С какво ви дразнят свекървите? – 172

Нуждите на детето ми не се въртят около моите чувства. Това е привилегия на отровните родители.

Milenaka, няма смисъл, само храниш трола.

Ако бабата е адекватна спрямо детето, то няма нужда да се прекъсва контакта. Само е важно тя да не говори лошо за майката и да се държи наистина като нормална баба.

Жалко за детето междувременно.

Точно.
Свекърът ми беше лош свекър, но добър дядо.

Момичета, влизам в темата с огорчение от последните дни спрямо моя свекър. Общо взето моя свекър е изключително контролиращ и властен човек. Набута и проми мозъците на двамата си сина да пътуват и, че живота е прекрасен така. Двамата сина имат 5г разлика, като аз съм с по-големия. Заедно сме с него от първи ден в университета и така вече 10г, плюс три и половина годишна дъщеря. Със съпруга ми сме от различни градове и на 8мия месец от връзката си бяхме готови да се запознаем с родителите на другия. Още преди отиването ни в неговия град ни смачка по телефона като е казал на съпруга ми "Ще се жениш ли, че ще идвате?". Въпреки това отидохме и обстановката беше изкл тягостна, никой не говореше с никого и така не стъпих повече до 2г и половина по-късно, когато не беше нещо по-различно. Предвид първото посрещане, аз се затворих за свекърите и ми беше изключително трудно да се отпусна след това. Отне ми години да го направя. У тях ни отне години да ни настанят да спим на дивана в хола, имахме забрана и спахме на единични легла. За годежа ни не се зарадваха, когато забременях реакцията не беше радост. С годините е имало и други спорове не много крайни. Решихме въпреки всичко това, да купим жилище в града на съпруга ми преди раждането на детето, за да имаме помощ от свекърите, докато мъжът ми плава, а моето семейство го няма. Имаше редица месения за това как, кога, защо и какво да правим като ремонт. Всичко това го преглъщам до деня, в който по-малкия брат не води приятелката си с която са 40 дни заедно и я приемат с отворени обятия. Прегръща я, приказва с нея, няма търпение да дойдат, коренно различно държание с нея отколкото с мен на първа среща. За нас винаги е имало много рестрикции, докато за тях се скараха къде да спят. Цялото това нещо изключително много ме разстрои, и всичко се развива докато мъжът ми е на кораб разбира се. Не разбирам защо не съм достатъчна, след като сме точно там където искат да бъдем, но всичко през годините е крещяло, че това е токсична среда и сега се чудя защо съм тук и как искам да си тръгна възможно най-скоро.

Стана много дълго, съжалявам за което, исках да питам за мнение и правилен изход от ситуацията.

Защо имаш очаквания към свекърите си? Особено, като знаеш отношението им и то от 10 години. Мъжа ти е длъжен да си гледа детето, не родителите му.
Ако искаш, хем да се махнеш, хем да помагат, няма да стане. Избираш едното и забравяш за другото. А, ако наистина искаш да се махнете, самостоятелно си гледаш детето мъжа ти като го няма.
А с другия си син и евентуална снаха в какви отношения са, изобщо не трябва да те тормози

Може би просто не сте си паснали, не те харесват. С приятелката на другия син може да са сходни характери, поведение, може да имат общи познати или нещо от сорта. Случват се такива неща. Странното е, че след като това е ясно и на мъжа ти и на теб, продължавате да ги търсите.

Е, за 10 г. може да са узрели и да са се усетили, че не се били прави, че така не трябва... Може просто да са одъртели достатъчно и да знаят, че вече не са сила, много неща може да са довели до промяната, не непременно теб не харесват, новата одобряват.
Понеже споменаваш, че случката се разиграва ТОЧНО докато мъжът ти е на рейс - по-различно ли щеше да се чувстваш, ако си беше тук? Или се търси някой, върху когото може да се изсипе разочарованието.
А пък на въпроса - няма нищо за решаване, няма ситуация, всичко е въпрос на усещане, на чувства. И да те посъветвам свиркай си, теб си те гризе (за нещо от преди 10 г.)

Значи, хем ви отхвърлят по всякакъв начин, хем купувате дом в техния град, очаквайки помощ точно от тях. А не мислите ли, че ви скачат по главите, защото се давате? Защото са усетили, че каквото и да кажат и да направят, вие пак ще мълчите и ще опитвате да им угаждате? Сигурно малкия не им цепи басма, затова му се усмихват. И нека ти кажа какво ще стане нататък - те ще остареят и ще имат нужда от помощ, тази помощ ще се очаква от вас, вие ще я оказвате и пак ще сте лошите и необичаните, а онзи ще си гледа живота без да ги погледне обаче пак ще е любимото дете. Обикновено така става. Сглупили сте много с това жилище в техния град и с някакви супер нереалистични очаквания. Проблемът, според мен, е във вас, не в тях. Кофти хора има, но ние избираме къде да ги поставим в живота си.

Аз до последно не бях сигурна в това решение да купим жилището, но се доверих на мъжа си. А и докато не дойдохме не бяха толкова зле нещата. Мислех го просто за по-особен човек, които не показва емоции, докато не видях как се държа с новата кандидат снаха. Помощта, която оказват за детето и по-скоро свекървата е неуспорима, със свеки сме в прекрасни отношения, за разлика от мъжа й.

Според мен в момента не страдаш толкова заради неговото отношение, а заради осъзнаването, че си живяла дълго време в надеждата, че ако направите правилните избори — град, жилище, близост, дете — най-накрая ще бъдеш приета. Затова толкова те е ударила реакцията към новата приятелка. Виждаш черно на бяло, че той може да бъде мил, приемащ и нормален. Просто с теб не е избрал да бъде такъв. Не мисля, че трябва да измерваш собствената си стойност през неговото одобрение. И щом със свекърва ти имате добри отношения и реална помощ, това е супер. По-скоро бих започнала постепенно да се дистанцирам емоционално от нуждата този човек да ме одобри. Да пазиш доброто със свекървата, но да спреш да влагаш толкова вътрешна енергия в човек, който години наред ти е показвал ограниченията си.

Страдаш от необяснимото за мен очакване той да те одобри и когато въпреки всичко това не се случва ти се побъркваш.
Защо?
Живей си живота, радвай се на детенцето си, ето свекърва ти ти помага, с мъжа си сте добре... Пускай го да пасе свекъра, ако ще да те приема. Даже се радвай, че такъв човек не е в обкръжението ти и този на детето ти.
Предполагам, че и мъжа ти е бил нелюбимото дете и затова и той така.
Аз пък точно обратното - не бих се натискала да съм близка с хора, които са деляли децата си.

А той изградил ли е изобщо пълноценна емоционална връзка с внучето си и има ли реално желание да присъства активно в живота му?

Безспорно умира за дъщеря ни, не може да се отрече това. Просто някъде винаги са се разминавали с мъжът ми и оттам с мен. Не знам и не разбирам къде е причината. Аз стм само дете и за мен такива отношения и разделение е непонятно и може би затова болезнено.

Защо свекърът ти е фактор във вашия живот? Дали са ви пари, гледат ви детето или мъжът ти така е научен за всичко да ги уведомява?
Свекърът няма да се промени, промяната трябва да дойде от теб, мъжът ти го устройва този начин на живот и те е направил част от неговото семейство. Той си е на кораба, спокоен, че си под контрола на тати, слушаш и изпълняваш.
Щом не те устройва, дистанцирай се. Защо си у тях на срещата с новата снаха? Трябва да имаш “топки” грубо казано да им се опънеш. Така като чета няма да стане, защото безропотно следваш линията зададена от мъжа ти, ходене при нашите, живот в града на нашите, работа каквото каже тати, ремонт както каже тати, много си му е удобно. Направо виждам как ще обгрижваш и свекърите, след някоя година, а мъж ти ще се вее по корабите по света и няма да му се ходи никъде на почивка. От морски град съм и това си е начин на живот в моряшките семейства.