Видях я спомената на български език:
Проверих българския превод преди да пиша.
Виж целия пост
Проверих българския превод преди да пиша.
В момента чета ... 99
- Публикувана: 24 апр. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2026, 19:58 ч.
# 45
27 апр. 2026, 17:33 ч.
# 46
27 апр. 2026, 20:05 ч.
Аз Орхан Памук повече няма и да пробвам. Днес приключих "Сняг"...
Ммм, "Копелето на Истанбул" на Шафак не е лоша. "Любов" не ми хареса толкова, независимо от хайпа около нея. От Халед Хосейни съм впечатлена обаче - няма празно
Виж целия пост
Ммм, "Копелето на Истанбул" на Шафак не е лоша. "Любов" не ми хареса толкова, независимо от хайпа около нея. От Халед Хосейни съм впечатлена обаче - няма празно
# 47
28 апр. 2026, 18:52 ч.
Насилих се и прочетох "Живот в скалите". То не бяха претенциозни сентенции, философствания, недоказуеми твърдения! Историята е добра, но изпълнението не е.
Виж целия пост
# 48
29 апр. 2026, 17:38 ч.
Прочетох "Животът на Кристина Онасис" - Уйлям Райт
Цялото семейство на Аристотел Онасис е имало психически проблеми за мен. Неговата безскрупулност и амбиция поне я е подплатил с финанси, но пък е бил безразличен към децата и съпругата си. Съпругата се жени в един момент за мъжа на починалата си сестра, въпреки съмнението, че същият е причинил смъртта ѝ. Дъщерята с множество сексуални връзки, често крепящи се на финансови облаги за мъжа. Търсеща до края на живота си обич, топлина и някой да види жената, зад милионите. Може би, ако не беше се случила злополуката със сина е можел един да има нормален и удовлетворяващ живот.
Хареса ми като цяло, просто е реално доказателство, че парите сами по себе си не могат да те направят щастлив, уравновесен и здраво стъпил на земята, въпреки свободата, която дават. Свобода, която се оказва най-голямата окова за наследницата.
Виж целия пост
Прочетох "Животът на Кристина Онасис" - Уйлям Райт
Цялото семейство на Аристотел Онасис е имало психически проблеми за мен. Неговата безскрупулност и амбиция поне я е подплатил с финанси, но пък е бил безразличен към децата и съпругата си. Съпругата се жени в един момент за мъжа на починалата си сестра, въпреки съмнението, че същият е причинил смъртта ѝ. Дъщерята с множество сексуални връзки, често крепящи се на финансови облаги за мъжа. Търсеща до края на живота си обич, топлина и някой да види жената, зад милионите. Може би, ако не беше се случила злополуката със сина е можел един да има нормален и удовлетворяващ живот.
Хареса ми като цяло, просто е реално доказателство, че парите сами по себе си не могат да те направят щастлив, уравновесен и здраво стъпил на земята, въпреки свободата, която дават. Свобода, която се оказва най-голямата окова за наследницата.
# 49
29 апр. 2026, 23:31 ч.
Започнах „1984” на Оруел. От доста време я бях нарочила, но едва сега успях да стигна до нея. До момента никак не ме впечатлява, но вероятно защото темата е доста дъвкана вече и не е нещо уау и второ - тръгнах с "голямата кошница" (както и със "Сто години самота" на Маркес, която ме разочарова жестоко).. Ще видим де, може пък да я одобря
Виж целия пост
# 50
29 апр. 2026, 23:40 ч.
Завърших "Плувкинята" на Лорет Ан Уайт. Не беше зле, но и с нищо няма да я запомня. Май другите преведени бяха по-интересни.
Започнах "Цветя над ада" на Илария Тути. Това е първата от поредицата за комисар Тереза Баталия. Още не мога да реша дали харесвам главната героиня. Историята има потенциал, дано финалът да не е някаква фантастична история изсмукана от пръстите.
Виж целия пост
Започнах "Цветя над ада" на Илария Тути. Това е първата от поредицата за комисар Тереза Баталия. Още не мога да реша дали харесвам главната героиня. Историята има потенциал, дано финалът да не е някаква фантастична история изсмукана от пръстите.
# 51
30 апр. 2026, 10:42 ч.
Приключих "Пътна мрежа" - Ст.Кинг - 5*
Изключително неоценен роман...Рейтинг 3,58 в GR? Моля? Различни книги ли четем?
Както споделих и в темата за Ст.Кинг - направо ми е тъжно..
Ревюто ми е по-надолу. Няма спойлери.
Виж целия пост
Изключително неоценен роман...Рейтинг 3,58 в GR? Моля? Различни книги ли четем?
Както споделих и в темата за Ст.Кинг - направо ми е тъжно..
Ревюто ми е по-надолу. Няма спойлери.
Скрит текст:
„Животът, изглежда, бе само приготовление за ада.“
„Но тук бяха прекарали хубави дни…Хубави дни, какво значи това? В тези дни няма някакви страшни изненади, голяма радост, голяма мъка или нещо такова. Нищо особено. Печено барбекю в задния двор някоя лятна привечер, когато всеки е лекичко пийнал, но никой не е пиян или неприятен…“
***
Когато светът се разпада пред очите ти остава ли ти нещо?
Какво му остава на малкия и вече счупен от съдбата човек освен неговия жалък и обречен бунт срещу Системата? Възможно ли е да устоиш на приливната вълна, която прави на пух и прах подредения ти живот, сривайки до основи построеното от теб през последните двайсет години ? Или този твой живот е бил отнесен и изпратен в небитието още преди години от едно „малко топче увредени клетки, не по-голямо от орех“?
„Пътна мрежа“ за мен се оказа един от най-силните реалистични книги на Кинг. Тук няма мистика, няма свръхестествени явления, нито зловещи същества.
Тук Кинг залага на картата на чистия психологизъм.
Главният герой - Барт Доус – е с нищо незабележителен, средностатистически гражданин, живеещ със своята съпруга в средностатистическа къща и изкарващ прехраната си като средно ниво мениджър в местната пералня „Синята панделка“.
За Барт всичко тече в някакво относително нормално русло до момента, в който не става ясно, че някой от "Системата" не решава удължението на магистрала 784 да мине точно през неговия квартал и така от раз да му отнеме всичко, градено с години – дом, месторабота, съседски отношения, летни барбекюта в задните дворове … целия му живот. Всичко, в което Барт се е вкопчил, за да преживее неописуемата си и трагична загуба преди години и да намери поне капчица смисъл, за да продължи да живее някак ...Сламката, за която се е вкопчил. И когато и тази сламка ти е отнета безжалостно, остава ли ти изобщо нещо, което да те крепи…
Учудена съм от ниския рейтинг на романа. Да, романът е много своеобразен и липсва кървав съспенс, но интересните и ценни разсъждения за живота, както и цялата история заслужават според мен много повече от 3,58.
Робанът дори това не е толкова и история на кризата на средната възраст, колкото преосмисляне на преживяното, за умората, която неминуемо настъпва с годините. Всяка страница тук е пропита с усещане за обреченост.
Финалът е силен, предсказуем, очакван и трагичен.
Нима някой е успял да победи Съдбата, дори и предрешена като магистрала?
"Чакаш четирийсет, после петдесет, после шейсет. Чакаш едно болнично легло, където някоя симпатична сестра да ти вкара някой симпатичен катетър някъде. На четирийсет, Фреди, младостта е отминала. Всъщност тя е отминала още на трийсет, но на четирийсет, вече не си правиш илюзии. Не желая да остарявам на непознато място."
„Но тук бяха прекарали хубави дни…Хубави дни, какво значи това? В тези дни няма някакви страшни изненади, голяма радост, голяма мъка или нещо такова. Нищо особено. Печено барбекю в задния двор някоя лятна привечер, когато всеки е лекичко пийнал, но никой не е пиян или неприятен…“
***
Когато светът се разпада пред очите ти остава ли ти нещо?
Какво му остава на малкия и вече счупен от съдбата човек освен неговия жалък и обречен бунт срещу Системата? Възможно ли е да устоиш на приливната вълна, която прави на пух и прах подредения ти живот, сривайки до основи построеното от теб през последните двайсет години ? Или този твой живот е бил отнесен и изпратен в небитието още преди години от едно „малко топче увредени клетки, не по-голямо от орех“?
„Пътна мрежа“ за мен се оказа един от най-силните реалистични книги на Кинг. Тук няма мистика, няма свръхестествени явления, нито зловещи същества.
Тук Кинг залага на картата на чистия психологизъм.
Главният герой - Барт Доус – е с нищо незабележителен, средностатистически гражданин, живеещ със своята съпруга в средностатистическа къща и изкарващ прехраната си като средно ниво мениджър в местната пералня „Синята панделка“.
За Барт всичко тече в някакво относително нормално русло до момента, в който не става ясно, че някой от "Системата" не решава удължението на магистрала 784 да мине точно през неговия квартал и така от раз да му отнеме всичко, градено с години – дом, месторабота, съседски отношения, летни барбекюта в задните дворове … целия му живот. Всичко, в което Барт се е вкопчил, за да преживее неописуемата си и трагична загуба преди години и да намери поне капчица смисъл, за да продължи да живее някак ...Сламката, за която се е вкопчил. И когато и тази сламка ти е отнета безжалостно, остава ли ти изобщо нещо, което да те крепи…
Учудена съм от ниския рейтинг на романа. Да, романът е много своеобразен и липсва кървав съспенс, но интересните и ценни разсъждения за живота, както и цялата история заслужават според мен много повече от 3,58.
Робанът дори това не е толкова и история на кризата на средната възраст, колкото преосмисляне на преживяното, за умората, която неминуемо настъпва с годините. Всяка страница тук е пропита с усещане за обреченост.
Финалът е силен, предсказуем, очакван и трагичен.
Нима някой е успял да победи Съдбата, дори и предрешена като магистрала?
"Чакаш четирийсет, после петдесет, после шейсет. Чакаш едно болнично легло, където някоя симпатична сестра да ти вкара някой симпатичен катетър някъде. На четирийсет, Фреди, младостта е отминала. Всъщност тя е отминала още на трийсет, но на четирийсет, вече не си правиш илюзии. Не желая да остарявам на непознато място."
# 52
30 апр. 2026, 10:55 ч.
Завърших "Процесът" на Балдачи - дадох 3 *. Първата 1/3 много ми приличаше на "Да убиеш присмехулник" и грам не ми вървеше. Слава Богу след това нещата се оправиха и поеха в друга посока (между другото книгата на Харпър Лий се споменава). Финалът ми хареса и не го очаквах. Дадох й 3*.
След това започнах наскоро излязлата от Колибри "Чай за призраците "- аз явно имам сериозен проблем с френските автори. Прочетох на зор първата 1/3, опитвайки се да се хвана за нещо, което да ме накара да я дочета. Е, такова нещо нямаше и я зарядах. Няма да я довършвам.
Снощи започнах "Небе" отново на изд. Колибри. С авторката се "познаваме " от така противоречивата "Гърди и яйца" (която аз много харесах!). И тук историята ми харесва, натъжава ме в същото време. История за тормоза в училище когато си различен. Харесвам главните ни герои. Дано тази книга ме извади от застоя, в който съм влязла.
Виж целия пост
След това започнах наскоро излязлата от Колибри "Чай за призраците "- аз явно имам сериозен проблем с френските автори. Прочетох на зор първата 1/3, опитвайки се да се хвана за нещо, което да ме накара да я дочета. Е, такова нещо нямаше и я зарядах. Няма да я довършвам.
Снощи започнах "Небе" отново на изд. Колибри. С авторката се "познаваме " от така противоречивата "Гърди и яйца" (която аз много харесах!). И тук историята ми харесва, натъжава ме в същото време. История за тормоза в училище когато си различен. Харесвам главните ни герои. Дано тази книга ме извади от застоя, в който съм влязла.
# 53
30 апр. 2026, 12:04 ч.
1984 според мен трябва да се изучава в училище. На някои моменти от книгата четях с отворена уста, сякаш Оруел живее в настоящето и го описва. Мрачна, депресарска и твърде реална.
Виж целия пост
# 54
30 апр. 2026, 12:12 ч.
И без да се изучава, учениците в гимназията масово четат Оруел, което мен лично много ме радва. А добрите книги винаги намират читателите си.
Виж целия пост
# 55
30 апр. 2026, 20:27 ч.
Съгласна съм за "1984", но колко ще я разберат съвременните младежи, е съвсем друг въпрос. Голямо значение има на каква възраст се чете дадена книга. В момента препрочитам някои от любимите ми и мога да кажа, че разликата е наистина огромна.
Виж целия пост
# 56
30 апр. 2026, 20:47 ч.
Четях си аз "Манюня" на Кобо-то, но един ден го забравих, а имах време за четене и за точно такива кризисни моменти имам свалени книги и на телефона. Та, подхванах "Трябва да поговорим за Кевин". С мъжа ми гледахме филма преди мноооого години и единствено си спомням, че много ни хареса. Книгата е потресаваща! Толкова сурова, толкова буквално болезнена - и физически, и емоционално. Особено когато я чета от гледна точка на майка на две момчета. Четеш и в един момент си мислиш - "не, това са крайности, които са изведени единствено за целта на художественото повествование", в следващия - "А дали битието определя съзнанието, или е точно обратното?" Т.е. в англоговорящия свят - nature vs nurture. И макар да вярвам, че всяко дете идва на този свят със своя темперамент и характер, макар да вярвам, че някои хора просто се раждат зли, то наистина ми е изкорубващ душата този поглед над невръстния социопат. И се чудиш - а може ли все пак тази не-любов, с която е замислен и роден - да бъде причината за появата му? По средата на книгата съм, ще пиша пак след края ѝ.
Виж целия пост
# 57
1 май 2026, 12:49 ч.
В англоговорящият свят има много такива индивиди и те са си съвсем реални, ген.
Имаше по темата подобен филм - Синът на Кайн. Препоръчвам ако ви вълнува.
Виж целия пост
Четях си аз "Манюня" на Кобо-то, но един ден го забравих, а имах време за четене и за точно такива кризисни моменти имам свалени книги и на телефона. Та, подхванах "Трябва да поговорим за Кевин". С мъжа ми гледахме филма преди мноооого години и единствено си спомням, че много ни хареса. Книгата е потресаваща! Толкова сурова, толкова буквално болезнена - и физически, и емоционално. Особено когато я чета от гледна точка на майка на две момчета. Четеш и в един момент си мислиш - "не, това са крайности, които са изведени единствено за целта на художественото повествование", в следващия - "А дали битието определя съзнанието, или е точно обратното?" Т.е. в англоговорящия свят - nature vs nurture. И макар да вярвам, че всяко дете идва на този свят със своя темперамент и характер, макар да вярвам, че някои хора просто се раждат зли, то наистина ми е изкорубващ душата този поглед над невръстния социопат. И се чудиш - а може ли все пак тази не-любов, с която е замислен и роден - да бъде причината за появата му? По средата на книгата съм, ще пиша пак след края ѝ.
В англоговорящият свят има много такива индивиди и те са си съвсем реални, ген.
Имаше по темата подобен филм - Синът на Кайн. Препоръчвам ако ви вълнува.
# 58
2 май 2026, 14:08 ч.
Прочетох "Торба с кости" и останах много доволна. Не знам защо не е от популярните книги на Кинг. Може би защото не е достатъчно страшна.
Сега чета "Град Отчаяние" пак от Кинг. Гледала съм екранизация по книгата и знам горе-долу за какво става въпрос.
"1984" е много добър роман! Бих си го припомнила, четох го преди 10-тина години, ако не и повече.
Виж целия пост
Сега чета "Град Отчаяние" пак от Кинг. Гледала съм екранизация по книгата и знам горе-долу за какво става въпрос.
"1984" е много добър роман! Бих си го припомнила, четох го преди 10-тина години, ако не и повече.
# 59
3 май 2026, 09:59 ч.
Здравейте, някой да има отзиви за "Христина"? Чудя се за панаира. Иначе чета "Небесен огън" на Й. Вълчева, засега е интересна. 🤗
Виж целия пост
Препоръчани теми