17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Надявам се да намери средата си.
Да пробва различни спортове и клубове по интересни, все някъде ще намери сродна душа.

Съжалявам да го напиша, но от написаното от авторката, това много прилича на едно заболяване, което се лекува от психиатър.
Няма да напиша какво е, но ще дам съвет за посещение при психиатър. Без лекарства не се овладява.
В крайна сметка това може да и спаси живота!

Тази нагласа я виждам като проблема, върху който да се работи с приоритет със специалист.
Майката, ако се страхува наистина от най-лошото, по-добре да спасява детето си дори и против волята му, като го отстрани на първо време от това училище, а после вече да търси по-дългосрочни решения.

Може ли линк към препоръките, никога не съм разглеждала тези раздели на форума. Според мен сега, когато нещата са на ръба, това би било първата и най-важна крачка.

Не мога да ви кажа как се държи детето с другите - знам само как се държи с мен, майка й казва същото. Естествено, че търсим причините и в нея. Макар че, какъвто и да си, това не би трябвало да е допустимо.

Трябва да питам за конкретни примери за мобинга, ако държите да знаете. В момента си спомням само един случай, когато е влязла в тази гимназия - била е с пола и нещо се е навела, видяло се нещо, после я снимали под полата и тази снимка преминала през инстаграм. И това точно в новото училище, с новата надежда че ще е различно, първите дни. За тази история още й припомнят съучениците. Не виждам с какво може да ги е подразнила още тогава, те не са се познавали.

Едит - в семейството - има според мен добра майка и втори баща от 10 години, с когото се разбират и е грижовен и добър, живеят в любов, имат куче.

Аз писах в другата тема, в тази се сещам само за още едно нещо, но не знам дали е приложимо - да се говори с по-добронамерени деца, съучениците, бившите или децата на приятелките на майката, ако могат, да обяснят кое у това момиче отблъсква, кара да и се подиграват, кое прави така, че да не им е интересно с нея... Не казвам тя да говори, не, защото чутото може да я завари в лош момент и да я съкруши повече или пък в последващите лоши моменти да се присеща за това; майката или Ондин, или друг близък могат да говорят. Учител дори, макар че явно няма такъв подходящ.

Сега, това, да ти е забавно да се подиграваш на друг, си е отчасти чиста инфантилна, първична гадост, сравнително типична за децата, особено в група; но със сигурност има причина да е на всяко място все тя и да е целият клас. Тази причина не е непременно нещо "виновно", укоримо, но трябва да я има. Иначе ако не във второто училище, то в третото щеше да намери ако не среда, то спокойствие. Личен опит - аз смених училището веднъж по сходна причина в седми клас и веднага куртулисах. Далеч не съм станала мис Популярна и в новото училище, но ги нямаше тормозителите, гавраджиите и биячите от старото. Приятелки по една-две-три имах и на двете места, най-близката ми приятелка и до днес е съученичка от седми клас насам от новото училище. Смущаващо е, че се сменят училища и е все същото, и не се открива причина. Аз затова в другата тема реших, че просто няма възможност за смяна или по някаква причина се държи на едно и също училище. Когато това се повтаря, има конкретни причини и ако причината се открие, не е задължително да може напълно да се отстрани, но все нещо може да се направи.

Част от причината да се усеща зле може да не е само в нейното поведение с децата и отговор от тях, а субективно твърде тежко приемане на неща, които се правят по принцип и с другите, но не ги раняват така. Може и да не е.


Евентуално - медикаментозно лечение, ако психиатър прецени, защото депресията не винаги изглежда като унилост и скръб външно.

Опитайте се да разберете защо я отбягват приятелските деца. От тях поне може да получите обратна връзка. Въпреки че ми се струва от написаното, че обратната връзка не е точно добре дошла.
Аз съм от малък град с установени порядки, в детско-ученическите си години бях малко като хваната от гората, отлюспена от останалите и с почти никакви социални контакти, подигравали са ми се, нямах среда. Но чак да сменям училища , да ме спират по улиците и целият град да си прави гаргара с мен без нищо - просто не е възможно.

Задължително психиатър заради мислите и оценка на профила.
Смяна на психотерапевта.
Спорт!
Къде се развива случката - България или чужбина?
Семейството читаво ли е? Да не би детето да търси внимание заради проблеми в семейството?

Iris04, и аз това се чудя защо не се работи. Защото е видно, че продължават.
Все някой трябва да носи отговорност. И смятам, че това са учители и директор. И ако не могат да озаптят лапетиите ми то една яка глоба на всички родители може и да свърши направо вълшебна работа си мисля.


LordOzzy, вашия опит с някой система си е лично ваш, не означава, че всички трябва да се примиряват.
Само заради вашия опит.

Категорично трябва да се работи с целия клас. Това не е нормално. Каквото и да е момичето, нямат право да се държат така.

Тук има един много тънък момент - дали е целият клас или определена група, към която иска да принадлежи, която е най-шумна и зла, съответно и да се превръща във “всички”.

И остава още надеждата с идването на зрелостта тези неща вече да не се изживяват така тежко от нея. Всички имаме неща, които са ни измъчвали с години като деца или девойки/младежи, а сега ги виждаме като маловажни. Дано стане и това. Плюс самото завършване на училище вече те поставя в друга ситуация, между възрастни хора. При възрастни също може да има изолиране и неприемане, и шушукане зад гърба (не само нейния), и какво ли не, но чисто детинските или пуберските гадости като цяло ги няма.
Дано стане така.

А не може ли някой с авторитет да поговори с неформалните лидери на класа? Много е вероятно те да не се усещат какво правят и да действат по инерция без да се замислят. Сещам се, че и ние в училище сме тормозили няколко съученици, но не защото сме лоши хора, а ... и ние не знаем защо. Някакъв майтап на чужд гръб. Но ако някой успее да им представи другата гледна точка, да им покаже, че действат лошо, даже да поиграе на моралната струна, че ако момичето посегне на живота си заради тях после ще им тежи на съвестта... Може и да има рязък обрат. Върти ми се някакъв спомен за подобен случай за дете в неравностойно положение, за което успели да ангажират тартора на класа и всичко се обърнало.

Аз ще бъда малко груба, но няма как цели класове в различни училища да са зли. Няма как, всички деца с които контактува да са зли, защото тя има проблем и с деца извън училище. Няма как, в цели класове, да не се намерят поне няколко деца, с които да се сближи.
Дори деца, жертва на мобинг имат по няколко приятелчета в класа. В общия случай смяната на училище помага и детето си намира адекватна среда. Тук не е така и проблемът е много по-сериозен. Изобщо не мисля, че е във възможностите на класен или директор, да накара останалите деца да се сприятелят с това момиче.
Според мен, съветът за добър психиатър е единственото правилно нещо.

Аз мисля, че може би тя реагира много остро на някаква по-лека обида, с което провокира и настървява тормоза. Образно казано - хваща се на провокациите и те ескалират. Вероятно я виждат като слаба и като жертва и затова изливат злоба върху нея.

За семейството допълних в предния пост.

В България се случва.

И аз в момента съм емоционална и ми идва аз да вдигна скандал в училището, как може да нямат изработени механизми да се справят с това (това е сериозна тема навсякъде по света), как може да са безучастни свидетели, вместо да осигурят на децата една сигурна среда? Как може учители и ръководство да бъдат безучастни свидетели, докато пред очите им едно дете се прекършва? Но майката ми казва че няма смисъл, че в България е така, че реагират с отегчение и досада, че едва ли не обвиняват нея. Да, възможно е да има някакъв проблем с нея, невидим за нас. Все си мисля обаче, че от гледна точка на нас възрасните - и най-откаченото, странно, дебело, лошо дете да беше, никой не трябва да има право да се държи така с нея. Това е върховният цинизъм - да превърнеш жертвата в проблем, за да не трябва да решаваш самия тормоз.

За мен няма такова нещо като "заслужен" тормоз.

Никой няма право да унищожава психиката на друго човешко същество. Училището не трябва е просто сграда за предаване на уроци, а институция, която е законово и морално задължена да осигури безопасност. Гледайки безучастно нечия изолация и подигравки, само бутат едно дете към пропастта. И "децата са си такива" в контекста на застрашен живот, това за мен е твърде висока цена.

ПС черна станция - хубава идея, изпробвана от майката. Няколко дни много добре, после и за това имало подигравки.