Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

Кукличка, обяснила ли си им проблема, че лесно се обрива и че най-вече затова държиш да е без памперс и да е леко облечена. И да си го обяснила, си го обяснила на 1-2 души - те се въртят няколко човека там, кой как свари се оправя с толкова дечурлига... Просто им го напомняйте редовно. Можеш да занесеш тъничка памучна блуза вместо суичър, защото кой стои със суичър вътре?!? И отдолу по някакво тъничко потниче - ще им създадеш илюзията, че е облечена... Аз моето го гледам на топло. На 23.5 днес посегнах да включа климатика, мм не ми даде. Такъв ни манталитетът на всички бабо-лели в Бг. Просто носи най-тъничките нещица... Дано се разберете.

Много ме впечатли историята за махането на памперса на Макси от Вики. Спокойно това можеше да е всяка една от нас. Затова смятам да се водя по детето, да се поосъзнае още, да почне да говори, да си казва за тия неща, да го дразнят. Няма смисъл да тичам като луда с гърнето, когато не е готов и да го намрази. Сега поне седи на него. Нищо не прави, но седи по няколко минути и четем книжка за гърнето. Мисля да взема още книжки за тез работи...

И също историята за Сара, най-хубаво е с кака и бати Как хубаво се учат едно от друго децата  

Момичета, може ли да ми дадете препоръка за апартамент/ хотел на морето? Как мислите да процедирате с пътуването ?
Ние миналата година пропуснахме, но тази много искам да заведем малкия

Тъкмо върху пътуването към морето умувам, докато го "приспивам" - как да ни закара свекър ми, но да не идва свекърва ми. Че малко ще ми дойдат в повече тримата (вкл. мм). Поотделно се справям някак, но заедно... Ние все така нямаме кола, нито има изгледи да имаме скоро. Основната причина е, че не шофираме... Детето не е свикнало да пътува, та не знам и с това как ще се оправяме. Другият ми вариант е да наемем кола и шофьор да ни закара. Но все пак по-добре си е с бащата на мм. Той ще се навие, няма да откаже, ама МС и тя ще се засили...

Симбо, ние сме избрали вариант с апартамент и да си готвим. Не знам как ще е и ние миналата година не ходихме. Така че зависи какво искате?

Да ви се похваля, че заведохме детето на първия му детски рожден ден на наборче. Преодолях себе си и го вкарах в детския кът, че нали сериозни родители, здрави деца. РД беше чудесен. Рожденик, почерпка, всичко беше топ. Дадох му и торта. Голям скок За да разбера накрая, че през целия празник мм си е говорил с един прегракнал татко. Той бил болен преди 10 дена, ама още нямал глас.... Не знам вие какво мислите, но за мен мястото му не беше там! А да не говорим мм каква е блейка, въпреки всички ми молби да страни от хора, които видимо не са добре, не се усеща.

Ние сме на бунгало ще пътуваме като всяка година, тръгваме сутринта, пристигаме, настаняваме се, пием кафе и отиваме на плажа. Вечерта вечеря навън и разходка.
В колата ще има нещо за хапване. И двамата са свикнали да пътуват от първия си ден, реално без кола не бихме оцеляли.

Маги, не е бил заразен таткото, спокойно!Тези вирусни инфекции са най-заразни преди първи симптоми и първите няколко дни след тях.

Нямам препоръка нито за място за настаняване, нито за пътуването. Ние също пропуснахме миналата година. Тази година сме резервирали апартамент в Гърция за септември, толкова е далечно, че още не го мисля. Последното ни пътуване с колата беше толкова зле, че лошо ми става като си помисля изобщо. Не е свикнал да пътува, не търпи коланите на столчето, реве и се сърди, часове наред - чувствахме се като изцедени лимони с главоболие…

Гери, не знам кога е било това, но ние имахме такъв период около годинката, беше ад пътуването, точно миналото лято. След това на година и 2-3м започна пък светкавично да заспива в колата, дори само докато идем до някой магазин. Стискам палци да мине леко!
Ние тази година ще я пропуснем.

Благодаря!
Беше миналата седмица, пътувахме 2 часа на посока, сутринта и привечер, спа на обяд в кошара. Отчитам го като грешка, явно трябва пътуването да се съобразява с времето за сън. Също и отиване и връщане в един ден вече не.  Предпоследното ни пътуване (началото на април) беше доста по-поносимо защото проспа 2/3 от пътя...не че сме ходили на далеч, едва на час и половина от София.
За коланите нямам надежда защото го прави още от миналото лято, оплаквала съм се тук, в темата за столчетата за кола също. Явно само моето дете ги прави тия магарии, беше им странно на хората...Какво ли не пробвах, клипс да държи заедно коланите, аз да му ги държа, да ги стягам на 2 пръста разстояние, да ги стягам на краен предел, да се правя на клоун, молби, заплахи...Поръчала съм anti escape vest, нямам представа как се превежда на български, последна надежда ми е, ще дам отзив.

Да знаете, че от 11 до 13 има -20% на всичко в HM за лоялни клиенти. Мисля да напазарувам слипове, както и някакви летни дрешки.

При нас настъпи ужасна промяна със съня…както до сега го оставяхме да заспива сам..и той си лягаше, гушка възглавницата и заспива..сега е драма..рев писък..изобщо не иска да влиза в спалнята като му стане ясно, че идва време за сън. На обяд заспива от умора на масата, или ми спи на ръцете…вечер успяваме да го прехвърлим в леглото му…но докато заспи е страшна мъка.
За капак голямото дете в болно 🤯

Боксерки купувам, защото не мога да възприема мъж със слип, а и ми се струва неудобно.
Ние мръднахме за 3 дни и тя спа в колата за първи път, пътят беше 4 часа в посока. До сега всяко пътуване е било кошмар, та надежда има. И тя успява да си извади ръцете от коланите понякога, дори и като е стегната безобразно, не знам как го прави. Но повтарям, оправям, давам нещо да яде и най-често забравя.
Прибрахме се със поли и ужасна кашлица, разбира се, като не сме влизали в детския кът на хотела дори, гаранция няма за тези неща. Не можем и да сме в скафандър, колкото и да ни се иска.

Кукличка, аз веднъж съм прибирала баткото с боксерки и памперс отгоре, но той издъни лелята още на вратата, та не посмяха повече. По-лесно им е, вместо да сменят чаршафи. Може да им занесеш еднократни подложки или протектор за матрак, ако ги притеснява толкова.
За море сме избрали в Гърция тип къща със стаи под наем, с голяма градина за тичане, басейн. За мен не е почивка ако трябва да готвя, ядем на ресторант и правя само закуски, толкоз.

За възпитателните методи - за мен, ако си удариш детето ти си си изпуснал нервите, а не детето направило нещо кой знае какво. Особено на тази възраст. Гледам го от другата страна, ако на 2-3-4 единственият начин да те слушат е със страх, то как ще те слушат на 14-16, когато съвсем си ползват ушите за равновесие? Не знам, това са си мои размишления някакви, аз също си изпускам нервите и викам по големия, после ме е яд, защото нищо не постигам, освен че го стресирам. Малката въпреки, че е 2 пъти по-дива не може да ме ядоса, някак знам какво да очаквам и че просто трябва да се мине през всичките му периоди.
Тя започна да бърбори много последната седмица, търси батко си постоянно и вече имат по-съществени игри от “тегленка за играчки”

Аз поръчах слипове защото баща му ползва това, а и защото Милива каза, че на HM са прекалено стегнати боксерките, а правих поръчка от там. Ще пробваме със слипове първо, пък един ден той (евентуално) ще си каже 😂
Ние пак сме в период на тръшкания и съпротива срещу всичко, то кога ли не сме били. Ясно ми е, но това не променя факта, че е ужасно изнервящо и че аз не се чувствам никак добре…и нз за кой път ще го кажа, засега няма нищо общо с родителството, което съм си представяла, изцяло с отрицателна конотация.

При нас тръшкането някак си премина, горе долу седмица беше ужас …
Гери и ние минахме това със стола, напълно разбирам Това е и една от причините до сега да не сме пътували никъде, само на близки разтояния.
Иначе и аз не знам какво предпочитам, основния ми критерии е да е чисто Искам да е в близост до Варна май май…  Не знам и със спането как ще бъде … абе ще е “купон”

Занесох им еднократен протектор за матрак още първия път, когато я оставих да спи там. Така и не го ползваха, така си седи.
За памперса завит в чувалчето уж било грешка и се омотали като преобличали децата. Надявам се да не лъжат.
Иначе забелязваме от вчера, че вече я оставят по тениска и не е зачервена, явно е било опознавателен период и вече и те са наясно, че ми е спарено детето.

Иначе за възпитателните методи, напълно съм съгласна, че си изпускам  нервите, обаче тя вече разбира страшно много от това, което ѝ се говори и когато започне да прави нещо нередно (което също знае, че е нередно) и не спира и ти се хили насреща…. Ами това със затварянето в стая е моят начин да я “пресека” и да разбере, че не е смешно.

 Напоследък наистина започна много да говори, къде разбирам, къде - не, защото си избира срички от началото или от края на думите и така почва да се обяснява и философства. Определено много повтаря и вече си знае доста от често използваните (и исканите) думи/неща.
Все си мисля как скоро пак ще се чудя това ревящо бебе какво иска, а голямото вече си показва и казва.

Учудвам се, че зорлем ги тикат у памперси. На нашата квартална площадка всички майки ми казват да не си моря кръста с опити за слагане на гърне и отучване от памперс в домашни условия, понеже в яслата сестрите се справяли за 3-4 дни. И аз съм силно обнадеждена от това, понеже се усещам, че в очите на детето всичко неприятно все с мен е свързано. Всички бели и добри, а аз - онази лоша майка, която не дава шоколад, слага на гърне и не дава да се пипат ножовете и другите опасни предмети вкъщи... ами неприятно ми е да ме възприемат като някакъв стражар.

Другото, което ме убива емоционално е, че детето отказва да учи каквото и да било от мен. Колкото и да казвам и да показвам, все едно съм въздух. Докато баща му и бабите го учат без усилие за 10 минути на нещо, за което аз съм полагала усилия със седмици. Угнетяващо е.

Герка, моите представи за родителството също се оказаха безпочвено романтични. Мислех си, че като имам дете ще се гушкаме и ще се усмихваме щастливо, и че всичко ще бъде рози, дъги и еднорози... обаче все по-често си мисля, че някои хора просто не ставаме за родители и всичко е било една ужасна грешка. Обичам си детето, обожавам го, но просто не се справям. А давам наистина всичко от себе си. От приятелките ми, с които излизаме, няма друга толкова изнервена като мен. По площадките само аз крещя по детето, но пък и то е единственото, което си отваря вратичката и бяга от загражданията... или прескача оградата, ползвайки произволна количка или триколка за стълба... или се тръшка демонстративно, защото иска на дясната люлка, при все, че абсолютно идентичната от ляво е свободна... просто не знам. На моменти се чувствам ужасно сама и напълно изгубена в цялото това нещо. С всички сили се опитвам да не мисля за стария си живот, защото това само ми скапва настроението още повече.

Не че не ставаме за родители, просто майчинството и да имаш дете го представят като баси и якото, а всъщност не за всеки е така.
Чак след като родих и четейки по групи осъзнах, че почти съм имала еднорози. С второто пък изобщо не си давам зор, защото знам, че отминава и идва друго.

Леле, Вятър, все едно описваш моите емоции и преживявания! При мен непрекъснато се редуват чувство, че съм най-некадърната майка, с чувство, че ми е се е паднало най-инатливото дете на света и не мога да се справя с едно бебе 🥺
И аз съм най-изнервена от всички приятелки и познати. Всеки ден се чудя днес дали ще успея да се справя с диването, и физически, и ментално, без да крещя, без да рева, без големи инциденти или бели. И почти всеки ден има момент в който или се вбесявам или съм на ръба да се разрева…И в същото време “добронамерени” познати не спират да мелят как сега било лесно, приятно, децата толкова сладки, колко щяло да ни липсва това време, как за напред всичко ставало далеч по-сложно..🤮

И мен ме е яд, основно на моето семейство защото цял живот говореха как децата са най-голямото щастие, как животът без деца бил абсолютно безмислен и тн. Преди да забременея имах само 1 близка приятелка с дете, тя обаче е от майките по призвание и иска да има 3-4 деца (и действа по плана). 🤣 Та наистина нямаше кой да ми каже и 1 дума, че всъщност е страшно трудно и ЯВНО НИКОГА няма да свикна!

ПП И мъжът ми не си харесва новия начин на живот..