Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 20 542
  • 470
# 465
Така е, ама не е без подкрепа. Така да ме обиди онзи ден...и му казах, че много ме е обидил. То от една страна е добре да си каже мислите на глас, ама ме жегна, щото почна да ми обяснява как за всичко ние с баща му сме виновни, а човек тръгне ли по тая пътека, не е добре...
Виж целия пост
# 466
Веси, и аз години наред съм живяла с усещането, че не е трябвало да се раждам, и че майка ми е виновна, че ме е родила, а не иска да ме подкрепи никак. Тоест напълно го разбирам как се чувства детето, дай му време и ще го преодолее. Мисълта ми е, че това е нормална емоция, когато имаш трудности.
Един непоискан съвет от мен: не си позволявай да се обиждаш от детето ти. Това е супер излишна емоция.
Надявам се скоро да си намери гадже и да се успокои. Противно на мантрата, че най-добре да си сам, аз съм на обратната теза-самотата убива повече от цигарите и всеки трябва да търси другар, независимо от разочарованията, с които се сблъскваме.
Виж целия пост
# 467
Раждаме се не заради самите нас или заради приумиците на някакво старче седящо на облак и то предварително написало съчинение и план за всеки от нас нас и какво ще правим през следващите години и как ще ни наблюдава, наказва и награждава ... кой се занимава с подобни неща ???? Раждаме се , защото енергията съществува под всевъзможни начини и този е един от тях.
Виж целия пост
# 468
vesi1, днешните млади масово нямат гаджета до късно. Сериозни връзки имам предвид. На тяхната възраст аз само веднъж за 1 месец бях без гадже, което ми се беше сторило крайно необичайно, чак съм го запомнила. Сега не е така. Явно са по-разумни и мислещи от нас, не се хвърлят във връзки с лекота.
Ако някое от децата ми сервира, че родителите сме му виновни, че пък и за всичко, направо ще изпадна в ступор. Знаейки какви чудеса съм вършила през годините. Съвсем с малки деца се разведох и някое примерно от тях да ме обвинява, брр бих го изслушала, бих му казала, че съм направила максимума и точка. Пълнолетните могат да разсъдят, да внимват как те самите ще си гледат децата, ама да размахват пръст към родителя все, не ми се струва редно. Може да говоря малко наизуст, понеже не съм се сблъсквала с това, само си го представих и ми стана супер кофти.
Виж целия пост
# 469
С баща им се разделих окончателно преди 2 години. Но мисля, че повече му повлия факта, че баща му раздаваше обещания на едро и като дойде момента за изпълнение се изпокараха (положението е от сорта "щом не стават нещата, както аз кажа гледайте си работата") Децата се почувстваха отхвърлени ...то си е точно така, не е само чувство.
И понеже с тях си говорим много откровено и за това могат да ми кажат подобно нещо. То беше в момент на афект, но е ясно, че си го мисли.
Виж целия пост
# 470
Да, ще трябва да приемат реалността и да заживеят в нея. Неизпълнените обещания колкото по-рано проумееш, че няма да се сбъднат, толкова по-добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия