Въпрос към работещите майки

КРР, по това, което съм чела в постовете ти, влагаш доста ресурси в себе си, и времеви, и енергийни в това число финансови, за което моите аплодисменти. 🌷Просто не всяка има възможността или желанието да ги влага, а те са залогът за успех в случая. До голяма степен е въпрос на допаминови дъги. Нечии мозъци синтезират допамин достатъчен за превземане на властта в цели държави. Други си изчерпват допамина само докато скролнат във фейсбука. При мен примерно в целия ми съзнателен живот допаминът е бил висок и съм го увеличавала целенасочено. Сега обаче, наслаждавайки се на майчинството и вече 9ти месец кърмене, пролактинът ми е естествено 4 пъти над нормата и съвсем информирано осъзнавам, че допаминът ми тихо спи в ъгъла и чака да премине този хубав период, в който съм постоянно на кокче без грим, до обяд по нощница и без никакви работни апетити в идната година. 😆🩷

KPP, по това което си написала в постовете ти оставам с впечатлението, че ти си работохолик. Не мисля, че примера ти е приложим за масата хора. Не омаловажавам успеха ти, просто искам да кажа, че хората сме различни.

KPP, ти работиш за себе си, там можеш да се развихриш колкото и когато си поискаш. Съвсем различно стоят нещата при жените на заплата, които работят за някой друг. Връщането от майчинство не е просто „връщане“ — в много случаи е почти рестарт. Докато си била вкъщи година-две, нещата на работа не са стояли на пауза — сменили са се процеси, хора, изисквания, темпото е друго.
И да, корпорациите често не гледат с добро око на жени с малки деца — било то открито или по-фино. Гъвкавостта е ограничена, очакванията са същите, но реалността е различна. Няма как да си на 100% налична, както преди, и това неминуемо влияе.
Искаш, не искаш — ако отсъстваш 1–2 години, изоставаш. Просто така работи системата. През това време други хора трупат опит, движат се напред, а ти се връщаш и трябва да наваксваш в движение, често без особена подкрепа.
Не значи, че е невъзможно да се върнеш на ниво — но е по-трудно. И е факт, че за жените в такава ситуация условията са по-неблагоприятни в сравнение с хора, които не са прекъсвали или които имат повече свобода как да работят.

Аз само не разбрах това, че уикенда си е с децата само 3 часа, с какво точно й помага (освен че е намерила оправдание да не се занимава с дечурлига уикенда ).
Че аз уикенда ако не си го прекарам в кеф с деца, семейство и приятели, за какво я работя тая работна седмица?

Абсолютно. За мен баланса между работа и свободно време е важен. Е може да се свърши нещо служебно инцидентно уикенда , когато се налага, но по принцип той е време за релакс или да си свършиш нещо в къщи. Тъй като така съм разсъждавала и преди детето, а след като престане да желае да прекарва част от свободното си време с мен (на 16 е) пак ще е същото, на мен то не ми е попречило на професионалното развитие. Даже ми и помогна, тъй като ни трябваха повече пари след майчинството, излязох от зоната си на комфорт и свикнах на работа, която ако нямах дете, бих сменила след първите няколко месеца. Преди нея ми беше важно да работя в готин колектив, работното ми място да е в центъра на града, да мога да нося официални дрехи на работа, а не работно облекло и ред такива фактори. Сега, ако някои преди да имат деца са работили по 80 часа на седмица, вероятно ще им е трудно, но нито аз, нито моя мъж сме били от тях. Колкото до хоум офиса не мога да преценя, не всеки работи по осем часа на компютър и не навсякъде е възможен. Моята работа е от тези, в които не е възможно от вкъщи да си я върша на 100%. Оставала съм на предишната работа хоум, когато ми се е налагало, но винаги съм се уговаряла с колега да ми поеме нещата, които трябва да се свършат на място. Съответно е било само, когато ми е наистина спешно, за да не натоварвам излишно колегите. Когато детето ми е било малко, нямах такава опция, защото нямах лаптоп, в началото и смартфон нямах. Не бих работила на 100% хоум сега, защото ще ми е скучно. Но бих си оставала по един-два дена в седмицата - да се наспя до по-късно, да мога да свърша някоя домакинска или административна дейност в обедната почивка или във времето за път и да ми остане повече свободно време след работа. За съжаление няма такава възможност.

Така е, замислям се, че това е което мен ме движи. Не съм работохолик в никакъв случай, както някой по-горе беше писал. Просто това си е моето нещо и влагам сърце и енергия в него. Иначе съм 15 години в корпоративния свят и знам как е, затова се отказах.

Американският начин на живот е абсолютно и коренно различен от българския, в т.ч. и отглеждането на дете/деца. Така че отминете и забравете.

Абсолютно да.

Тъкмо щях да търся съвети за работа + дете и ето една тема.
Аз работя изцяло от вкъщи, самонает съм. Детето ми е на 5 години и ходи на градина, но все още често боледува и това ми е най трудно. Работата ми е винаги със срокове и често и неочаквани задачи наред с текущите. Повечето от работата на бюро я свършвам когато спи, но има и случаи, когато трябва да видя нещо спешно. Детето ми почти не играе само и се налага да пускам ТВ за 5-10 минути. А най тежко е, че трябва и да излизам до клиенти. Докато е болен върша най наложащото, което води до натрупване на несвършена работа. Свекърва ми идва за по няколко часа да помага от време на време, но въпреки това едвам успявам да свърша каквото е най наложително.
В общи линии всеки ден балансирам работа, дете, домашни задължения, а когато се разболее, просто сякаш не успявам да се справя, да не говорим, че често се разболявам от него и ми става още по трудно. Просто имам усещането, че не се справям и често имам моменти на срив.
Малкия вече втора седмица е в къщи е супер тегаво вече.

На пет години вече би трябвало спокойно да играе само поне за малко. А и може да му обясниш, че се налага да поработиш и после пак ще играете заедно. Вземете пъзели, конструктор, play dough и т.н. за самостоятелна игра.
Иначе се справяш, разбира се, не бъди твърде строга със себе си. Не сме създадени да балансираме отглеждане на дете с работа и всички други задължения на натовареното ежедневие. Не е и нужно да огряваме навсякъде.

Абе реално няма как да се работи и гледа дете на 5г едновременно. Не е че не се справяш, просто са две неща, които би трябвало да се вършат от различни хора, затова са отделно офисите и детските градини
Според мен трябва да си намериш някой да идва да гледа детето като е болно - бавачка, баба, някой. Това, че работиш от вас не означава, че не работиш. А и едно е здраво дете да седи до теб да си играе, друго е болно, кисело, капризно дете с температура и запушен нос.
Аз започнах да работя от нас, когато дъщеря ми беше във втори клас и вече си беше самостоятелен човек, за 5-годишно, особено като е болно, няма как.