В момента чета ... 99

Димитър Димов е имал политическо поръчение да ги вмъкне тези пристрастия, за да излезе романът му. Добавени са впоследствие.

Миж, благодарности и от мен за продължението на Клуба ни.
На посл.разказ съм от преработеното изд. на Кинговите Кошмари и съновидения (идната седмица ще напиша някой ред). Не вс. ме грабва - напр. есето за бейзбола с участието на единия му син - но повечето истории са си попадение и старото време не ми пречи. Просто, някак си чета черно/бяло и по-често се кефя на хрумките му. Хаяреса ми "Посл.случай на Ъмни" и това, че има много рокендрол в разказите.
(Паралелно: довършвам Сенките на марионетките от Ендъровите спинофи. Нея я карам бавничко; политиката и философията ме размислят и на моменти си водя мислени диалози с двамца от героите.)

Чета "Странната Сали Даймънд" (достатъчно е хвалена, напълно заслужено) и слушам "Магът" (обемна е, специфична, интригуваща и комплексна, но дали ми харесва - не знам, хем я преполових).

Ако знаете откога съм приготвила "Самотен гълъб"!  (Не е ли всъщност гургулица?) Все чакам специален момент. Благодаря за подсещането.

"Тютюн" е една от любимите ми български книги. Четох я като дете за първи път и съм я препрочитала много пъти. И двата варианта съм чела. Политическият елемент трябва да се постави в контекст. По времето когато е издадена (в зората на доста хард, не софт соц) друг уклон не е бил възможен за да види книга бял свят. Имаме достатъчно примери и в днешно време на политически уклони в книги, особено ако авторите искат да стигнат до награди и т.н. Няма да споменавам имена   Пропаганда има и в историческите пиеси на Шекспир.

Опитах се да слушам "Последните му думи" на Джилиън Макалистър. Поредната греда с тази авторка. Не знам дали защото я слушам, но ми стори изключително бавна и безинтересна, особено историята на Нийл. Прескочих цели глави с неговата гледна точка. Накрая я зарязах. Чудя се дали си струва да я търся на хартия и да пробвам така вместо слушане. Мнения?

Благодаря за темата, Happy Mijjj!
Записвам се с 2 нови книги, които много ми харесаха и оцених с 5 звезди.
"Отпътуване" на Джулиан Барнс, последната му книга, след която няма да пише повече. Не е типичен роман - започва с философски размисли за паметта, идентичността и смисъла от изминатия път, с препратки към други произведения, най-вече към "По следите на изгубеното време" от Пруст. После е същинската история - двойка, която се разделя в младостта си, но 40 години по-късно се събират отново. Завършва отново с размислите, които често съпътстват хората към края на живота и писателите обичат да пишат за тях, но тук няма тъга или съжаление, даже от текста струи тънкото чувство за хумор на автора, което прави четенето истинско удоволствие.
"Зимният войник" от Даниъл Мейсън - тя е най-хубавата, която съм чела от него. Проследява няколко години от живта на Лучиус - студент по медицина и богат наследник, който служи като военен лекар по време на войната. Бих определила романа като антивоенен, защото дава много картинна и съкрушителна представа за пораженията на войната върху личността и върху отделните съдби на хората. Самата история е много интересна, а стилът е увлекателен и напоителен. Това е поредният писател, който е и лекар и в тази книга това много личи, което я прави още по-любопитна и интересна за четене. Сега няма да издам повече, макар да е изкушаващо, но точно това е книга, за която трудно се разказва, на мен поне ми е трудно, без да издам нещо важно от сюжета.
И една много харесвана книга, която обаче на мен никак не ми хареса - "Слънчогледови деца" на Кристина Терзийска. За мен беше прекалено захаросана и силно поляризирана, а героите не бяха убедителни - най-малкото, нито един тийнеджър не говори по този начин, особено пък момчетата. Опитала се е да пресъздаде автентичната среда от 90-те, но не се е получило съвсем добре, даже бих казала никак добре. Дала съм 3 звезди, защото обективно в основата стои добра идея и писателката дава заявка за качества, но има още много да поработи върху стила си.

Към края на Буденброкови съм - този път му го признавам на Ман, развил е много добре и в дълбочина интригата. Много добри психологически протрети на търговското съсловие от периода.
Ако беше на съвременно ниво писател щях да му дам 15 зведзи

След него започвам системно изчитане на Мери Хигинс Кларк в Читанката. Малко съвременен мрак след толкова еснафски живот и образи от Ман.

"По следите на изгубеното време" от Пруст - купих я от Книжният пазар, дойде в много прилично състояние.
Тя чака ред, заедно с бг романи, които купих от Сиела на Асен Христофоров.

Пруст е забранен за четене в Читанка от наследник на преводача - ще бъда така добра към хората в бранша да ми обяснят кой му дава това право и ще я преиздава ли някое издателство в приличен вид?
Събирам класика за наследството, в стаята -библиотека.

Ново издание ми се струва крайно съмнително -- на първо време трябва да се преведат и последните две книги (Albertine disparue/La Fugitive и Le Temps retrouve), ако ще имаме някакви претенции за пълнота. Оставяме настрана факта, че първите два тома (точно тия дето са в читанката) са преведени ... ммм... да кажем "не особено добре" и един нов превод би бил крайно уместен.
 
От финансова гледна точка предполагам, че ситуацията е още по-деликатна -- едва ли може да се очаква голямо търсене, така че издателството би поело сериозен риск.

Не е забранен. Току що проверих. Свалят се и двата тома.

Здравейте, от четене тук списъкът ми с книги ще ме надживее, но реших и да се включа, не само да крада 😁

В момента чета Heroes на Стивън Фрай - втората от поредицата му гръцки митове. Страхотна е като първата - Mythos. Отдавна исках да си припомня любимата ми митология, но без усещането, че чета учебник. Е, Фрай се е справил блестящо. С лекота разплита сложните връзки ала турски сериал, многото имена не тежат, историите се леят като приказки.
Нямам търпение и за третата книга, която описва Троянската война, тъй като така и не успях да прочета Омир - много ми се опъва стихотворната форма :/

Аз очаквах от Пруст това, което получих от Томас Ман, без да го очаквам. Ще продължавам с Томас Ман, но с Пруст срещата ми беше достатъчна

Като го отвориш пише - Произведението е забранено за четене от наследник на преводача, а като кликнеш на pdf - наистина се свалят

Смайват ме в таз Читанка - наистина това не го бях проверила като опция.
Е както и да е закупила съм първите два тома, като ги прочета ще видя дали следват други някъде из Книжният, Базара и подобни.

Защо не се преиздават старите класики? Човек не може да си направи колекцията. В Шедьоври на Издателство Захари Стоянов, купих доста за библиотеката, но пак има какво да се желае.

Харесвам поредицата на Стивън Фрай - четох книжките още когато излязоха. Ще ги препрочета, но напоследък си изтеглих много нови книги, за да си харесам нови автори.
Дочетох Кафене Пълнолуние - въпреки че ми беше скучна на места, не съжалявам, че я прочетох. Последните 20% от книгата бяха много трогателни, дори просълзяващи. Понеже финалът остави добро впечатление, още днес ще започна втората част.

Излъгах се да чета "Сняг " на Орхан Памук, за което съжалявам жестоко. Остават ми по-малко от 100 страници, но изобщо не ми допада. Скучна, тегава, никаква.. Не я препоръчвам.

Този Гълъб, Самотния май не го четете на български? Не откривам книга с такова заглавие. 🙄

Наруших си правилото да включа името на автор, но книгата вече беше спомената

Мислех, че е преведена като "Самотен гълъб" на Лари Макмъртри защото съфорумката писа така по-горе. Аз лично не съм я виждала (но и не съм я търсила) на български. На английски е "Lonesome dove". По-нежно звучи от "гълъб".

Aз за всички книги на Орхан Памук, които опитах да чета, се чувствах така. Няколко не завърших. И за колежката му Елиф Шафак имах подобно усещане. Не са депресиращи, но тегави е добро определение.

П.П. Пробвах набързо, но не я намирам като предлагаща се книга. Видях, че е спомената тук-там само.