Да дам отзив за “Сляпата армия” на Давид Тоскана. От името на автора си внуших, че е италианец, но той е мексиканец. Много интересно е поднесен романът, кратки глави, от името на различни хора, освен ослепени войници, има майстор очебодец, което е било длъжност в двора на Константинопол. Започва с това как се прибират ослепените войници, те виждат голяма армия и затварят крепостните стени, като се приближават и Самуил ги разпознава, казва да отворят вратите и той като ги вижда отблизо, сърцето му не издържа. Някак всичко е през усещанията на човека, от чието име е главата. Един се чуди той същият човек ли е, тамън да си каже името, да се представи и се спира, той е друг човек вече и казва: “Слепец съм” Много силно ми въздейства, може би защото е свързано с нашата история, но по- скоро, осъзнавайки какво варварство и гадост е това, 15 000 войника, на всеки 100 по един с едно око. Сюреалистично е. Настръхнала чета.
Мексиканците нямат ли достатъчно теми с зверствата на техните картели, че до ослепената армия на Самуил са опрели?
Всяка книга, която съм чела писана за нашата история от разни други, небългарски автори, освен да метна книгата друго не ме е докарвала, но тази ще я видя.
