Започвам тази тема, замествайки майката, защото тя няма акаунт тук, а аз смятам форума за много полезен.
Става въпрос за момиче от близкото ми обкръжение, което не за първи път губи воля за живот и положението е много сериозно.
Има проблеми с връстниците си още от детската градина - в нея виждат идеалната мишена за подигравки и жертва на мобинг. От тогава до сега са сменени няколко училища и навсякъде е така. До сега не е имала нито едно приятелство и никъде не е била добре приета. Явно с нещо е различно дете.
Не виждам никакъв проблем с това дете. Хубава е, умна, с чувство за хумор, от малка. Тя не е депресирана - рисува цветни рисунки, пее на глас, танцува си всеки ден, смее се много. Имаме и страхотни задълбочени разговори. Докато не се стигне до мобинга - тогава настава края на света, небето почернява, отваря се и се изсипва най-голямата мъка на света. Разказва истории за отхвърляне, мобинг, неприемнственост, истории за рани, които миришат, хората го усещат и бягат от нея. Понякога някой се доближава до нея, кара я да отвори раните си, тя го прави и бива оставена сам-сама, изолирана, с открити рани. Ей така го чувства. Много истински страда.
Ходи на психотерапия от много време, но няма никакъв напредък. Единственото позитивно е, че са й казали да сподели, когато отново я споходят суицидни мисли и ето че вчера пак се е стигнало до там (пак някаква драма в училище по физическо е станало). Чувала съм ужасни истории за нечовешки тормоз, гадно ми е да споделям даже. Честно казано смятам психоложката й за безполезна, но и не познавам добри такива - а й трябва спешно. Бяха я водили на психиатър, който заподозря синдром на Аспергер (аз не го виждам, но и не съм психиатър).
Майката е ходила неведнъж да говори с класната, с училищния психолог, плакала е пред тях - нито има усещане, че е разбрана, нито че някой е на страната на детето й. Никое от училищата не предоставя безопасна среда.
Майката я е запознавала с деца на свои приятелки, но не се получава дългосрочно - в даден момент и те я изключват - дали защото нямат общи интереси, дали просто тя понеже никога не е имала приятели не знае как да се държи - не мога да кажа - но по изкуствен път не се получават нещата, а тя накрая отново се чувства отхвърлена. Може да са добри деца, но не можеш да изискваш от тийнейджър алтруистично да поддържа нещо, било то и жизненоважно за друг. Аз съм й предлагала да я запозная с някого - не иска. Сигурно се страхува да не бъде отхвърлена пак. Смятам също, че един единствен приятел би променил целия свят за нея.
Аз лично говорих с нея за дистанционна форма на обучение - в момента в който става дума и избухва в сълзи - не иска да чуе! Казва, че е влязла в това училище да изпълни мечтата си (нещо с рисуване) и не иска да се отказва, не иска да е люзър, не иска те да спечелят. Истината е, че незнайно защо, тя търси одобрението точно на тези деца, които я раняват. Искала да е в социална среда (тя пък една среда - не разбирам). Молила ги е за приятелство.
Била е записвана на разни курсове - майка й не спира да се опитва, но там се получава същото.
След всички драми тя намира сили да се засмее, също така много се прикрива. Иска да пази семейството си, не споделя лесно, просто казва, че е уморена и се затваря в стаята си. Като говорихме, ми каза, че на нея сама й е писнало от тази драма, според нея на майка й й е писнало, на учителката й е писнало, на училищния психолог му е писнало и тя вече не иска да търси помощ и да натоварва хората. И гледа да е весела и добра.
Тук не става дума за една шепа булита, а целия клас - дори пускат слухове за нея из цялото училище и разни непознати деца я заговарят със "чух че си търсиш приятели, хахаха, искаш ли да ти бъдем приятели" и подобни. Това не виждам да спре, а тя е на ръба.
Опасяваме се, че ще се случи немислимото в момент на отчаяние.
Виж целия пост
Става въпрос за момиче от близкото ми обкръжение, което не за първи път губи воля за живот и положението е много сериозно.
Има проблеми с връстниците си още от детската градина - в нея виждат идеалната мишена за подигравки и жертва на мобинг. От тогава до сега са сменени няколко училища и навсякъде е така. До сега не е имала нито едно приятелство и никъде не е била добре приета. Явно с нещо е различно дете.
Не виждам никакъв проблем с това дете. Хубава е, умна, с чувство за хумор, от малка. Тя не е депресирана - рисува цветни рисунки, пее на глас, танцува си всеки ден, смее се много. Имаме и страхотни задълбочени разговори. Докато не се стигне до мобинга - тогава настава края на света, небето почернява, отваря се и се изсипва най-голямата мъка на света. Разказва истории за отхвърляне, мобинг, неприемнственост, истории за рани, които миришат, хората го усещат и бягат от нея. Понякога някой се доближава до нея, кара я да отвори раните си, тя го прави и бива оставена сам-сама, изолирана, с открити рани. Ей така го чувства. Много истински страда.
Ходи на психотерапия от много време, но няма никакъв напредък. Единственото позитивно е, че са й казали да сподели, когато отново я споходят суицидни мисли и ето че вчера пак се е стигнало до там (пак някаква драма в училище по физическо е станало). Чувала съм ужасни истории за нечовешки тормоз, гадно ми е да споделям даже. Честно казано смятам психоложката й за безполезна, но и не познавам добри такива - а й трябва спешно. Бяха я водили на психиатър, който заподозря синдром на Аспергер (аз не го виждам, но и не съм психиатър).
Майката е ходила неведнъж да говори с класната, с училищния психолог, плакала е пред тях - нито има усещане, че е разбрана, нито че някой е на страната на детето й. Никое от училищата не предоставя безопасна среда.
Майката я е запознавала с деца на свои приятелки, но не се получава дългосрочно - в даден момент и те я изключват - дали защото нямат общи интереси, дали просто тя понеже никога не е имала приятели не знае как да се държи - не мога да кажа - но по изкуствен път не се получават нещата, а тя накрая отново се чувства отхвърлена. Може да са добри деца, но не можеш да изискваш от тийнейджър алтруистично да поддържа нещо, било то и жизненоважно за друг. Аз съм й предлагала да я запозная с някого - не иска. Сигурно се страхува да не бъде отхвърлена пак. Смятам също, че един единствен приятел би променил целия свят за нея.
Аз лично говорих с нея за дистанционна форма на обучение - в момента в който става дума и избухва в сълзи - не иска да чуе! Казва, че е влязла в това училище да изпълни мечтата си (нещо с рисуване) и не иска да се отказва, не иска да е люзър, не иска те да спечелят. Истината е, че незнайно защо, тя търси одобрението точно на тези деца, които я раняват. Искала да е в социална среда (тя пък една среда - не разбирам). Молила ги е за приятелство.
Била е записвана на разни курсове - майка й не спира да се опитва, но там се получава същото.
След всички драми тя намира сили да се засмее, също така много се прикрива. Иска да пази семейството си, не споделя лесно, просто казва, че е уморена и се затваря в стаята си. Като говорихме, ми каза, че на нея сама й е писнало от тази драма, според нея на майка й й е писнало, на учителката й е писнало, на училищния психолог му е писнало и тя вече не иска да търси помощ и да натоварва хората. И гледа да е весела и добра.
Тук не става дума за една шепа булита, а целия клас - дори пускат слухове за нея из цялото училище и разни непознати деца я заговарят със "чух че си търсиш приятели, хахаха, искаш ли да ти бъдем приятели" и подобни. Това не виждам да спре, а тя е на ръба.
Опасяваме се, че ще се случи немислимото в момент на отчаяние.
