Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 13 741
  • 362
# 285
Скрит текст:
Леле Rockstar съболезнования. Как се справяш с всичко  ? Аз дори и при явни грешки на някой все нося чувство за отговорност и вина. И пак си е автогол, защото наистина не можеш да накараш човека да направи нещо правилно, само защото ти искаш така. Т.е. всеки си отговаря за себе си. Възрастни сме. Хубаво е дори да не разбираме избора на другия да го приемем. Може за него нещата да са степенувани различно по важност.
Не ме питай, че ако си призная колко и за какво се чувствам виновна по отношение на родителите си, сама ще се разпъна на кръст.
Гледам да се съсредоточа върху проблемите на другите хора, за които трябва да се грижа сега, включително мен самата и да не мисля за миналото, че ако започна с - ама това можеше да го направя така, ама брат ми можеше онака, ама майка ми, ама баща ми, ама децата, ама развода - ще се побъркам.
Хубаво е че го можеш. Аз съм по трудния начин. Обаче като чета тук представите на някои , как можеш да сложиш някой на лечение , сякаш ти е дом. любимец , без изобщо да оценяват сложността на отношенията и ситуациите в бекграунд ... и направо се ядосвам .
Виж целия пост
# 286
Въпреки, че темата някак пое посока относно способността да вземаме решения, вината, кога се дават съвети и кога не,  признавам, че ми харесва тази посока.
Относно съветите - мисля, че успявам да давам, предимно когато ми ги искат.
Относно решенията - не ме бива много. Все се съмнявам. Имам до себе си властен мъж, който винаги е прав и сигурно оказва влияние.
Вината - това е нещото, от което не мога да се отърва. Обичайно се чувствам виновна.
Като цяло не живея лесно.
Виж целия пост
# 287
Вина не изпитвам аз. Имам по скоро чувство за отговорност. Когато сгреша, се извинявам и търся начин да намаля щетите.
Категорично не допускам да ми вменяват вина за неща, които не зависят от мен или когато някой се е почувствал засегнат от мнение, което сам е потърсил.
И това не е вродено. Преди не бях така.
Сега се чувствам по-добре и смятам, че живея по-добре.
Виж целия пост
# 288
Покрай развода и бившия се излекувах от чувството за вина. В един период толкова ми се беше натрупало това чувство, толкова обвинения получих, че се чувствах като замръзнала и не можех да взема и едно решение. После се отпуших и си викам - действам, пък каквото дойде.
Виж целия пост
# 289
И все пак не трябва да се смесва темата с решенията, при които резултата не е особено предвидим и категоричен, нито от едното, нито от другото. Тогава е ОК всеки да си следва интуицията, ако иска да обръща внимание на съвети и тъй като на практика и двата варианта могат да се окажат грешни - няма за какво да се изпитва вина.
Виж целия пост
# 290
То да си винаги убеден в правотата си не е свързано с майчинството (просто на мен това са ми най-пресните примери в момента), черта на характера е, имаш го цял живот, освен ако съдбата не ти натрие носа. Но на такива хора рядко се случва. От там и тръгна коментирането на точно този тип от мен в тази тема.
И ако обобщим:
Някакви хора са убедени, че винаги са прави, не се вслушват в съвети и, о чудо, нищо лошо не им се случва.
Единственият що годе логичен извод, е че съветите не са правилни...
Виж целия пост
# 291
То да си винаги убеден в правотата си не е свързано с майчинството (просто на мен това са ми най-пресните примери в момента), черта на характера е, имаш го цял живот, освен ако съдбата не ти натрие носа. Но на такива хора рядко се случва. От там и тръгна коментирането на точно този тип от мен в тази тема.
И ако обобщим:
Някакви хора са убедени, че винаги са прави, не се вслушват в съвети и, о чудо, нищо лошо не им се случва.
Единственият що годе логичен извод, е че съветите не са правилни...
+1 И тези, убедените че винаги са прави, всъщност са си прави!
Виж целия пост
# 292
Я, дискусията е кривнала в посока "Нероден Петко". Никой не знае какво би станало или не би станало от негово действие или бездействие. Няма смисъл от мислене "ами, ако...", защото няма как да се върнем и да вземем различно решение, а и ако следваме логиката на ефекта на пеперудата резултатът най-вероятно би бил същия или подобен, особено в дългосрочен план. Изключвам животозастрашаващи ситуации, където се предполага(в общия случай), че знаеш какво да правиш.

Вменяването на вина е най-подлият номер на манипулаторите, особено тези, които го играят "вечните жертви". Не позволявайте да ви се вменява вина, за нещо което не зависи от вас и/или нямате контрол над ситуацията. Клюкарки винаги се намират, че и драматични такива. Игнор, всяко чудо за три дни.
Виж целия пост
# 293
Едно от най-важните качества в тоя живот е способността да вземаме решения. Те естествено идват като сме убедени в правотата си, наречена още увереност. Според мен, това не е вродено, а се придобива.
Виждала съм моите деца да се колебаят с месеци преди да вземат решение и да изпускат възможности.
Тъй че, ако човек не може да вземе решение и се попипва не знам колко време, най-вероятно е да сгреши.

Много ми хареса коментарът ти. И аз мисля, че увереността и способността да вземаме решения се развиват с времето. Само бих добавила, че понякога след тежки преживявания човек може да остане дълго в състояние на тревога и свръхобмисляне и тогава решенията стават по-трудни. Радвам се, че при теб фокусът върху настоящето е помогнал. При мен това още е процес и се уча малко по малко да не се връщам толкова към миналото.
Виж целия пост
# 294
При мен това още е процес и се уча малко по малко да не се връщам толкова към миналото.

от всичките видеа които изгледах през годините, психиатри, психолози и всякакви такива специалисти, най-добрият начин да спрем да мислим за миналото е да простим и забравим на хората които са ни наранили

разбира се това е много трудно и при мен не работи засега

две-три грешни решения отпреди 15-20 години и още "кървя"
Виж целия пост
# 295
То да си винаги убеден в правотата си не е свързано с майчинството (просто на мен това са ми най-пресните примери в момента), черта на характера е, имаш го цял живот, освен ако съдбата не ти натрие носа. Но на такива хора рядко се случва. От там и тръгна коментирането на точно този тип от мен в тази тема.
И ако обобщим:
Някакви хора са убедени, че винаги са прави, не се вслушват в съвети и, о чудо, нищо лошо не им се случва.
Единственият що годе логичен извод, е че съветите не са правилни...
Много често изобщо няма съвети. Обикновено такива хора всички ги знаят, че нищо няма да стигне до навирения им нос и никой не се хаби да им дава съвети. Така че не е до това въпроса.
Виж целия пост
# 296
от всичките видеа които изгледах през годините, психиатри, психолози и всякакви такива специалисти, най-добрият начин да спрем да мислим за миналото е да простим и забравим на хората които са ни наранили
Това абсолютно е така, но най-трудно е да простиш на себе си за взето или не решение. И трябва да се научим да прощаваме най-вече на себе си.
Виж целия пост
# 297
Не мисля, че миналото се забравя лесно, особено когато е свързано с близки хора и дълго изграждани отношения. Хората не са просто „случки“ от миналото – те са част от живота и от нуждата ни от качествени човешки връзки. Затова липсата на такива отношения може да се усеща дълго, а прошката невинаги идва лесно или бързо.
Съгласна съм, че прошката е много важна. Но понякога болката не идва само от наши решения, а и от начина, по който са се развили отношенията с други хора. Затова ми се струва, че човек има нужда и от време да приеме загубата на тези връзки, не само да си прости на себе си.
Виж целия пост
# 298
Не само се прощава, но се и забравя. Поне при мен. Аз не съм особено злопаметна явно. А най-трудното и лошото паметта ми направо го изтрива. Имах една кореспонденция от такъв кофти период, четох я след години - ами аз повече от половината неща не ги помнех...! Simple Smile
Виж целия пост
# 299
Като така лесно забравяте и прощавате от къде сте сигурни , че няма да се повтори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия