Родител манипулатор

  • 1 231
  • 6
Здравейте,
Пиша ви за съвет, ако някой е преминал по моя път .Става дума за баща ми .На 70 е ,и естествено болестите му се появиха .Не го сме оставили нито ,аз нито брат ми .Има заболяване на костите, и изрично предупреждение от доктор да се движи по един час на ден ,защото напълнее ли заболяването му ще се влоши .На сила да го накараш да излезне ,все още е подвижен и може до банята сам да си се обслужва .Има и скандали ,да се изкъпе .Почва да се кара ,кълне ,започва да плаче ,и веднъж пред комшийте каза, че сме искали на боклука да го хвърлиме .Това не е всичко. За всяко нещо което го заболи ,трябва да се води до болницата ,ако не му се угоди пак скандали. Ние живеем на село ,а най близката болница е на час и половина път .За да го караме до болница, трябва да останем от работа ,освен че губиш пари ,взеха вече забележки на работата да ми правят .Не знам какво да правя .Чувствам се подтисната, в корема все едно топка постоянно имам, и може би е някаква депресия. Забравих да допълня ,че аз се прибрах от чужбина, за да бъда покрай родителите ми ,не са изоставени, но да ме прости БОГ ,имам чувството че той използва болестите си за манипулация и контрол.
Виж целия пост
# 1
За съжаление след една определена възраст, която за всеки е различна хората се вдетиняват и не са същите както са били като млади.
Често срещано е да стават егоисти и манипулативни. Наблюдавам го и по мои близки и по принцип.
Това, че е често срещано за съжаление не помага на никого в тази ситуация.
Гледайте да си съхраните максимално нервите, работата и семейните отношения.
Само период  е но може да е дълъг и да е голямо натоварването.
Не се огъвайте и го карайте да ходи. Преценете кои посещения в болницата са наистина необходими и кога може да се мине само през личния лекар.
Щом имате брат си делете задълженията.
Виж целия пост
# 2
Възрастните хора много често се вдетиняват точно по този начин, а може и начални нотки на старческа деменция да са.
Практически съвет нямам за съжаление, но постави някакви граници със сигурност, защото иначе ти ще се съсипеш и амортизираш до несвяст.
Виж целия пост
# 3
Не  е моя мисъл, но го мисля същото и не от сега.
 В един момент разбираш, че ако някой  е решил да се провали/съсипе, умре/ нищо не можеш да направиш. Стоиш и чакаш. Перифразирах, по смисъл.
Виж целия пост
# 4
Това е доста често срещано явление според мен. И донякъде е нормално, след като се среща толкова често. Някои хора страдат тихо и за физическата и емоционалната болка говоря, а други са по експанзивни. Баща ми също трябваше да се движи и много се изнервяше, когато някой му го напомни или започне насила да го кара. Все казваше ,,аз ако мога да вървя, ще чакам някой да ме кара". И е бил прав, ние не знаем колко болки и усилия им коства това.
Разбирам Ви прекрасно, видях какво направи старостта с дядо и баба, и заболяването как промени баща ми, макар да беше 60 годишен. А за нас - търпение, силни нерви и търсене на начин да си поемем глътка въздух и да презаредим. Истината е, че гледането на болен и/или възрастен човек е много тежка дейност - и физически и психически.
Сили и търпение.

П.п. може да се опитате да го манипулирате(в най-добрият смисъл на думата), с любим човек, любими места и т.н.т.
Примерно баба като се заинати пред майка ми, единствено което върши работа, за да си изпие ако щете хапчетата е това, че аз съм казала и ако не го направи ще се разправят с мен. И тук не става въпрос за това, че аз съм звяр, а до това, че ме обича и ми вярва и не би искала да ме тревожи. За това чинно изпълнява.
Виж целия пост
# 5
Само не се чувствай виновна. Не е стар баща ти, но вече е придобил старческата лошотия. За съжаление, не е изолиран случай. Предполагам, че той самият страда и затова прави всичко възможно да привлича внимание. Майка ти не се ли включва?
Виж целия пост
# 6
Не знам дали те успокояваме с това, но това са типични възрастови изменения. Рядко хората на стари години стават добрички и смирени. Може би ако са сами, волю-неволю се справят някак, но като имат деца и особено българската психика е, да смятат, че са им длъжни. Говоря за старите хора. 50-годишните не разсъждават така. Страховете на баща ти са, че може да остане сам и да умре, затова гледа да ви държи винаги с внимание, насочено към него.
Няма как да ти помогнем, знаеш го и сама, докато пишеш поста си. Това е положението!
Естествено, продължавате с тези отношения, защото от разговор, споделяне за работата ти, за психиката ти, за депресията ти, няма нужда. Той нехае и не разбира тези модерни оплаквания от паник атаки. Отрича ги и счита, че неговите проблеми са най-големите и най-важните.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия