Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 18

Да бе да хич не ми се получава на мен..

Да, защото ти искаш да пушиш

Цоп😃
И преди съм била в темата 😆 сега се завръщам с нови сили и и надежди! Пушач вече около 20г+ с едно спиране заради бременост и кърмене. Завърнах се към гадния навик веднага след като прях да кърмя и така няколко години. Реших първо да махна цигарите и да премина към айкос като си мислих,че ще го откажа лесно и така около година и 7м бях само на айкос. Не ми се спираше 🫪и към него си има пристрастяване яко! Бях си обещала на конкретна дата да спра да го пуша и така три пъти на различни дати не успявах 😃 дойде и нова дата и сега от 3 дни не съм пушила. Чувствам се супер разсеяна, спяща…нямам желание за цигари почти ..тук там се сещам, но вчера решихме да пием по една бира с мъжо и реших,че ще си взема патеричка да си имам за да ме прибегна до айкос отново.  Взех си някакъв еднократен вейп с вкус на диня по препоръка на жената в магазина с 0 никотин. Истината е,че този вейп си ме позалъга и не е неприятен,защото преди съм опитвала и направо са ми били отвратителни. Естествено нямам намерение да си взимам такива боклуци, обаче се надявам за първите дни,когато ми е зор да ме позалъгва.

Вече 1 година не пуша без нито 1 прегрешения. Всичко е в главата.  И аз бях на Айкос 3 години.

Пиши тук ще те подкрепяме.
Аз нали ту пуша, ту не пуша. Сега с ММ не пушим от месец. Сещаме се за цигари, но не пушим.

Здравейте,
"Лесният начин" не проработи при мен. Пише, че ако не работи, значи нещо не си разбрал. Ами да, не разбирам доста неща, изглежда съм тъп...
Ето един цитат: "“Все още изпитвам непреодолимо желание да пуша.” Това си е чиста глупост. Хем претендирате, че сте непушач, хем казвате: “Пуши ми се..."
Щом сме тук (в темата) значи искаме да ги откажем. Повечето от нас искрено искат да не пушат. И въпреки това ни се пуши зверски, дълго след последната цигара. Не познавам нито един, при когото желанието да е изчезнало като с магическа пръчка. Още повече, че се дължи на мозъчна биохимия.
Накратко, не искаш да пушиш, но ти се пуши. А. Кар твърди, че е глупост. Как мислите?

От книгите на Алън Кар съм научила много, полезни са ми били и много мотивиращи.
Но и аз не съм съгласна с това. Не знам, не го обмислил, даже в книгата сякаш дори си позволява да обижда хората, които хем искат да ги спрат, хем имат желание.
Ама много хора са така. Може 10 години да не пушат, но имат моменти им се пуши.
Както няма такова животно бивш полицай, така няма и бивш пушач.
Винаги ще сме пушачи, просто не пушим. Не пушим 2,5,10 може и 30 години.
Ние няма как да имаме психика на непушач. На човек, който не е пушил никога. Те са друг тип хора.

Ей това е истината! Ако непушач опита цигара, обикновено се отвращава. Ако бивш пушач опита, обикновено пропушва отново (не правете грешни изводи от изключенията - хора, които пушат по някоя цигара на празник). Мозъкът на бившия пушач помни никотина (и не само него). Нямаме и не можем да имаме контрол над никотина. Все едно да си мислим, че само с мисъл можем да променим химичен процес. Защото точно за биохимия става въпрос.

Е, радвам се, че и други мислят като мен. Алън Кар е постигнал уникално и невероятно за времето си прозрение - че пушенето не доставя реално удоволствие, а просто облекчава абстиненцията. Даже само това прозрение е достатъчно за много хора. Въпросът е какво да направят тези, за които не е достатъчно. Ами в никакъв случай не бива да си мислят - "при мен не работи, значи съм дефектен".

Методът е може би най-добрият, но не е универсален, просто защото всички сме различни, а пушенето е сложна зависимост със строго индивидуален профил...
Още два цитата от книгата, които при мен оказаха негативен ефект:
1. "Мина дълго време, преди да разбера защо толкова лесно се отказах от цигарите и защо този път не страдах от ужасния абстинентен синдром. Работата е там, че той не съществува."
2. "Използвайте тези моменти, за да се радвате на факта, че се
отървавате от злото чудовище. Ако сте настроени позитивно,
мъчителните пристъпи ще ви доставят радост."

Ами Алън отрича биохимията ,отрича навика, който може да бъде нещо много могъщо.
Отрича условните рефлекси. Отрича натрупания стрес и точно много пушачи  използват цигарата за това. И при стрес и при щастие.
Това си е борба голяма.
Обсъждали сме и друг път тука, но не много. Че и емоционалните ни травми /то няма човек без тях/ също влияят на тази зависимост.
Познавам жена не пуши вече 30 години. И пак на моменти ги мисли. Даже и сънува.

О, да. Има много такива хора. От тази гледна точка уважавам метода - работи с психологическата част още докато пушиш. Щото като изпушиш последната и те погне абстиненцията, не ти е до тактики.
Това е добре обяснено в книгата. Да кажем, че емоционалният ти тонус е спаднал. Нормално, не може да сме все в добро настроение. Но ако не си пушил известно време, към този министрес се наслагва и миниабстиненция. Мозъкът го оценява като общо ниво на стрес. Палим цигара, облекчаваме абстиненцията, стресът си остава на същото ниво. Мозъкът го интерпретира като намалено ниво на стрес.
Това, което не се обяснява. Понеже се повтаря постоянно, се научава като каране на колело. И се запаметява като спомен с висока разделителна способност - помниш ли, когато бяхме тъжни - тогава цигарата помогна. И запомняме лъжата, че цигарата помага за снемане на стреса. Така след години въздържане при стресова ситуация мозъкът търси спешно решение за намаляване на стреса. И тогава изплува този спомен. Копнежът е силен, сякаш става въпрос за физическо оцеляване. В такъв момент логиката може да се превърне в адвокат на зависимостта и да намери оправдание.

Като се оплаках на приятелка, че още ми се припушва, след месец без цигари, тя ми отговори, че при нея и след 20 години непушене пак и се припалва. Няма какво да се лъжа приятно е, но не си заслужава да се връщам назад.

***
Моят мозък помни че си почива от всичко по време на цигарата. Просто времето спира.
ММ вика чакам да те видя с цигара, за да си купя кутия. Ами засега не изпитвам желание да се връщам към цигарите. Дано не ми мине котка път.

На мен ми липсва понякога цигара с чаша вино. Обаче аз вече и не пия алкохол,  цигарите ми миришат гадно и ...Сложно е

ЖЕЛАНИЕТО
Скоро ще направя година. Като че ли едва тези дни нещо се превключи и стана една идея по-лесно. Иначе, примерно на 6 месеца, бях като на 6 дни. Наскоро премислях как ще я карам. Всъщност възможностите са само 2, но избор все пак има. И както пише Джилиян Райли, е от решаващо значение да приемем желанието. Това е вид емоция и не бива да се потиска. Като топка във вода е - колкото по-дълбоко я натискаме, толкова по-силно ще изскочи, когато се уморим да я потапяме.
Възможностите:
1. Приемаме желанието, но избираме да не пушим.
2. Пропушваме отново.
Разликите в тенденциите при двете възможности:
- първата ще се подобрява с времето
- втората ще се влошава
Та това си помислих, че не желанието е проблема, а нежеланието да изпитваме желанието. Изпитваме желание и или  му се отдаваме, или се борим с него. Така пропускаме правилната стратегия - да го приемем, без да го удовлетворим и без да се борим.
И още нещо важно. Ако се поддадем, цигарата няма да премахне желанието. Да не забравяме, че цигарата е внимателно проектирана и перфектно направена да създава желание, не да го облекчава. Или ще го облекчи, но само за минути, след това ще стане по-силно.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
edit 22.08
Чаша хубаво вино гали сетивата: цвят, нос, тяло, финал. Цигарата, обаче, няма органолептична стойност. Можем ли да кажем:  Мммм, тая цигарка има много деликатен профил на въглеродния оксид и когато карбоксихемоглобинът достигне до всяка моя клетка, ме изпълва с нежна топлина?
Точно като стресовите ситуации, тези също са учебникарски сценарии за възможен рецидив. Аз, например, изпафквах поне 4-5 цигари със сутрешното кафе. Научих се да пия кафето без цигара още докато пушех. Но не е проблем и след това, важното е да знаем как работи капанът. Да видим.
Купон. Готини, приятни хора. Разговори и забавления резонират с теб. Супер класен алкохол. Гурме мезета. Но...
Някак не можем да се насладим напълно. Уж всичко е на 6, а сякаш нещо липсва. Ама разбира се! - цигарката, тя е черешката на тортата! Без нея нищо не е завършено. Изпафкваме една цигарка (или по-скоро една кутия) и бетонираме оня измамен спомен, който може да ни подведе и след години. Измамата всъщност е чиста биохимия.
Накратко. Никотинът предизвиква отделяне на допамин. Но количествата са необичайно високи, честотата е голяма. Има опасност мезолимбичната система да се прецака. Мозъкът взима мерки - downregulation, регулация надолу (хомеостаза). В резултат: когато пушим нивото на допамин е близо до базовото или мааалко по-високо. Когато не пушим допаминът пада под базовото ниво. Усеща се като анхедония. Не можем да изпитаме радост или поне не напълно. Нека си го кажем правичката - станали сме зависими от тази химическа патерица, за да изпитваме нормални емоции.
След дълго въздържане допаминовата система се е възстановила, но оня измамен спомен е останал.
Така че @MamaMiy, ако се лишаваш от чаша вино от страх да не пропушиш, моля ревизирай отношението си. Престраши се и си позволи чаша или поне глътка хубаво вино без цигара и ще видиш, че вкусът му всъщност е много по-богат без дима.
Въобще - цигара с кафе, след ядене, в колата или кой както е свикнал. И какво, като откажем цигарите, да се откажем от всичко, с което сме ги свързвали ли? Че то това не е свобода, а сух режим.

Хайде и аз цоп.

Не пуша от 04.08., спрях ги с Табекс, чак не можах да повярвам колко лесно е. Добре, но свърших Табекса на 26.08., три-четири дни беше леко тегаво, днес обаче - кошмар! Такова желание за пушене не съм имала години!

Запалвах 2 пъти, дръпвах 7-8 пъти и хвърлях цигарите.

Имам чувството, че ще пропуша пак от келешлък.

Поръчах спрей на Nicorette, не искам да ги почвам пак. Чувствам се ужасно.

Сакън, недей. Защо си мислиш, че табексът ти помага? Сигурно можеш и без него.

Ние, аз и ММ, не изпитваме нужда от никотина, а от кефа от цигарата, ама няма да пушим.