Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

Много хора покрай мен с деца се чудят как успяваме да обикаляме и общо взето да правим нещата и от преди децата...ами нагодихме децата към нас, а не ние към тях. С първото само ние бяхме с дете, приятелите ни без, не всички обичат да обикалят чукари - научехме сме да го правим семейно. Иначе продължихме да се събираме вечер кога в къщи, кога навън.
С второто вече си знаем, че ако някой има зор ще ни потърси - тъжна истина, която осъзнахме с времето. Сега вече и другите имат деца /едната ми приятелка живее с промеждутъците на сън/будно състояние на детето си, иска да излиза, но не го прави в студено време, прави го само в определени часове и т.н., ами просто не съм насреща повечето пъти. Често излизам с приятелка, чието дете е голямо.
На мен плюс ми е, че в повечето случаи има и на кого да оставя детето за личните си работи - може да е за час, но малко ми се избистря главата.
Всеки ставайки родител прави ежедневни избори и е хубаво да са такива, които да ни удовлетворяват.
Много хора им е странно и са ме питали защо не ходя по детски площадки и центрове - ами защото не ми е приятно и не съм усещала потребност да го правя /вярно е, че имаме двор и това много улеснява нещата/.
Светът е шарен не бива да се сравняваме една друга, не бива да сравняваме и децата.
Иначе съм на мнение, че и "префектните" майки вкъщи, когато са сами, без чужди хора не са толкова "перфектни" - психология, да се чувства "успешна" в очите на слепците.

И аз не съм фен на детските центрове, до сега сме били само веднъж и то на рожден ден. Нощта беше ад. Не знам как е било при вашите деца?
И при мен положението с нервите не е розово Но смятам, че няма човек, който след като е родил да не се е променил
Ние се напасваме на по детето, спазвам си часовете , в които трябва да сли и всяка вечер се прибираме задължително 19:30ч най-късно. Да, иска ни се да сме навън до късно особено в хубавото време, но няма как. Предпочитам да дам здравословна среда на детето защото въпреки всички трудности и безсъние времето буквално лети и растат, като гъби

Симбо, писала съм тук, че ние избрахме апартамент на Шкорпиловци (до Варна е, нов комплекс). Моя приятелка, която е джермофоб, демек от всички чистници най-голямата чистница, ходи там. Така че предполагам, че ще е чисто. На мен по-скоро ми е жал за апартаменчето как ще го оставим накрая, дано не го съсипем нещо.

NI_CI, той нямаше ли такъв отказ и от банята, там оправиха ли се нещата?

Вятър, естествено, че го учите всички, той не учи за половин час, учи с натрупване...

Гери, просто твоето дете проходи много рано и си в джаза от много отдавна. Ние те първа изпитваме какво е дивеене и неслушане. Преди слушаше, сега все по-малко... Колкото по-уверено се движи, толкова повече му се експирементира и се чуди на какво да стъпва и да се прави, че скача от там. Още не може, но е като птиче, което се учи да лети... Или имитира, че кара ролери, стъпвайки на произволни играчки.

Как са ви бийч бодитата? Аз смятам да плажувам с рокля. Тъкмо си викам оф, добре съм си, и една колежка ме попита дали не съм бременна. Явно къмто 4-ти месец...

Аз честно казано съм кг като в училище покрай бала. Храненето не съм пипала, защото съм чревоугодник на лепящи храни  - хляб, пържено, сладко. Ходя на пилатес реформър, но не толкова често, колкото ми се иска /но покрай логопеда и плуването на голямото към момента нямам избор/. Правя си и антицелулитни масажи вкъщи с вендуза всяка година от март до септември през ден-два /страхотно се отразява на кожата/.
Но като цяло нямам скруполи - бременна в 9 месец съм била на плаж с бански половинки, а тялото ми тогава беше много далеч от стройно 🤣

Magrat, с банята нещата се оправиха, надявам се и сега да отмине, че не ми издържат нервите.
Герка като ти се случи калпазанко, няма какво да се лъжем ужасно трудно е.
Моят също е дивак, докато е буден не мога да го оставя за секунда….катери се по дивани, по маси, където не достига си бута стола да се качва, дърпа шкафове, в кухнята пуска мивката, ако има съдове в нея..почва да играе с тях, да пие вода от тях, отваря и затваря вратите, и през цялото време иска нещо да бута, прави, руши, да маже с пастели по дивана, да тъпче пластелин навсякъде. Като се ядоса хвърля, блъска…направо е огън. По площадките да не ви казвам какво се случва. Живеем в къща, но в двора не става за игра с него, твърде много рискови места има, предпочитам да не излизаме от колкото да го пазя в двора и той да се тръшка, че му давам да прави щуротии. Ходим на едно затворено футболно игрище с изкуствена трева. Там да тича, да кара тротинетка и ДА СЕ КАТЕРИ ПО ОГРАДАТА.

Аз да се “похваля”, че калпазанкото от днес си прескача кошарата за сън, само първия път се чу едно “туп” на пода, на следващите бях свидетел, че изобщо не го затруднява и дори си слиза на крака. Което допълнително ни усложнява живота защото досега поне можех да го оставям да си заспи сам или да не го взимам веднага след като се събуди. Никаква идея как ще го приспивам. Пак ми се реве!

ПП От 2 дни си се качва сам и на стола за хранене. Нужно ли е да казвам, че ме е страх да не се срути таблата, която се крепи на 2 дюбела?

При нас целият ни живот вече се върти отколко детето, напасваме се изцяло според него. Нямам представа как може да е по-различно, особено на фона на последното ни пътуване с автомобил. Беше такова изпитание за всички, че не си струва. А като добавим всичкия допълнителен стрес свързан с приготовления, избиране на място, подходящо за деца и тн.

Можеш ли да откачиш таблата? Ние сме с икейско столче и без табла, прибутано до масата. Тя от поне 2 месеца се качва сама, катерейки се по него. Първоначално ми беше зле като я гледам, вече претръпнах
Нищо няма да казвам за приспиване, че те са с двуетажно легло от началото на годината и вечер си полежавам, докато заспят..

Ще ви кажа само, че бебешкият период не е еднакъв за всички, не всички бебета са еднорози, а никой не е подготвен за обратното. Догодина ще си говорим пак, ще видите, че нещата ще са съвсем по-различни.

По същата причина с качването на таблата сме с такова столче още от лятото. Като се закопчаят коланите колкото и да се дърпа няма измъкване. Ползваме го без таблата и е на нашата маса.


Всички сме в този режим…с деца е така.  Но факт, дъщеря ми е почти на 4 и нещата се случват по друг начин вече.

Ивайло го приспиваме /когато не желае да заспи сам/ като аз или баща му легне до него.
За столчето не мога да помогна аз го разкарах и се храни на кухненските столове /дойде период, в който не желаеше да стои в него, ако му сложиш коланите изпадаше в истерия/.

И ние махнаме стола за хранене, не искаше да седи в него, не закопчавах коланите, но пак не искаше, храни се на нормален стол с нас на стола. На кошарата махнах летвичките, за да си излиза сама от нея, защото и аз забелязах опити да я прескача. Не заспива сама както преди, сега само  при нас, посля я местя, като се усети, че е сама в кошарата крещи, слиза и идва при нас отново.

Това с ходенето при родителите е до време. Големият мисля след 3 годишна възраст спря, като преди това също не е идвал всяка нощ.
Ивайло се буди да речем с батко му или малко преди него и идва при нас. Спи на нормално легло, преди да махнем кошарата се набираше на нея с опция да се прекатури. Сега много се радва, като се катери на леглото на батко му на втория етаж.

Гери, Вятър, присъединявам се към клуба. Вече се замислям и аз за къща с двор…защото, както описвате. В нас вече не мога кафе да си направя, още по-малко да го изпия без да се е качил на дивана, да вади рендета и ножове от шкафа, да ходи до тоалетната на котката… и така нататък. Като не стане на неговата, крещи, замаха да удря, което нямам никаква идея къде го е видял и се надявам да е период.

Аз се обвинявам, че викам, че се карам, точно имам чувството на Вятър, че на нищо не го уча, само си губим времето по цял ден и съм абсолютно безполезна като родител.
 
Най ме изнервя факта, че все едно изпускам всичко и не се наслаждавам по никакъв начин на времето с него, а единствено хвърчим напред назад. Бързаме да излезем, после да се приберем за съня, после бързаме да ядем, пак да излезем, все бързаме, задачи да вършим с таткото и без него. И дните минават, той става все по-див, а аз не усещам да го уча на дисциплина или нещо ползотворно. И всеки ден вина, нерви, почти рев. Повечето ми приятелки и познати имат доста помощ и избягвам да се сравнявам с тях, но това го прави още по-осезаемо трудно.

На мен може би не ми липсва живота толкова колкото ми липсва предходното ми аз и вижданията, които имах за нас, с бъдещото ни дете. Все си мислих, че няма да допускам някои грешки на родителите си, а все по-често се хващам да повтарям модела.

Деси, искрено ти се възхищавам, че сте приучили децата спрямо вас, а не обратно. Полагам усилия в тази насока, но имам усещането, че е една крачка напред, три назад.

Мен ме притеснява, че виждам и някакъв спад в говореното.. Ама и аз като все се карам как да иска да ми говори това дете.

Всеки нещо го дразни 🤣 аз не съм домакиня и т.н. в общоприетия случай.
Поради факта, че в момента правим ремонт на втория етаж и реално живеем само на първия етаж, където дневна и кухня са на едно и само детската е отделно.
В дневната са скринове с на мъжа ми и малкия дрехите, масата на децата и няколко коша с играчки, плочките са бели /НИКОГА не допускайте е това 🤣 / и по няколко пъти да минавам с прахосмукачка и парочистачка все тая, след 15 минути не си личи или кучката ще изпусне косми, или някое дете ще направи петно, или докато мия съдове ще капне вода, въпреки че имам килимче пред мивката.
Това ми съсипва нервната система, колкото и да съм над нещата, защото губя време, а резултатът е много краткотраен.
Малкият пък разпилява, а не играе примерно и само двора ме спасява, за да мога да прибера след него, иначе върви подир мен и пак разпилява.
Понякога си мисля, че ощетявам малкия, защото живеем с ангажиментите на големия, ако го бях пуснала на ясла на 1 година поне щеше да има себеподобна среда /но просто нямаше готовност това дете, както батко му и съм сигурна, че щеше се превърне в ад/. Големият пък като знае, че сме вкъщи все мрънка, че не му се ходи на градина, че иска да го взема на обяд - не го правя, защото като се върна на работа не в 17, а в 18ч ще го взимам.
Искам като станат големи просто да имат спомени от щастливо детство. Като знам колко те имат и материално, и като време в обикаляне със нас, и как не го ценят ми става малко тъжно, защото аз помня какво е да нямаш, как майка ти изнемогва за да имаш поне необходимото и въпреки това, знам, че е направила на каквото е била способна. Виждам я и сега въпреки годините как се занимава с децата, така както с мен не е имала възможност, макар, че пък беше ритуал, въпреки, че от сутрин до вечер беше на работа да ми чете приказка в леглото, да ми прожектира приказки...аз пък това не успях да направя с децата си, имат цяла библиотека книги и никакъв интерес да им чета или да слушат.
Единствените книги, които са интересни са от поредицата Защо, Какво, Как и преди това музикалните.

Стиляна, на мен от яслата ми казаха, че ако до рождения си ден не започне да говори, ще трябва да го запишем на логопед. Съгласна съм с тях. Не се притеснявам още защото разбира много, не мисля, че е проблем със слуха (четох, че било често срещано), баща му е проговорил много късно и може и да е генетично, няма екранно време. Но все пак по-добре да ходи на логопед “излишно”, отколкото да изпуснем нещо. А и може би имат методи, с които се подпомага проговарянето, не съм се интересувала още.
Репертоарът на Момчил от месеци почти не мърда - стандартните “мама”, “тати”, “баба”, “деди”, “там”, любимото - “ам”, от няколко дни прави неуспешни опити да повтаря като броя. Определено изостава от стандартите за възрастта.

Да се похваля, че имаме няколко пишкания в гърнето. И вкъщи, и в яслата. Ако обаче още не сме успели да уловим 😆

Деси, ние пък сме с тъмен под, тъмно кафяво към черно. Всяка прашинка си личи! Особено блесне ли слънце вътре, може да е чистено преди малко, изглежда зле. Ако 2-3 дни не е пускана прахосмукачка, изглежда мега зле.
Едно време ни беше супер с прахосмукачката робот, всеки ден чисто с минимални усилия. Не знам кога ще я сваля обратно…(прибрахме я заради детето като стана мобилно, за да не я унищожи). Ние с мм сме чистофайници, много си пазим вещите и дома и го приемаме тежко като малката фурия руши и цапа.

Ние така и не взехме робот, заради достата мебели...живот и здраве ще вземем поне за втория етаж, където през деня няма да има никой и се надявам само в детската да е с краката нагоре 🤣
В последно време само банята ми е подредена и добре почистена.
Хубава ми е верандата - цветенца, градинска мебел...ама да имам една Пепеляшка. Толкова е прашно, в покрайнините на селото сме и няма толкова движение, но и асфалт няма та и там е бърсане и метене.

Аз също съм проговорила към 3 годишна и затова приемах спокойно липсата на реч на голямото, с идеята, че ще тръгне на логопед в първа група, просто го записах преди това, защото така се стекоха нещата.
Герка има реч, щом казва тези неща, големият ми нямаше такава, освен май само мама казваше, мучеше при показване и за водата си имаше специфично като издърпване на въздух с уста. Не е имал проблеми със слуха, неврологични и т.н., учителките в детската градина, логопедката и психоложката твърдят, че през последното десетилетие момчетата проговарят процентно доста по-късно.
Ивайло на фона на батко си бърбори доста/още преди да каже мама викаше Дейза почти без з - името на кучето, кака, леля, баба, ако, ам, Айс - името на другото куче, и кота за котката - са основните му думи, появи се и бебешката неразбираема реч, бръмка понякога с количките.