17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

При трикова тротинетка рискът е реален – особено в скейт парк с рампи и скорост.

Какво е наистина важно:
Каска – абсолютно задължителна. Това е най-важното средство срещу тежки травми на главата.
Протектори за китки – често при падане човек се подпира с ръце.
Наколенки и налакътници – силно препоръчителни, особено за деца и начинаещи.
Протектор за зъби (mouthguard) – не е задължителен за всички, но в трикове с висока скорост и скокове има смисъл, както показва и твоят случай с удара в бара.
Протектор за гръб – по-скоро за по-екстремни нива, но не е излишен при агресивно каране.
Какво обикновено НЕ се носи:
„маска за лице“ (като при бойни спортове) – рядко се използва при тротинетки, макар че при по-екстремни дисциплини има фулфейс каски.
По-важното  ситуацията:

Тук проблемът не е само в защитата, а в организацията и безопасността на мястото.

Това, което описваш, е типичен риск в скейт паркове:

малко дете (4 г.) няма място в зоната за трикове
липса на надзор от родителя
каране с висока скорост + неочаквано препятствие = почти инцидент

Момчето е взело правилното решение (да падне вместо да удари детето), но това е авариен избор, не нормална ситуация.

Извод:
Да, защитата намалява травмите (включително за зъби и лице).
Но най-голямата защита е контролът на средата:
разделяне на малки и големи деца
ясно правило: без стоене в трасето
родителски надзор

При вълците (например сив вълк) идеята за „алфа“, който постоянно унижава останалите, е донякъде мит. По-старите изследвания са създавали такава картина, но по-новите показват, че глутницата по-скоро функционира като семейство — водачите са родителите и поддържат реда, но не чрез постоянен тормоз, а чрез стабилност и грижа.

При хората нещата са по-сложни, защото:

имаме съзнателни морални норми
изграждаме социални системи (право, етика, култура)
имаме по-абстрактно мислене и чувство за справедливост

И въпреки това, груповата динамика, за която говориш, е напълно реална. В социалната психология има понятия като:

социална йерархия
групово мислене
харизматично лидерство

Хората често се „групират“ около силни личности — не само заради сила, а заради:

увереност
статус
способност да влияят
понякога страх

И тук идва ключовото:
при хората унижението не е необходим механизъм за лидерство, но може да се появи в токсични среди. Ако групата го допуска, това обикновено означава:

липса на сигурност у членовете
зависимост от лидера
страх от изключване
или култура, която го нормализира

С други думи — да, има прилики на повърхностно ниво (йерархия, влияние), но:

при животните това е еволюционен модел за оцеляване
при хората е въпрос на избор, ценности и среда

защо хората понякога търпят унижение или токсично поведение от „силна“ фигура, дори когато усещат, че не е ок.

Един от най-силните фактори е страхът от изключване. Хората сме социални същества и принадлежността към група е почти базова нужда. Когато има риск да бъдеш отхвърлен, много хора предпочитат да замълчат, отколкото да се противопоставят.

Свързано с това е и явлението конформизъм — когато виждаш, че никой друг не реагира, започваш да се съмняваш в собствената си преценка. „Може би аз греша“ е мисъл, която много лесно се прокрадва.

Друг ключов механизъм е ефект на авторитета. Ако човекът има статус, власт или увереност, мозъкът ни автоматично му дава повече „кредит“, дори когато поведението му е проблемно. Това е показано класически в експерименти като този на Стенли Милграм — хората са склонни да се подчиняват на авторитет, дори когато това влиза в конфликт с личните им морални норми.

Има и още нещо — постепенната нормализация. Ако някой започне с по-леки форми на пренебрежение и с времето ги усилва, групата привиква. Това е свързано с групово мислене, където критичното мислене отслабва в името на „хармонията“.

Не на последно място — някои хора дори започват да се идентифицират с такъв лидер, особено ако той изглежда успешен или доминиращ. Това може да създаде илюзия, че „ако съм близо до него, и аз печеля статус“.

Важно е да се каже:
фактът, че това се случва, не означава, че е нормално или здравословно. В здрави групи лидерството се свързва с уважение, ясни граници и взаимност — не със страх и унижение.