Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 22 394
  • 491
# 465
Така е, ама не е без подкрепа. Така да ме обиди онзи ден...и му казах, че много ме е обидил. То от една страна е добре да си каже мислите на глас, ама ме жегна, щото почна да ми обяснява как за всичко ние с баща му сме виновни, а човек тръгне ли по тая пътека, не е добре...
Виж целия пост
# 466
Веси, и аз години наред съм живяла с усещането, че не е трябвало да се раждам, и че майка ми е виновна, че ме е родила, а не иска да ме подкрепи никак. Тоест напълно го разбирам как се чувства детето, дай му време и ще го преодолее. Мисълта ми е, че това е нормална емоция, когато имаш трудности.
Един непоискан съвет от мен: не си позволявай да се обиждаш от детето ти. Това е супер излишна емоция.
Надявам се скоро да си намери гадже и да се успокои. Противно на мантрата, че най-добре да си сам, аз съм на обратната теза-самотата убива повече от цигарите и всеки трябва да търси другар, независимо от разочарованията, с които се сблъскваме.
Виж целия пост
# 467
Раждаме се не заради самите нас или заради приумиците на някакво старче седящо на облак и то предварително написало съчинение и план за всеки от нас нас и какво ще правим през следващите години и как ще ни наблюдава, наказва и награждава ... кой се занимава с подобни неща ???? Раждаме се , защото енергията съществува под всевъзможни начини и този е един от тях.
Виж целия пост
# 468
vesi1, днешните млади масово нямат гаджета до късно. Сериозни връзки имам предвид. На тяхната възраст аз само веднъж за 1 месец бях без гадже, което ми се беше сторило крайно необичайно, чак съм го запомнила. Сега не е така. Явно са по-разумни и мислещи от нас, не се хвърлят във връзки с лекота.
Ако някое от децата ми сервира, че родителите сме му виновни, че пък и за всичко, направо ще изпадна в ступор. Знаейки какви чудеса съм вършила през годините. Съвсем с малки деца се разведох и някое примерно от тях да ме обвинява, брр бих го изслушала, бих му казала, че съм направила максимума и точка. Пълнолетните могат да разсъдят, да внимват как те самите ще си гледат децата, ама да размахват пръст към родителя все, не ми се струва редно. Може да говоря малко наизуст, понеже не съм се сблъсквала с това, само си го представих и ми стана супер кофти.
Виж целия пост
# 469
С баща им се разделих окончателно преди 2 години. Но мисля, че повече му повлия факта, че баща му раздаваше обещания на едро и като дойде момента за изпълнение се изпокараха (положението е от сорта "щом не стават нещата, както аз кажа гледайте си работата") Децата се почувстваха отхвърлени ...то си е точно така, не е само чувство.
И понеже с тях си говорим много откровено и за това могат да ми кажат подобно нещо. То беше в момент на афект, но е ясно, че си го мисли.
Виж целия пост
# 470
Да, ще трябва да приемат реалността и да заживеят в нея. Неизпълнените обещания колкото по-рано проумееш, че няма да се сбъднат, толкова по-добре.
Виж целия пост
# 471
Напоследък често мисля за това. Някои хора са общо взето здрави, успешни, с пари, оценени в работата си, с 2-3 деца. Други са с хронични заболявания, вечно безпаричие, разводи, с невъзможност за деца или им се дава само едно. Не знам. Със сигурност не вярвам в справедливостта тук на земята.
Виж целия пост
# 472
Напоследък често мисля за това. Някои хора са общо взето здрави, успешни, с пари, оценени в работата си, с 2-3 деца. Други са с хронични заболявания, вечно безпаричие, разводи, с невъзможност за деца или им се дава само едно. Не знам. Със сигурност не вярвам в справедливостта тук на земята.

Не виждам необходимост от кой-знае колко задълбочено мислене. Ако сте ходили на училище и сте учили биология поне до 9-ти клас.
Има закон наречен закон на естествения отбор.
За разлика от човешките закони (право, справедливост, тинтири, минтири), от него няма измъкване.
Виж целия пост
# 473
Не казах задълбочено, а често.
 И по-скоро не толкова го "мисля", колкото го "чувствам". Логично звучи това за естествен подбор и е истина, просто в жалко за хората с късата клечка.
Виж целия пост
# 474
Късата клечка на някои хора си е съдба. Но, не трябва да си мислите, че на всички останали живота е само цветя и рози.
Различни съдби, различни изпитания.
Но, за мен винаги е било по- важно как преминаваме през тях.
Виж целия пост
# 475
Напълно съм съгласна с Хепи, няма човек без трудности и изпитания, просто или не се виждат отстрани, или да кажем изглеждат по-леки отстрани.
Т. е. едва ли някой е идеално щастлив. В нещо ти върви, в друго не. Има и някои резки обрати в живота за съжаление... Не мога да забравя как баба ми се парализира и краят на живота й беше ужасен. Иначе живя до 92 г. жената. Но последният месец... да не дава господ. Отстрани погледнато - живяла е дълго. Е, да, ама последният период?
Виж целия пост
# 476
На фона на 92 години без трагедии, един месец някак си бива. Има хора, парализирани за дълги години.  И още по-страшни неща, да не дава Господ.
Иначе съм съгласна, че просто ни се дават различни изпитания на всеки от нас и някои не се виждат от околните.
Виж целия пост
# 477
А да предположим,че не беше доживяла да стане майка ,баба...
И,да...въпрос на камбанария.
Виж целия пост
# 478
Аз също познавах страхотно жизнерадостен и динамичен човек, който сравнително рано се разболя което въпреки всички борби доведе до трагично обездвижване и голям срив в жизнеността и мотивацията.
Много ми е мъчно за тези години, но от тогава  се заглеждам доста и виждам по обществени места, център, паркове, гари , летища ...доста млади хора, които очевидно са родени обездвижени и са на количка и помощ, но успяват да живеят напред, да се радват , да искат да преживеят , да опитат , да са сред хора, приятели, компания ... И си мсиля, че може човек колкото и да страда по предично състояние да се пребори и мобилизира и да оцени текущото състояние и възможности и да има на какво да се радва. Т.е. мисля , че ако човек остане в съжалението, миналото, пропуснатото ... това е втора инавлидизация и тя за разлика от физическата с помощ може да се пребори.
Аз също имам много неща в миналото, които много ми пречат на възпиемането положително на настоящето, обаче не мога да отрека всичко сега съвсем защото съжалявам за пропуски и щети в миналото.
Виж целия пост
# 479
И аз да кажа няколко думи по темата. Аз съм точно от тези, за които и Бела пише в последния пост - родена съм с ДЦП, цял живот съм в инвалидна количка, вече съм на 49 години. Животът ми не беше, а и не е никак лек, но се старая да правя най-доброто, на което съм способна и да му се радвам. Все пак съм жива, а колко млади и съвсем здрави хора умират в катастрофи, злополуки, войни... Постигнах някои неща, надявам се да постигна и още. Има хора, които живеят съвсем пълноценно и се радват на живота, въпреки тежките си увреждания и заболявания. Ето няколко случая:

https://www.marica.bg/region/haskovo/d-r-dobrik-georgiev-spechel … ov-za-2026-godina

https://bnt.bg/news/cheshiti-svetoslav-zahariev-siso-342167news.html Видях го лично преди една година.

https://www.marginalia.bg/hristofor-karadzhov-zhurnalistikata-e- … vo-i-dostojnstvo/

А ето и една млада жена, която познавам лично, тя е от ромски произход, била е изоставена от родителите си, но въпреки това пак се бори: https://bulgaria.rferl.org/a/32125985.html

Тя е много жизнерадостна. Така че много зависи и от самия човек как постъпва и как използва това, което му е дадено. Малко са хората, които не могат да правят нищо. И такива познавам, за съжаление.

Искам да кажа и няколко думи относно лекарствата и лечението. Една съфорумка по-назад се възмущаваше защо е толкова скъпо. То е скъпо не само заради труда на лекарите, но и заради скъпата апаратура, поддръжката на болници, персонал и т. н. А и понякога лечението е продължително и включва не само лекарства, а също операции, продължителна рехабилитация, техниически средства, уреди, протези и др. Много болни в България получават безплатни лекарства.

Що се отнася до Хипократовата клетва, тя не включва безплатно лечение на пациентите. Ето я: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1% … D1%82%D0%B2%D0%B0
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия