Не канят синът ми на рождени дни

И аз като Enter Sandman се изненадвам колко много потребители тук казват, че списъкът с гости се решава  от родителите – канят се деца на техни приятели, а не на самото дете. Моите наблюдения са обратните за приятелското кръгче на дъщеря ми, родителите не се познавахме предварително, сега се поопознахме покрай децата, докато фасилитираме тяхното приятелство. За рождените ѝ дни пращах кратки съобщения във Viber от типа: „Здравейте, аз съм Х, майка на У от група…, каним ви на рожден ден за 4/5 г.“. Кого да покани решава тя още от третия си рожден ден – кани деца, с които най-добре си играе.

Отделно празнуваме със семейството у дома. Наши приятели изпращат подаръци, но на детския празник (който тя нарича "истинския ми рожден ден") идват само ако тя ги покани и има връзка с детето им.

В групата има дете, което не е желана компания и не се кани. Доскоро ми беше неудобно и насърчавах дъщеря ми да го включва, мислех, че е нарочено. Последния месец обаче имах два случая да наблюдавам поведението му – разваля игри, взима играчки от другите, бута се, удря, къса рисунки. Част от това е неумел опит за включване, виждам го, но има и чиста агресия, която родителите не контролират, въпреки че действието се развива пред очите им. Наложи се външни хора да направят забележка, а таткото и майката само се пробваха да извинят напълно недопустимо за мен поведение с "Ох, те са още малки, хаха, такива са бебета, уж пораснали, ама не се спира той на едно място, не слуша още, не разбира..."

Ако това стои зад „характерчето“, което авторката споменава, в интерес на детето е поведението да се коригира недвусмислено. Иначе проблемите се задълбочават в училище. Мога да си представя умишлено изолиране при по-големи деца (след 5. клас), но на 3–5 г. това рядко е така. Дете, което е мило и играе добре, обикновено си намира приятели – дори срамежливите и неможещи да говорят съвсем.

За да помогнете на детето да се впише, канете вие деца у дома или иницирайте среща извън градината. Пишете по вайбър на някоя майка "Здравейте, аз съм майката на Х. Той напоследък разказва, че много хубаво си играе с У. в градината и много иска да поиграят и след детска на площадката / да се видят да карат колела / да идем на цирк / куклен театър / да се видим в новоотворения детски кът..." Не е нужно да се познавате, ако с другото дете имат симпатия, вероятно ще има отклик. Книжките "Мис Моли" са добро ръководство как да се държим с приятели и много практически ориентирани, сигурно има и други на пазара, с които да подпомогнете процеса. На срещата вземете играчка, с която да играят заедно, като детето е подготвено да споделя. Играта е езикът на децата и е важно детето да знае да се заиграва, да се редува, да споделя, да има фантазия и да влезе в роля, иначе не се получава.

и аз като макарон съм учудена относно гостите и как родителите решавали, макар на рожденните дни, на които сме ходили, често да има гости и на родителите...

при нас детето избира кого да покани. всички са от градината. други близки приятелчета няма, но и ние нямаме приятели с малки деца...
миналата година и аз писах на родителите на децата от групата 'здравейте, аз съм майката на А, тя ще се радва Б да празнува с нея.'.. вече с повечето се знаем, но тази година пак на 1-2 дечица поканите по този начин започваха...

все пак отново споделям, че площадките около градината и всякакви други 'събития' включващи децата и родителите са добро място за социализация...

И за мен е странно на 4-5 децата да нямат глас по повода, но и по-странни неща има
Щяхме да поканим, когото поиска щерката, но децата бяха болни и не го повдигнахме на въпрос, защото щеше да се разстрои излишно. Тя е в частна ясла, далеч от дома ни, няма Вайбър група, няма как да каня по мои симпатии и честно казано не бих. По площадки ходим изключително рядко. Във входа имаме 12 деца, но нямаме практиката да се каним. На първите два рождени дни канихме наши приятели с деца, доста са, но ние се виждаме често, събираме децата, с времето тя ги позапомни и за третия много развълнувано питаше кой ще дойде всеки ден по няколко пъти. Технически и за третия канихме същите хора, но вече имаше някаква уговорка с нея. За догодина ще седнем от рано и ще изговорим. Вече на 3 започва да се вълнува от тези неща, даже онзи ден ми разказваше как с едно момиченце от градината се били разбрали догодина да я покани. Ще се научи да пише и ще може сама да направи покана, даже борихме кои букви знае и кои още ѝ трябват. Сърце не ми даде да ѝ кажа, че догодина може да не е там
Ако празнуваме на същото място бройката не е голям фактор, защото наемаме помещение и си поръчваме/правим храната. Дали ще поръчаме 12 пици или 15 не е чак такава драма. Нямаме аниматори, украси, лъскави торти, фотографи, еднакви дрехи, прически, тъй че не излиза баснословна сума и така можем да поканим повече дечица. Предвид, че е януари има много болни и смело каним 20 деца + поне по един родител.
Вече ако реши да е на място с ограничена бройка, например творческо занимание, музейко или нещо подобно ще си избере тя всяко едно от децата и няма да се бъркам. Но те обикновено са след 5-6г, тъй че има време. Ще се научи да пише "покана" до тогава

Аз пропуснах да кажа, че ако детето е от тези, които не знаят да играят, защото и такива съм срещала, макар и малко, не е лошо родителите да заделят време и вкъщи да седнете до него на пода и играете. Май повече момченца виждам, които не умеят да играят наужким, не могат да пазят ред, играта им е само да се гонят, бутат, ръчкат... Да, и това е важно да го има, особено боричкането с тати у дома е много важен елемент, но не е особено подходящо в градината и с други деца. Ако не е имало къде да се научи на приемливи социални игри, може да работите в такава посока. Не да рисувате, да редите пъзели и лего, ами да влезете в роля. Гледам момченцата навън много играят на Спайдърмен, Соник, влизат в роля, дъщеря ми се включва в играта като спасяваната девица, после арестуват лошите. У дома масово и с момчета, и с момичета играят на магазин, готвене, на детска градина, на родители. Просто давам идеи за игри, в които първо вие да сте другари, после и другите деца.

Аз също като авторката бях много разочарована, че моето дете не беше поканено на няколко рд. С майките се познаваме от квартала, децата са играли заедно още от преди да са 1 група. Да, вярно че аз се върнах по-рано на работа съответно не успяхме да се сближим толкова, колкото те, но все пак. Даже на 1-2 майки направих лични услуги, по тяхна молба, разбира се. И останах много разочарована, след като после видях снимки на децата във фейса. Моето дете ми е казвало, че играе с тях. За моя изненада непозната майка ни покани, но той пък не можа да отиде, защото беше болен. Тази година пък така се случи, че не планувахме празненство за неговия, а до сега не сме празнували освен с роднини. И отново за моя изненада, майка с която сега се запознахме, защото децата са приятелчета, му беше подготвила подарък. Стана ми много мило.
Допълвам, че едната майка с която се познаваме, излизали сме с децата и съм й правила услуги и не покани моето дете, когато чуе че е болен моят лицемерно ми пише какво става. Иска да знае какво да очаква и какво се върти.
Много се разочаровах от тези жени.

В градината сме носили почерпка, като всички други родители и там празнуваха децата. А с покани, извън - празнувахме с родители и деца които познаваме извън градината. На 3 -4 години децата не разбират така нещата, както ние майките си внушаваме.
В началното училище, бяха много хубав клас, но пак не всеки е канил всички - 28 деца, плюс някой родител за мен си отива към малка сватба! Освен това е съвсем нормално не всички деца да са си първи дружки, моят се разбираше с всички, но приятели бяха точно двама , трима. Никога не съм изпитвала нужда да правя всенародни увеселения.

Искаш да кажеш, че  не каниш никого, но очакваш другите да ви канят и си разочарована,  че не се случва?

Тази година се случи да не го празнуваме по уважителни причини
Рд които визирам са преди, този на моето дете, тоест те не са знаели ще получат или не покана.

Оф, Боже... Схеми, "лицемерие", следене кой-какво-кога и напасване на истории... То верно детската градина, ама в акъла на родителите.

Кофти е когато е първо и единствено дете за момента и разбирам страха на родителите от изолация на детето.
Ще се нареди всичко с времето,  познавам добри деца с по едно - две приятелчета, други са с много обкръжение и взаимствани от средата - особено момичета - парфюми по 30-40 евро в четвърти клас, гримове, айфони
Затворена ябълка е доброто възпитание и среда.

Пазя се от градинските майки, не защото ги мисля лоши в нещо, а има сред тях висят постоянно в градината и не знам кой каква интрига може да сготви.

Схемите ги има, както и скрити "работни" вайбър групи, където никнат идеи за златни накити на госпожите, кой да мине метър да не е карнтиниран....

Не трябва човек излишно да се ядосва, усмивка за добър ден, и блокиране на настройките да си се джавкат надалеч


И ето, докато пиша тук отново са под карантина от днес, смешници, мъкнат варицелата от ноември
Ваксинирах моите миналия месец и вдигнаха пушилка колко сме опасни близките 2-3 месеца

Ако канехме само децата от градината, щях да съм съгласна детето ми да си ги избере ( така като гледам, той би поканил всички с изключение вероятно на 1-2-ма). Но при положение, че трябва и родителите им да каня - категорично не мога да приема да седя на една маса с простаци и скандалджии, или хора, които органически намирам за неприятни. Как седите на една маса с такива хора? Какво си говорите с хора, с които ви делят галактики? Също така ми е страно, че хора, които твърдят, че изобщо не се познавали с родителите на децата от градината и не комункирали с тях, се учудват, че другите не искали да канят деца от градината + родители. Как се получава това да не контактуваш с някого, а да го поканиш на рождения ден на детето си?

Чак пък галактики? Намирам родителите на децата от детската на дъщеря ми за много приятни и възпитани хора със сходни виждания на нашите с мъжа ми. Колко да е трудно да си говориш общи приказки за какво са учили / изработили в градината, кои допълнителни занимяния в градината им харесват, коя площадка в квартала са я реновирали, новата сладкарничка някъде си, какви книжки/филмчета харесват децата, какви игри обичат? Има цял куп неутрални теми за разговор, обединяващи родители на деца на сходна възраст и живеещи в един квартал. Не е нужно да ставате първи приятели.

След като се поопознаете, с някои от тях ще започнете да водите и разговори по реално вълнуващи ви теми. Ако не приятели, аз със сигурност намерих добри познати покрай детето.

И как се получава да не общуваме, но да ги каним - ей така, много просто. От вайбър групата знам кой родител на кое дете е, защото се преставихме в началото и всички съм си ги записала "Пенка майка Гошко". Като наближи рождения ден и детето реши да покани Гошко, а аз досега не съм си говорила никога с Пенка и идея си нямам как изглежда, пиша учтиво съобщение, в което се преставям коя съм, каня Гошко и нея на празника и така, нищо сложно.

Ябълката не пада далеч от дървото, обичайно възпитаните, приятни деца имат и такива родители, а децата харесват себеподобни. Не смятам, че е случайно, че харесвам приятелите на дъщеря ми и родителите им.

Тази тема ме накара да се зачудя как да процедирам при покана от дете, което дъщеря ми не счита за особено близко и няма да покани тя самата на нейния рожден ден. Какво е редно - да идем да го уважим и да подарим хубав подарък (винаги се стараем с подаръка) и после на нейния рожден ден да почерпим в градината, или да откажем поканата под някакъв предтекст и после просто да не го каним на нейния?

За момента практикуваме първото, отиваме на рождения ден и после не каним на нейния, но темата ме кара да се замисля, че може някой да е останал обиден. Не коментираме рождения ден в детския кът в соц. мрежи, но е възможно децата да го правят помежду си. От друга страна и ние сме били в тази позиция - поканено дете не е върнало реципрочна покана - и нито аз, нито детето сме били огорчени. Миналата година сме били на 20+ рождени дни, не е възможно да поканим всички в отговор.

Като знам колко хора се имат за възпитани, няма нужда повече да спорим по темата. Вие си канете "Пенка, майка на Сашко" и когото пожелае детето ви. Ние ще си каним, когото преценим. Поне засега. Като станат по-големи, че да се събират сами, е свободен да решава и пак смятам, че като родител имам правото поне да си дам мнението за броя на гостите, след като от мен се очаква да организирам и платя за мероприятието. Защото в момента детето ми е на този акъл, че със събраните си пари може да си купи и Тесла, та...известно връщане към реалността от време на време не е излишно.

То разходите са като за малка сватба... Ако е родено детето през пролетта или лятото да събера децата на някоя полянка и да платя за аниматор обаче да се изръся с една 4 цифрена сума, няма нужда. Разбира се всеки да си преценя според възможностите как желае да си празнува рожденните дни на децата.

Е естествено, че родителите ще решават за бройката гости, то оставаше и да не е така. Аз само апострофирам мненията, че на тази възраст децата нямат думата кого да поканят, а родителите канят други родители по симпатия, децата са придатък някакъв... Както и да е, спирам аз, защото нямам какво повече конструктивно да кажа по темата.

Иначе приемам забележката - аз и родителите на приятелчетата на дъщеря ми е възможно и да сме еднакво невъзпитани и затова да можем да намерим общи теми за час-два. Търкулнало се гърнето, намерило си похлупак.