Имам връзка(брак) от 6 години с мъж, с когото имаме дете на 3 години. До известна степен се уважаваме, но никога не съм усещала, че той ме обича истински. Той е много студен човек — нито го показва с действия, нито го изразява с думи.
Аз съм много емоционална и за мен любовта е смисълът на живота. Трудно ми е да приема, че може да прекарам целия си живот без да се чувствам обичана. Ако има значение — аз съм зодия Рак, а той Стрелец.
От практична гледна точка всичко изглежда наред — помага много вкъщи, дори повече от мен. Грижи се за детето, играе с него, излизаме заедно. Осигурява ни финансово, случвало се е да даде и последните си пари за нас. Добър човек е и е добър баща.
Но въпреки това, аз не усещам емоционална връзка. Той казва, че ме обича, но аз никога не съм го почувствала — нито в началото, нито сега. Когато се върна назад, осъзнавам, че съм била влюбена и заслепена.
Липсва ми внимание и грижа. Например, когато излизам с приятелки или съм с детето извън дома, той не се интересува къде съм, кога ще се прибера, дали съм добре. Не проявява ревност,не луда ревност а не го интересува нищо кога ще се прибера,къде съм излезнала,абсолютно никаква загриженост.
Когато се приберем, той говори основно за себе си и работата си, без да се интересува от нашия ден. Често, когато аз му споделям нещо, той сякаш не ме чува. А когато го попитам, казва, че ме е чул но не знае какво да отговори.
Това ме отблъсква. Той се оплаква, че не проявявам желание за интимност, но аз многократно съм му казвала, че без емоционална връзка не мога да правя секс(правим 1-2 пъти в седмицата,нямам никакво желание). Охладнях към него.
От друга страна, той ме уважава и винаги изпълнява това, което поискам. Казвала съм му, че за мен значат много дори няколко мили думи, но той твърди, че не умее да ги изразява.
Когато сме с детето в моя роден град и говорим по телефона, разговорите отново се въртят около него — той почти не пита за нас.
Той няма социален живот — няма приятели в мястото в което живеем, не излиза, стои си вкъщи, работи от вкъщи и играе на компютъра.(сигурна съм че не ми изневерява)
Искам да споделя и нещо важно за мен — преди него имах дълга връзка с човек, с когото се чувствах истински обичана. Бяхме заедно 7 години и нямаше ден, в който да не усещам любовта му — както в думите, така и в действията му. Чувствах се разбрана, изслушвана, желана. Споделяхме си всичко, аз бях спокойна, нежна и в женската си енергия.
Сегашният ми партньор никога не ме е карал да се чувствам по този начин. Не обичам бившия си партньор и не искам да се връщам назад, но споменът за това как съм се чувствала обичана ми тежи, защото сега това напълно липсва.
Той има и липса на емпатия. Казва, че просто не знае какво да направи. Много пъти, когато съм плакала, той никога не е дошъл да ме гушне, да поговорим или да ме утеши — това много ми тежи.
Дори когато някой друг човек му споделя свой радостен момент, например „взеха ме на мечтаната работа, много съм щастлив“, той не отговаря „супер, много се радвам за теб“, а казва „и аз се чувствах така, когато мен ме приеха на работа“. Винаги насочва разговора към себе си.
С него не може да се води истински разговор — по-скоро аз съм в ролята на слушател.
Чудя се дали човек като него може да се промени и дали е възможно да изградим емоционална връзка. И най-вече — колко дълго може да издържи човек във връзка, в която не се чувства обичан, чут и видян.
Виж целия пост
Аз съм много емоционална и за мен любовта е смисълът на живота. Трудно ми е да приема, че може да прекарам целия си живот без да се чувствам обичана. Ако има значение — аз съм зодия Рак, а той Стрелец.
От практична гледна точка всичко изглежда наред — помага много вкъщи, дори повече от мен. Грижи се за детето, играе с него, излизаме заедно. Осигурява ни финансово, случвало се е да даде и последните си пари за нас. Добър човек е и е добър баща.
Но въпреки това, аз не усещам емоционална връзка. Той казва, че ме обича, но аз никога не съм го почувствала — нито в началото, нито сега. Когато се върна назад, осъзнавам, че съм била влюбена и заслепена.
Липсва ми внимание и грижа. Например, когато излизам с приятелки или съм с детето извън дома, той не се интересува къде съм, кога ще се прибера, дали съм добре. Не проявява ревност,не луда ревност а не го интересува нищо кога ще се прибера,къде съм излезнала,абсолютно никаква загриженост.
Когато се приберем, той говори основно за себе си и работата си, без да се интересува от нашия ден. Често, когато аз му споделям нещо, той сякаш не ме чува. А когато го попитам, казва, че ме е чул но не знае какво да отговори.
Това ме отблъсква. Той се оплаква, че не проявявам желание за интимност, но аз многократно съм му казвала, че без емоционална връзка не мога да правя секс(правим 1-2 пъти в седмицата,нямам никакво желание). Охладнях към него.
От друга страна, той ме уважава и винаги изпълнява това, което поискам. Казвала съм му, че за мен значат много дори няколко мили думи, но той твърди, че не умее да ги изразява.
Когато сме с детето в моя роден град и говорим по телефона, разговорите отново се въртят около него — той почти не пита за нас.
Той няма социален живот — няма приятели в мястото в което живеем, не излиза, стои си вкъщи, работи от вкъщи и играе на компютъра.(сигурна съм че не ми изневерява)
Искам да споделя и нещо важно за мен — преди него имах дълга връзка с човек, с когото се чувствах истински обичана. Бяхме заедно 7 години и нямаше ден, в който да не усещам любовта му — както в думите, така и в действията му. Чувствах се разбрана, изслушвана, желана. Споделяхме си всичко, аз бях спокойна, нежна и в женската си енергия.
Сегашният ми партньор никога не ме е карал да се чувствам по този начин. Не обичам бившия си партньор и не искам да се връщам назад, но споменът за това как съм се чувствала обичана ми тежи, защото сега това напълно липсва.
Той има и липса на емпатия. Казва, че просто не знае какво да направи. Много пъти, когато съм плакала, той никога не е дошъл да ме гушне, да поговорим или да ме утеши — това много ми тежи.
Дори когато някой друг човек му споделя свой радостен момент, например „взеха ме на мечтаната работа, много съм щастлив“, той не отговаря „супер, много се радвам за теб“, а казва „и аз се чувствах така, когато мен ме приеха на работа“. Винаги насочва разговора към себе си.
С него не може да се води истински разговор — по-скоро аз съм в ролята на слушател.
Чудя се дали човек като него може да се промени и дали е възможно да изградим емоционална връзка. И най-вече — колко дълго може да издържи човек във връзка, в която не се чувства обичан, чут и видян.
