Най-общо: ще дадат насоки за включване на повече игри и дейности за развитие на фината моторика, защото двете са пряко свързани на неврологично ниво. Примерно пластилин, конструктори, т.н.
Помага също включването на стихчета и песнички при рутинни и ртмични дейности (не е нужно да са съществуващи, родителят си ги фантазира - примерно мием, мием, мием ръцетееее. След време: мием, мием, мием (пауза), детето евентуално се включва и довършва. Ако не, родителят си продължава с фразата); важно е също опростяването на речта на родителите и повтаряне до откат. Примерно топкааааа, дай топкатааа, синя топкаааа, топката на Люсиии.
Родителят да говори малко приповдигнато и с много емоция. Важно детето да учи не само съществителни, но и функционални глаголи дай, искам, ида... Също други полезни думи - долу, горе, край. Ако няма думите, може поне жест да има. Защото колкото по-успешно си изразява нуждите и предпочитанията, толкова ще намалее тръшкането.
Също детето да се включва в диалог, аз казвам, ти казваш, аз казвам. Дори да ви е ясно, че примерно му се спи. Спи ли ти се? Да... Или люлее се 1 минута, ще слизаш ли - неее, 2 минути, ще слизаш ли - неее, ясно е, че няма да го сваляте след една минута, но това му дава усещане за контрол и участва в диалог. Също много хвалене и поощрение през деня за всичко, което прави добре. Трябва детето да има положителна визия и оценка за себе си. Когато говорите с някой друг за него пред него също много хвалене. Освен ако не е със строго възпитателта цел, да спре да прави някаква обичайна магария.
Повече възклицания може да включите - децата се впечатляват - малеее, ехааа, О, не!, айдееее!, иуууу (че гадно), т.н В обичайното си ежедневие не говя с "малееее", ама сега го повтарям като лудааа - просто за привличане на внимание...
Децата учат бааавно, с мнооого повтаряне. Не случайно научават имато на кучето първо, хахах.
За Сф и Пл бих препоръчала центрове с добри логопеди, ако някой иска. Не че не са топ известни и без моите препоръки.
Общо взето, щом децата си се хранят нормално с разнообразни консистенции и разбират речта, скоро ще дойде и тяхната реч.
Аз пък се интоксикирах с някакъв боб от местното бистро и за втори път се установи, че нямам нищо адекватно в аптечката. Денонощната е на 5 минути, но необходимостта от нея я установяваме по нощите. Говорили сме го, но какво сте си заредили в аптечките у дома? То и за морето трябва да се заредим, че там няма.
От бебе му говоря, като на голям човек и обяснявам абсолютно всичко подробно. Но всяко дете е различно, търпение явно трябва за всичко…