17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Вероятно има много такива, но някак са се научили да се справят с живота въпреки това.
Обаче ако през цялото ти детство (от детска градина до 17г) не си намерил начин да се справяш с този проблем, не си имал приятели и всичко това е довело до суицидни мисли...шансът за пълноценно функциониране, без развитие в посока самоуважение, според мен е минимален.
Възрастните не са гадни по начина по-който го правят децата, просто го правят по други начини. Във всяка възраст и среда могат да се намерят хора, които искат да те смачкат, особено ако "на челото ти пише" свикнала съм да ме мачкат и само това познавам.

Тя е само на 17 и шансът въобще не е "минимален". Просто не е е знаело, че е в аутистичния спектър. Понякога хората разбират какво им е доста по-късно и пост-фактум получават обяснение за трудностите в общуването.
Когато човек е с особеност, трябва да се научи да е гъвкав, самокритичен до колкото е възможно и да живее с тази особеност. Може да е черта на характера, може да е физическа особеност. Тогава депресията изчезва.

според мен също не е минимален ако се сменят участниците . ако участниците са все същите то и начините за справяне ще са все същите и основите на проблема ще са все същите ... Аз съм гледала предаване в Германия за отнемане на деца поради несправяния в соц. сфера и неадекравтни зависимости от родители . И интегрирането им в друга среда. Не казвам че случая е съвсем същия , не ми е познат лично, но  не е за пренебрегване.

Мисля че пропускате част от изречението

..шансът за пълноценно функциониране, без развитие в посока самоуважение, според мен е минимален

Със сигурност има шанс да си подобри живота, но трябват мноооогоо усилия и работа в правилна посока

14 години (от детската градина до сега) са твърде дълъг период, през който проблемът е затвърден и бетониран направо. Много несериозно и безотговорно от страна на майката. Абсолютно няма как да повярвам, че за тези 14 години това дете нито веднъж не е попаднало на свестен учител, който да вземе проблема присърце. Две деца са ми преминали през системата, имам преки наблюдения от една детска градина и 4 училища - тоест, не си правя никакви, ама никакви илюзии. Но винаги и навсякъде има един критичен минимум съвестни и човечни учители, които ги е грижа за всяко дете, и полагат усилия. Била съм свидетел как се подава ръка и се "спасяват" буквално неспасяеми ситуации, затова просто не мога да повярвам на така описания тотален игнор и мълчаливо одобрение на тормоз.

Има сериозен проблем в отношенията в това семейство, и с възпитанието и отглеждането на момичето, но предвид дългия период, през който са оставени на  самотек, нещата няма да се разрешат без специализирана външна помощ. Психиатър, спешно. Не някой учил-недоучил "терапевт", който да им говори за позитивно мислене и енергии, а съвсем реален психиатър. Препоръчвам Клиника по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола” към Александровска болница.

Ако детето наистина е Аспергер, то няма да се "поправи". Но една диагноза би обяснила много неща и най вече в каква посока да се работи
Въобще не разбирам идеята с приятелските деца. Близко е до ума, че нямаше да проработи. Няма да хвърлям камъни по родителите, но наистина е странно, че детето не е водено на второ и трето мнение.

+ 1
Детето е излишно на новото семейство на майката.
То страда от външни врагове, за да усети закрила и принадлежност към семейството ...
Какво получава е друг въпрос.
Психолози, терапевти и пр . без университетско образование по специалността, е време вече да бъдат обявени извън закона, но надали.
Подходящ психиатър е началото. Второ-трето мнение. Работа с детето.

По принцип такава диагноза се поставя трудно и усилията са по посока на адаптация към нея.
Не е чудно, че са се забавили. Често така и не се разбира каква е причината.

Аз, доколкото разбрах, освен психотерапевт, момичето е ходило само два пъти при психиатър. Един психиатър. Как да се постави толкова трудна диагноза?

Прочетох цялата тема и съм на мнение, че тук има нещо много странно, неизказано. Нещо, което не се знае от авторката, или пък което спестява. Дали тя, дали майката, дали момичето.

Ако проблемът започва от детската градина, или след това в училище, какви са били предприетите мерки и имало ли е такива?
Работено ли е с психолог още тогава?

Моето лично мнение е, че не само детето трябва да работи с такъв, а много сериозно и майката.
Възможно е проблемът да се е задълбочил и когато нов мъж е влязъл в семейството.

Ако това момиче е толкова брутално тормозено, а леко абсурдно да не желае да премине в самостоятелна форма на обучение.
Първият сигнал, че нещо не е точно така, както го обяснява.

Ние не сме 100% сигурни точно къде е тормоза. Съжалявам че го казвам.

Ние в нищо не сме сигурни и всичко, което пишем тук са догадки. Само не разбирам целта на темата? Търси се добър психиатър?

Търси се начин да не се вкарва семейството във филми, а да се намери начин средата да бъде принидена да приема момичето и така, че то да не представлява проблем и да не се налага разследване на случая (дали от лекар или и от други). Аз така го разбирам .

Здравейте, съчувствам искрено на детето. Моето дете прехвърлих от едно училище, защото тогавашната и учителката я унижи пред целия клас и я тормозеше, заради това, че не харесва мен, непровокирано от моя страна. Както и да е, в новото училище, деца в трети клас, не беше приета от тарторките на класа, т нар. "популярните". Мобингът беше толкова силен, че при идване на училище съученикът, който стоеше до нея и казваше: "Е, защо дойде днес?Развали ми настроението.Да се беше разболяла". Обиждаха я и страняха от нея. Когато ги водеха в парка на обяд все беше в края на колоната, всички хванати по двойки, а тя-сама най-отзад. Това съответно се отрази на желанието за учене и на оценките. Тя се депресира и уикендите не искаше да излиза от дома. Преместих я, вече в трето училище. Средата не е много по-различна, но поне има някакви приятелки и денят и минава по-леко.Пак има разделение на "готините" и "бавните", има обиди, има сблъсъци. Искам да кажа и на всичи изказали се по-горе. Мобингът съществува и аз лично се уверих, че в цели три училища и в центъра на града и в квартала нещата не са по- различни. Когато детето не е добре психически- веднага смяна на средата. Ние също ходихме на психолог, но това са тинейджъри. Психологът не видя причини в моето дете. За мен смяната на средата е единственото решение, до което съм стигнала. Няма смисъл да се търпи такъв тормоз, ще се отрази негативно на психиката на детето в дългосрочен план. Просто трябва да си намери "нейната глутница".

То е във "филм"
Мислите за самоубийство са нещо много сериозно и въобще не трябва да бъде взето лежерно. Трябва да се работи с професионалналисти. Но нямам усещането, че е така