Започвам да се чувствам не на място

  • 7 068
  • 110
# 60
Мен направо ме отврати това, че авторкара е принудила мъжа си да говори с баща й и баща й да го убеждава да остане с дъщеря му. Това е толкова срамно, че нямам думи.

Леле, това съм го изпуснала. То такъв роман е първия пост.
Права бях, ново дъно е това.
Виж целия пост
# 61
Дъно, не дъно - когато човек е отчаян се случва и се хваща не за сламка, а за трън.
Родителите ми бяха кумове на подобна двойка, та си спомням много добре как баща ми в небрано лозе отказа да води такъв разговор на майката на жената. Още му тежи този отказ, а жената е покойница от достатъчно години.
Виж целия пост
# 62
Колко пък да е отчаяна. То не става дума за това.
Не знам. Казват и там - не те обичам, залитам по колежката. А тя дай на фитнес да ходим, да възродим химията. И на тати се обажда за ходатайстване.
Пълна липса на себеуважение.
А това което трябва да направи е да му каже да си събере нещата.
Виж целия пост
# 63
След 10 години преживявания раздялата не е просто край на връзка, а разпадане на цял един живот. Малко са тези със силния характер, които затварят вратата веднъж завинаги. Обикновено е мъчителен процес на връщане и заминаване, докато накрая и двамата не се изтощят напълно.
Виж целия пост
# 64
След 10 години преживявания раздялата не е просто край на връзка, а разпадане на цял един живот. Малко са тези със силния характер, които затварят вратата веднъж завинаги. Обикновено е мъчителен процес на връщане и заминаване, докато накрая и двамата не се изтощят напълно.

Това няма да е "просто раздяла" а ще е развод.
Щом баща й толкова се й се меси се предполага, че да й кръшкат е далеч по-добре пред това да ги говорят, че е разведена.
Виж целия пост
# 65
 Ето този цитат ми говори много.  Авторката пише за свекърва си.

 "През годините семейството ми са я канили на вечеря - отказвала е. "

Всеки може да откаже и най-желаната вечеря или контакт, ако има нещо неотложно, но тук се казва "отказвала". Явно нееднократно е канена и е отказвала.
Има само 2-ма сина, не 200. Явно отказите идват, да покажат, че има хора и неща, които тя няма да приеме.
Виж целия пост
# 66
Нищо няма да му вземе авторката, нито пък има какво да спасява. Да пие еднз студена вода и да го изрита да си ходи при 24- годишната.
Виж целия пост
# 67
Тя пише "семейството ми", имайки предвид родителите си. Не са успели да се почувстват семейство с мъжа въпреки наличието на брак.
Виж целия пост
# 68
Желанието за собствено жилище и за добра работа са изконни консервативни мъжки щения.

Но с руско възпитание... Оттам може да идва засиленото чувство за оцеляване, за подсигуряване, по-ниската емоционалност и недоверието към партньорките.

Разбирам усилията да се съхрани семейството, те с похвални. Но, ако не постигнете ясно споразумение къде (в какво жилище) ще живеете, това би било сериозна причина да мислите за раздяла.

На 35 проблем с тестостерона и ерекцията?! Много е рано. Дано не е някакъв сериозен здравослвоен проблем.

След романа в началото, не се вижда друга публикация на авторката. Надявам се, че не е поредната пързалка?
Виж целия пост
# 69
Хора, стига бе. Толкова груби коментари, като ритници към паднал човек. 10 години, това си е както някой писа разпад на живота. Кой от нас просто ще стане и ще си тръгне? Не е ли зрялото да се опиташ да спасиш нещата, особено след като на момичето и е дошло изневиделица?? И голям праз, че бащата бил говорил, чак толкова "срамно" да е... Аз бая по-срамни неща съм виждала.
Всички сме имали напрегнати моменти, стресови ситуации, ако всеки брак се разпадаше за това.. Едва ли всяка от вас се спуква от страстен секс с мъжа си всяка вечер.. В началото може да го е оправдавала с работа, стрес.. Да не и е дошло наум, докато тоя хубаец си е летял мрежата навън. И после бам, шамар.
Към авторката: съжалявам, че минава през това. Разбирам болката и огорчението ти, но съм съгласна с всичко, че няма смисъл или поне за мен не би имало. Твърде много обиди от човек, делил дом и живот 10  години с теб. Аз бих се отдръпнала ясно и категорично, да дам знак, че предела в достигнат, той ако иска да се бори, да го направи, но не ти вече. Смятам, че си направила достатъчно.

Хубавото е, че живота е пред теб 🌷 знам, че сега изглежда страшно и ужасно, но след 2 години ще се обърнеш назад и ще си кажеш: добре, че стана така.
Виж целия пост
# 70
beach_please, 90% от жените да са си тръгнали досега. То няма неясноти, човекът дори не лъже..? На какво отгоре да има надежда за някакво добро развитие. Нямат и деца, не че с деца би имало някакъв шанс, ама поне така да си кажеш онова клише "Мъченица ще съм заради детето". Какъв страстен секс, то никакъв няма.

"Сподели, че любовта му към мен не била на същото ниво, на което е моята към него, и това не било от скоро просто сега го осъзнава." Когато един мъж сервира това на жена си, той категорично вече търси начин да се разделят, или има нова жена. Няма смисъл от  самозаблуди, когато всичко ти се казва в очите.
Виж целия пост
# 71
Значи като ти изневерят и ти кажат, че не те обичат е логично да паднеш на колене и да почнеш да се молиш.
Егати...
Виж целия пост
# 72
Не. Тя историята започва ненадейно, доколкото разбирам и в началото е започнало с липса на секс, уж стрес, ала бала. И аз бих дала шанс в това отношение, за да видя дали нещата ще се оправят. Впоследствие едно по едно всичко излиза.
 
Аз говорех за шанс в началото. После след всичко станало е ясно, че няма смисъл. Но честно казано разбирам авторката, болката и объркването и. И не ми харесва как всички някак грубо я обвиняват. За мен вече при това положение шанс няма.
Виж целия пост
# 73
Темата е чудесно озаглавена.

Не сте на място, даже не знам дали някога сте били.
Дали ще останете там, не мога да преценя, защото ужасно много хора живеят в подобни конфигурации- нежелани, необичани и ползвани за слугуване и плащане на сметки, наеми и ипотеки.

Но животът си е Ваш и можете да си го живеете както прецените.
Виж целия пост
# 74
…  съдействах той да получи. (работата)
… инициирах разговори … промяната не траеше дълго и някак си все бързаше да се измъкне, сякаш изпитва срам и дискомфорт и слагаше една стена
… В почивните дни аз инициирах какво да правим
… Отново поех нещата в свои ръце и този път му казах, че или всичко влиза пътя или се разделяме.
 … Когато опитвах да върна фокуса върху взаимоотношенията ни
… Когато се опитвах да му обясня
… Аз обяснявах, че няма как
 … Аз от своя страна му казах, че ако избере да постъпи така първо ще се разведем и тогава ще ходи където иска
… Този път аз се бях зачела за липсата на тестостерон при мъжете и му споделих как ако започне да си ляга с мен ще имаме време и за секс и той ще има здрав сън и може би нещата ще се оправят.
..Опитах се да го мотивирам и да започне да ходим на фитнес заедно
… може би месец преди да седна и да му поставя ултиматом
Попитах го също и как издържа толкова време без секс…
.. Не осъзнава, че има проблем
… След още една работна седмица водим нов разговор, в който аз му казвам
…  и го подканвам да сподели
… първата година, в която не дойде да празнува със семейството ни
… аз пък си споделям открито с тях
… родителите ни са наясно с проблемите ни
… ми писна и му казах, че ако това продължи ще е без мен, освен това държа
… Стресна се, седнаха с майка си …
… През годините сеймейството ми са я канили на вечеря
… първата коледа, в която той не дойде да празнува със семейството ми.
.. Моят баща реши, че мъжът ми може би има нужда от бащинска упора
… Баща ми казва така -
Тази 10 годишна връзки винаги ли е функционирала така - От където е жената от там е родата?! На мен ми прави изключително силно впечатление, че съпругът ти присъства в този брак, но ти организираш всичко - уреждаш го на работа, организираш му свободното време, анализираш го, поставяш му диагнози, назначаваш му лечение; ако нещата не вървят добре инициираш разговори, поставяш ултиматуми, изискваш “споделяне”, притискаш; за теб семейството ти е все още семейството, от което произлизаш, а не семейството, което произлиза от теб. Не ме разбирай погрешно. Съжалявам за това, което се случва с брака ти. Да държиш на родителите си е много хубаво, да ги пускаш да решават и да се месят в твоето не е добре. Много от тези неща нарушават хармонията между вас и не виждам как ще започвате нещо на чисто, когато от написаното разбирам, че мъжът ти трябва да бъде интегриран в твоето семейство, а не той и ти да създадете ново. Ако бях мъж при цялото това нещо и аз щях да се чувствам като твой брат след 10 години - бащата ти, който действа като мой баща и майка ти, която ме посреща по празници и ти - сестра ми, който ме обгрижва и ми организира целия живот.
Не мога да те посъветвам. Ако искаш този мъж и този брак мисля, че има много неща, които да промените за да създадете ваше семейство и да сте равнопоставени партньори. Лично аз вярвам в борбата за спасяване на връзка/брак. За това обаче трябва желание и от двамата. Пожелавам ти щастие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия