямаше нищо в работата ми, което да изисква физическото ми присъствие в офис. Имам достъп до него, ако реша да ходя, но за мен това е психически/физически изтощаващо.

Работата от вкъщи не означава, че не можеш да си вършиш задълженията. Ако човек не може да си организира времето, това е личен проблем, не резултат от средата. Аз съм готова с домашните си задължения преди дори да започна работа - за 30 минути съм приключила с всичко и в 9ч. сядам с кафе и бодър ум.

3. Според нея трябва да си на място, да те виждат, да си достъпна, за да бъдеш по-available за възможности. Как мислите?
Моето мнение е, че когато децата са вкъщи, човек не винаги работи ефективно, а се занимава с домашни ангажименти. Ако си хоум офис с деца, най-често това означава, че са болни или във ваканция - това е бил единствения случай, в който съм работила аз с моето, след като започна ясла. В такива случаи има болнични и отпуски - те съществуват точно за това. Ако няма как и има планувана почивка и изразходени дни, то или ги занимаваш с бавачка и си плащаш за удоволствието, или структурираш деня им и ти си гъвкав според това, от което работата и децата имат нужда, но това не е устойчив модел за постоянно. Впрочем, бащите могат да вземат отпуски също. Това, че си родила едно дете, не значи, че баща им е там само за красота. Подкрепяйте се.

4. Като цяло какво е вашето мнение и опит - можем ли да се развиваме кариерно, ако оставаме хоум офис от време навреме, както и ако имаме още много малки деца? Дали просто го блокираме този период откъм кариерно развитие, докато пораснат?

Моят опит показва точно обратното - развитието при жените започва с кариерата отново. Според мен, ако работата не изисква физически контакт с клиенти, реална нужда от офис няма. Хората ходят или по необходимост, или за социализация. А и масово майките са с ново образование след майчинство и преспокойно могат да започнат различна работа - т.е. ето ти кариерно развитие. Аз нямах време да се възползвам, беше Ковид, беше 6 месеца моето, едва се съвзех, влязох в ритъм и се върнах на работа.

В моят случай работата ми (вече) е силно индивидуална. Изисква продъжлителна концентрация, анализ, четене на чужд език, работа със закони и вътрешни процеси. Среда с шумни разговори, обикновено за лични теми, силно пречи на фокуса ми. Нямам нужда от това да знам какви бои за коси Петка и Любка използват, коя ходила на гинеколог, коя имала проблеми с мъжа си и тем подобни. Нека не забравяме, масово колеги стават приятели или се преструват на такива, т.е. има много дискусии различни от работните. Не е проблем, просто не е моето.

Работя от вкъщи от май 2020 г., веднага след като се върнах от майчинство (раждах в Малта, където получих само 6 месеца отпуск от работа с пълно заплащане на заплатата, което е много над законовия минимум: 3 месеца на минимална заплата). Оттогава ми беше предоставено оборудване и бюджет за домашен офис и съм се справяла самостоятелно и чрез Zoom с колегите.
Вече почти 6 години години имаме отделна офис стая у дома, където са всички работни устройства и склад за хобита(защото са много, заемат място и не се побират в други стаи). Държим ясна граница - работата ни не влиза в спалнята или хола. Това е особено важно, защото и съпругът ми смени работата си по време на ковид и също работи от вкъщи.

За 8 години в една и съща компания съм сменила 4 позиции по мое лично желание за развитие и съм изградила силна мрежа от контакти, и вяра към работата ми - затова и ме избираха пред другите кандидати. Съвсем наскоро получих признание, че съм един от ценните кадри за нов отдел и предстои официално преместване. Причината очевадно не е физическото ми (или липса на такова) присъствие, а моят опит, наддграждане на знания и желание за работа. Хората, които ме избраха, са от екипи, с които съм работила през различни периоди от всички тези години на развитие. Те събират най-добрите кадри и ме включиха, защото имам какво да дам - идеи, процеси, визия. Преди месец завърших и поредният страшно труден курс, а сега си чакам сертификата, но реално аз знанията съм ги приложила в работата си. Сега просто се "квалифицирам" официално, отново (защото аз не съм спирала да уча и да се развивам).


Практически предимства на хоум офиса според мен.

Работя основно сама и с онлайн срещи (Zoom), което дори улеснява работата ми:
-мога да записвам срещи
-по-лесно си водя бележки, AI също помага при нужда да структурирам мислите на други хора
-връщам се към информация чрез приложение за съобщения, вместо да ходя да говоря лично из етажите
-хората са из цял свят, затова ходенето в офис не помага винаги

Домашната среда също ми дава комфорт:
-тишина и чист въздух (не се разболявам често, поради тази причина)
-възможност за кратки разходки през деня в двора (слънце и кафе = щастие, дори басейна в двора мога да посетя в обедната ми почивка)
-здравословна храна всеки ден, вместо компромиси с купешка (не винаги има време/желание да готвиш след тежък ден)
-липса на стрес от пътуване (това е нааааай-любимото ми нещо, просто мразех това чакане по половин-един час, пътуване още час!)
-възможност да водя детето на танци след работа без проблеми с времето

За разлика от офиса, където има:
-шум, клюки
-неподходяща температура - студено или горещо
-силни парфюми - лично мнение, защото всеки се къпе просто с тях, което аз не го разбирам и дори ми става лошо
-ежедневна логистика с транспорт и багаж + дрехи, отделно от тези на детето и липса на елементарно човешко време

Явно аз съм някакво извънземно значи