Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Аз не мога да ги облека в една дума, както ги пишат хубаво по сайтовете. Но мога да кажа за мен какво е важно, Светлица вече е описала малко. Примерно аз работя по-добре в компании, които си имат ясни правила, по-структурирани са, т.е. не е хаос, както при малките бг фирми. И също ми е важен климата в компанията - т.е. да няма интриги и да има истинско сътрудничество между отдели/колеги и т.н. Т.е. когато се налага да очаквам от някой да свърши нещо, което е част от общата ни работа/проект, той да не ме гледа все едно съм му изяла закуската, да не ми казва да не го занимавам и изобщо да схваща, че му е част от задълженията и се налага да работим заедно. Повечето от тези неща са валидни по корпорациите, затова и в тях вирея по-добре, през годините съм пробвала няколко пъти по-малки фирмички - не се получава, имаме разминаване в ценностите и това далеч не е някакво клише, ами съвсем реално до степен да не си помислям пак да пробвам в такива компании.

Светлица, именно, постът ми беше сарказъм. 😄

Повечето корпоративни „ценности“, както спомена Фри, звучат толкова помпозно и еднотипно, че спокойно могат да се разменят между 99% от фирмените сайтове, без някой да забележи реална разлика. Човек направо тръпне и чака до последното интервю компанията да го изненада с някоя наистина иновативна или поне реално прилагана „ценност“.

Full Heart, това по презумпция се очаква от по-големите корпорации, но пак няма никаква гаранция, че интригите ще липсват или че реално ще има добро сътрудничество между звената и колегите. И със сигурност няма как да го разбереш от „фирмените ценности“, описани по сайтовете на компаниите.

Заплатите, виж обаче, наистина са пълна мистерия, докато не минеш всичките интервюта. 😄

На мен ми е най-тъпо и жалко като при подобни изгъзени въпроси за подбор и тестове със задачки-закачки, най-накрая "вземат" на стрина Пена-чистачката племенника или някой друг с връзки.

Много от компаниите даже ги пишат в началото на обявата за работа. Поне по тукашните земи. Първият абзац от обявата обикновено е за компанията.

Ще ти дам пример - семейна култура, каквото и да значи това.
Ако една организация вярва в това, тя ще очаква от теб да отделяш от личното си време и да участваш в такива инициативи, също доброволчество и т.н. Ако твоето мнение е, че ти искаш да си изработиш чинно 8-те часа и да не те занимават с каквото и да било, то в таква компания рискуваш бързо да изпаднеш в изолация. Не, защото правиш нещо грешно, а защото очакванията са да се държиш по друг начин.
Именно това е от голяма важност да бъде идентифицирано на едно интервю. Пак казвам, това не прави теб лош кадър, напротив. Това обаче е риск за интервюиращия те от гледна точка на вписване, адаптация и т.н.
Разбира се, твое право е да откажеш да участваш в каквито и да било инициативи, защото свободното време си е само твое и никой не може да разполага с него. Но, тогава почваш да не си особено видима и пак не е добре.

Или друг пример - някоя компания (моята я остави, искам да запазя анонимност) - не приема политиката за работа от разстояние. Смятат, че всички заедно, в опън спейса градим семейството. Да, ама ти смяташ, че си супер продуктивна в хоум офис и за теб, компания без ХО не става и това е. Задача на интервюиращия е да оцени дали би си струвал риск да се предложи позиция точно на теб, при положение, че  компанията не смята да прави специално изключение и т.н., и т.н.

Интересно ми е как успяваш да правиш нещо вървейки срещу себе си, ако особено не вярваш в него. Аз, защото, не мога. Ако нещо е против принципите ми - търся вариант скорострелно да не ми се налага да го правя. Но да, хората са различни.

Ние сме семейство културата е толкова.....айде да не ме баннат.
Семейство сте докато не се свие обемът на работа,  а после все едно сте непознати.

Това пък "семейство сме" ми е толкова странно и дори неприятно. Да, с някой може да си по-близък, да си приятел, ама семейство..... Еле пък за някои, които зад гърбовете си злословят, пък една с друга са дружки. Супер лицемерие, по-добре не!

Аз дълбоко вярвам, че основателят на една компания действително влага в нея личните си ценности, които впоследствие се превръщат в мото и култура на самата организация. Особено при компании, създадени по времето на хипи движението — времена на бунтари, идеалисти и хора с по-широки хоризонти.
Но днес живеем в много динамична, силно конкурентна и финансово ориентирана социална среда и според мен е почти невъзможно тези ценности да се запазят в първоначалния си вид.
И тук визирам реалното значение на думата „ценност“, а не корпоративно преработената и модифицираната й версия.

На мен лично никога не ми се е случвало по време на интервю да бъдат комуникирани доброволчески инициативи, особености около тиймбилдингите или подобен тип фирмени активности, но постфактум съм била доста завоалирано притискана да участвам в такива.
Веднъж дори, само и само да не изпадна в колективна немилост, отидох на тиймбилдинг, който сама си заплатих, а отделно трябваше и сама да си организирам транспорта.

Повече не си го причиних.

Веднъж се излъгах да отида на тиймбилдинг, не организиран от фирмата, а колегите, т.е. плащахме си масрафа. Няма да повторя. Да уточня - на вила, която наеха, прекалено ангажиращо и ненужно.
Иначе фирмените партита и подобни са били заплатени, само ако са в София, без транспорта до/от заведението.

Соул Фрии, моят тиймбилдинг беше организиран от фирмата, като нощувката в петзвезден хотел, както и транспортът (200 км в едната посока), бяха за сметка на служителите. Само вечерята беше платена от компанията. И тук дори не говорим за някаква малка семейна фирмичка, а за голяма корпорация.

Това наистина е тъжно.
Толкова тъжно, че дори перманентното ми чувство за хумор реши временно да напусне разговора.

Това е безумно. И от страна на фирмата, и от страна на служителите, че участват. За България ли става въпрос?

Да, за България става въпрос. И да, беше доста абсурдно. Аз бях новопостъпила и първоначално реших, че е някаква първоаприлска шега, въпреки че изобщо не беше първи април. 😄

Три дневна екскурзия в Гърция, всичко платено от фирмата, тимбилдинг ли се води?

BelaDelSiera, е това е супер тъпо. Ако искат тиймбилдинг, плащат всичко. Иначе може да не ходиш....


Да.

Аз на първия си тиймбилдинг се разминах за малко с това да се обеся на 6 метра височина докато екипът ми гледа отдолу, след това няколко седмици мазах врат. От това ударно начало насам максимума ми е да ядем пица край басейн.
Но откакто забременях ми падна пердето и за болнични, и за отсъствие от тиймбилдинги. Много ги мислех преди отношенията ми с колегите, но сега даже се чудя дали след 2 години ще съм в екипа.