Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Arielle, очакваш прекалено лично отношение. Не всички фирми изпращат отговор, а тези които го изпращат го уточняват на интервюто. И са прави, че отговорите са шаблони, просто приемаш, че не си одобрен и продължаваш напред.

Разбира се, че не са длъжни да ти дават обяснение.
Но два реда да ти драснат с отказ е минимално усилие.
Дори да е мейл писан от ИИ.

А аз си събирам отказите за Arbeitsamt-a (немското бюро по труда).
Да може отговорничката ми да ходи да им набива канчетата на какво основание ми отказват, след като според нея съм подходящ кадър.
В Германия положението за много работодатели е... меко казано "сложно", защото ако отказват "подходящи" според Бюрото по труда кандидатури, то Бюрото по труда спира да им праща хора.
Писала съм, че живея в малко населено място - за момента се сещам за двама работодатели, на които бюрото по труда е спряло да им праща хора, защото ги наемат за по няколко месеца и после ги гонят.

Телефонния разговор даже не мога да го определя като интервю, за мен е чиста базова проверка колко адекватен човек стои отсреща, всякакви кандидатстват по обяви, после да си кажеш колко ще искаш, 2-3 думи какво си работил и това е. Повече от 10 минути не ми е отнемало. За мен е напълно ок, не ми се вижда рентабилно да се вика всеки на интервю.

Иначе, въобще не ме интересуват откази. Причини бол, ако не съм се представила добре на интервюто - усещам го още на самото интервю, то не е даже и дали си се представил добре, а дали сте си 'паснали', та в общи линии съм си знаела кога ще ми звъннат и кога да не очаквам отговор.

Това с телефона е скрининг, както казаха по-нагоре - от поне 5-6 години, първото "интервю" винаги ми е било такова. Разказват съвсем накратко за компанията, режима на работа, питат какво заплащане очаквам и се уговаряме за следващо интервю. После ми пращат мейл за потвърждение на следващото интервю, което обикновено е онлайн, рядко на място.

Ако ми се обадят след 2-3 месеца, да възможно е да имало друг на позицията. Но най-малкия проблем ще ми е дали съм "втора ръка", не че има шанс да се почувствам така. Но тук има по-голям червен флаг и той е че служител си тръгва от тях за 2 месеца. Случаи всякакви, но обикновено хората дават шанс и за да си тръгне някой за 2 месеца, не искам аз да съм човека, който ще го замести. Другият вариант е да е тотален организационен хаос или тромав процес, което вероятно е характерно за модела на работа там. При всички случаи голяма излагация е за мен една компания да те кани след 3 месеца, на мен ми минава в игнор списъка за бъдещи кандидатствания.

Ариел, мисля, че имаш много голямо самочувствие и нереалистични очаквания.
Ако можеш, опитай да се прочетеш отстрани и ще разбереш защо ти е трудно да си намериш работа и не е езика, градчето, бюрото по труда… И смятам, че дори нямаш голямо желание за работа.

@ Full Heart +1
много умно и интересно мнение
Някои работодатели се хващат за най-евтината "стока" на пазара.
Някои кандидати също сме балами и се хващаме на въдички за лесни пари .... като се сетя колко бях хепи и сигурна, че съм голямата работа и свръхквалифицирана и тази длъжност е сладка .... хахах добре поне че съм упорита та се понаучих.

Абе така е. Друго си е да се свиваш и да те правят на маймуна за минимално заплащане.

Между голямото самочувствие и подценяването има поне 10 нюанса на самооценка.
Аз много внимателно слушам не само какво говори един кандидат, но и как се изразява. Така наречените меки умения са много по-трудни за наваксване от работата с ексел например. Набиването на канчета и длъжни сте да ме вземете заради закона, говорят много за отношението ти като кандидат и бъдещ колега.

Ариел, а всъщност в коя провинция си и кой е най-близкия ти голям град?

Да поканиш някой след 2-3 месеца - ами ако и той е бил поканен от фирма, в която много е искал да работи и е напуснал по тази причина? Че ако съм аз, тръгвам и грам не се замислям, кой какво щял бил да си помисли. Да си мисли, каквото си иска. Дошъл ми и момента я за dream job, я за dream company, аз мисля за себе си. 😄

А иначе много такива телефонни интервюта съм имала и аз, намирам ги за много подходящи. Даже интонацията на гласа по телефона говори много. Също така се усеща, дали човекът отсреща на линията говори през усмивка. Иначе ако имаме причини да продължим напред в процеса, и време, и средства съм отделяла.

За човек без работа, може и да е ок Probearbeit, но за един работещ е и невъзможно, и в определени ситуации дори нелегално. Да не казвам и как биха ме запалили и с пари, лично съм имала такъв случай. Благодаря, няма нужда.

Probearbeit винаги съм правила чрез Arbeitsamt-a.
Никога не съм се подлъгвала да ходя без документи. Който го влече да си ходи.
Веднъж бях на Probearbeit на много хубава позиция - ама не ме избраха.
Тези дни съм отново на второ интервю на много желана позиция и се надявам да ми се получи.
Обявата си я изрових сама, не чрез тъпата борса на тамошното Бюро по труда.


Относно самочувствието Rapariga за мен нюанси няма.
Цял живот все се свивах и ядях шутове докато устати колежки без грам акъл преуспяваха.
И накрая все аз кротката и добричката беше изритвана, докато откровените мързелани бяха повишавани защото не спираха да мрънкат, за всичко дето не им отърва.
Та така с "нюансите" ви.
Животът обича смелите.

Да, Ариел, ама ти тръгваш с негативизъм към всичко и поставяш квалификации на всеки. Няма човек или фирма, на които това да им е приятно, че и от ден 1.

Ариел, имаш право да имаш самочувствие,  изисквания, отношение и т.н., каквото си решиш, но не очаквай хората да го приемат. Големи претенции на интервю и в началото на нова работа може да има някой супер търсен специалист. Нямам нищо против теб, но по постовете, които пускаш, си правя извода, че не се вписваш лесно и вероятно това се усеща още на интервюто.

Бях писала преди време, че минах първо интервю в две фирми.
В едната кандидатствах през LinkedIn рано сутринта и следобед получих покана за интервю, позицията беше много желана. Направихме интервюто, седмица по-късно получих по имейл отказ от системата им за кандидатстване и отделно от рекрутърката, която насрочи интервюто. Достатъчно професионално, това трябва да е подходът във всички фирми според мен. Вчера видях, че търсят нови хора за всичките си ЧР позиции в същата фирма.
От втората фирма сами ме потърсиха в LinkedIn, там класификацията и опита ми се покриват на 100%, на интервюто ми казаха, че парите, които искам, са много, но кандидатурата ми е силна, а те са на зор, затова ще проверят дали може да се направи нещо, и ще върнат обаждане. Това беше преди 4 седмици, оттогава препубликуват 2 пъти същата обява, явно не са толкова на зор. Това, което не ми хареса е, че така и не се обадиха.
Междувременно обаче ме потърсиха от фирма, в която бях кандидатствала преди повече от месец и вече бях забравила. Направихме първо интервю по телефона с рекрутъра, отдавна не бях водила толкова нормален и открит разговор. Седмица по-късно ми се обадиха да насрочим второ интервю (онлайн) с hiring manager. Аз се бях притеснила малко заради сумата, която казвам, но рекрутърът ми каза: "Аз не съм тук да пестя на фирмата пари. Знаем, че добрите специалисти имат цена и продават опит и умения." Та така, ще видим как ще мине следващата седмица, аз съм мотивирана да мина през процеса им, докъдето ме допуснат, пък ще видим накрая.

Може би е само мое мнение, но би било полезно, ако споменаваме и заплатите, които искаме на интервютата. Все пак тук нали е анонимно и можем да си сверим часовниците.

Казвам го във връзка с поста на Melusine и това, че посочената от нея заплата се оказва твърде висока за компанията (на този етап). Забелязвам, че няма практика тук да се говори за суми и наистина се чудя защо, анонимността не ни ли дава тази свобода и обмен на информация?