В момента чета ... 99

На Зола - Пари - и спри, всичко останало за мен е пълен траш.
От старите франсета - Балзак - Братовчедът Понс и натам каквото хванеш.
От новите франсета Жорж Перек

От новите български автори се сетих за Токораз Исто - но и той се рови в миналото.

Здравка Евтимова също е страхотна / но и тя съвсем не е млада вече/

Shokoladka, не знам дали разбрах правилно въпроса, защото май питате за класици, но двама френски автори са сред любимите ми автори изобщо - Ромен Гари и Ерик-Еманюел Шмит.

На мен лично български автори, които пишат така сякаш действието може да се развива на което и да е друго място и героите да са почти от всякъде, не са ми интересни. Имаме достъп към литература от цял свят, и в българска литература са ми интересни български теми.

Това не означава непременно етно литература или с мотиви от село. Нямам нищо против и използването на диалекти в роман. Тери Пратчет го прави много успешно. Скоро препрочетох и "Брулени хълмове" и там диалектни форми също са използвани за да характеризират герои.

Много българска за мен е и трилогията на Цончо Родев. "Тътени" е първият роман. Препоръчвам я ако не сте я чели.

Харесвам Георги Господинов, но за мен и той е леко заседнал в миналото. Не онова с цървулите, но от соц-времената.
Аз като чуя "българска душа" се сещам за Йовков и за Чудомир ( при него откъм комичната страна на душата). Специално Чудомир почти няма житейски казус, дето да не го е докоснал в разказите си.

Chuby, съгласна съм с всичко друго, но Здравка Евтимова за мен е вредна! То една депресия, чернотия, мъка... Не си причинявам аз такива неща.
За протокола чета Татяна Цъбуляк - първа и последна среща с авторката. Депресира ме и тя. То не е само тъжно, но и извратено, противно, гнусно...
Преди нея Ерих Фром - Хомо Фабер! Много добра! Екзистенциална, който обича.

По повод Балдачи и неговия мъж "от влака в 6:20".
Не съжалявам, че ви споделих преди да съм я свършил. Наистина в първите 200 стр. (а книгата е над 400) изпитвах точно онова, което написах в
https://bg-mam.ma/p/1873392/51225407
Дописвам, за да съм коректен към потенциални следващи читатели. Нататък става малко по-добре. Леко като изказ и четивно възприятие (с диалози и по-откъслечни разсъждения без кавички), повече като раздвижване на фабулата и заплитане на ребуса с питанките кой/защо/как. Има няколко финала и всеки уж е предпоследен. Това поне задържА интригата у мен. Но героят си е някак инфантилен (иначе симпатичен уж) и изборите и провалите му превръщат веригата престъпления в - хм, хайде да е като полу-на-шега - "крими сапунка". Като включа и един от финалните екшъни (5 човека се стрелят с всякакви оръжия в офис - макар и шефски - познайте кой надвива), направо бутафорен... мога да финализирам:
различни вкусове, на другиго може да се хареса, мен ме разочарова (оценка 2.5 от 6 или някъде към 4 от 10)

Дочетох "Ейми и Изабел" от Е. Страут и мога да кажа, че отново е написла съвършен роман, всъщност това е дебютният ѝ роман, другите нейни книги, които сме чели на български, са написани след това. Слагам в скрит текст отзива си от ГР, не издавам съдържание, но да не става прекалено дълъг пост. И разбира се, я препоръчвам най-сърдечно.
Чета спорадично и "Живей бързо" от Брижит Жиро, но не съм особено впечатлена, въпреки че е наградена с Гонкур. Авторката описва как преживява траура след смъртта на съпруга си, който загива наочаквано. Има качества, но може би в момента никак не ми е до такива теми.

Поглеждайки към френците-романисти от 19 век -- Флобер е (поне) с обиколка пред всички останали. Разликата между Флобер и авторите от типа на Балзак, Зола или Юго е от небето до земята. Ако трябва да прочетем само една книга от този период, то това ще да е "Мадам Бовари". Структура, стил, композиция, ритъм, дори пунктуация (Набоков специално обръща внимание на Флоберовата употреба на точка-и-запетая преди "и") - всичко това е, без преувеличение, от световна класа. При превод се губят множество нюанси и въпреки, че българският превод е от 1949 година (без изгледи да бъде обновен), читателят ще оцени невероятната сръчност, измамната лекота на стила (зад която днес знаем стоят хиляди страници чернови, терзания и съмнения) и най-вече -- най-вероятно едва след като е затворил последната страница -- ще си даде сметка за пълното отсъствие на автора от творбата; Борхес: Той [Флобер] искал да го няма в книгите му или искал само да го има по невидим начин, както Бог — в творенията му.

Разбира се желателно е да познаваме Балзак и Зола (Терез Ракен, Жерминал), но прочитайки 2-3 книги от всеки един от тях е достатъчно да придобием представа за останалите им творби (щот' да си кажем правичката: те малко на конвейер са ги бълвали). Да се препоръча Виктор Юго на опитните читатели би било до известна степен неуместно, а и се предполага, че те са преминали през него в тийнейджърските си години, тъй като литературните му качества не са съвсем първокласни, но пък Юго компенсира с щедри обилности от романтика и мелодрама за масите! Поради това, дори хора, който никога не са отваряли негова книги са наясно малко или много със съдбините на Жан Валжан и Квазимодо.

По-деликатен и много по-интересен автор, когото обикновено набутваме в същия период (макар да е роден в 18 век) е Анри Бейл (Стендал); при признаци на ленивост, по-нетърпеливите читатели могат направо да се насочат към двата филма с Жерар Филип -- "Червено и черно" и "Пармският манастир".

Въпреки, че Мопасан е най-известен у нас с романа си "Бел Ами" (ще си остане бездънна загадка как е възможно филмът от 1947 година -- в който участва не кой да е, а Джордж Сандърс, най-съвършеният негодник в обозримата вселена -- да оплеска така книгата), смятам, че разказите му заслужават далеч по-голямо внимание.  

Разбира се не бива да забравяме, че френският 19 век ни дава и "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо", "Капитан Фракас" и "Гърбавия"; "Парижките потайности" и "Скитника евреин" на Йожен Сю, "Рокамбол" на Понсон дю Терай.

Благодаря за препоръките! Записвам си ги 🥰

По-вреден от Бодлер няма за мен - връх на всяка вредност!
Аз обичам да чета и за черната част на живота, сигурно съм от малкото хора чели Кафка с кеф.

Ако ти се чете нещо хубаво - препоръчвам Писма от моята мелница. Страхотно разтоварваща.

Шоколади мани не си губи времето с Юго - нито с Йожени Сю или пък с тая щуротия Рокамбол - то даже не е преведено и до края.

Райна, твоят отзив ме кара да съжалявам, че не взех романа от Панаира.
Истината е, че забравих за него. Хем си го бях записала, но кой да гледа...
Нищо, де, ще го взема по-натам

Миж, не съм подстрекател, ама озон имат 4 за 3

Благодаря ти, но 4 книги няма да мога да измисля, че и на близка цена..
Ще я взема от друга промоция

Ако трябва да помагаме
Иначе аз вчера пуснах поръчка, можеше да измислим нещо и за теб

Да дам отзив за “Сляпата армия” на Давид Тоскана.  От името на автора си внуших, че е италианец, но той е мексиканец. Много интересно е поднесен романът, кратки глави, от името на различни хора, освен ослепени войници, има майстор очебодец, което е било длъжност в двора на Константинопол. Започва с това как се прибират ослепените войници, те виждат голяма армия и затварят крепостните стени, като се приближават и Самуил ги разпознава, казва да отворят вратите и той като ги вижда отблизо, сърцето му не издържа. Някак всичко е през усещанията на човека, от чието име е главата. Един се чуди той същият човек ли е, тамън да си каже името, да се представи и се спира, той е друг човек вече и казва: “Слепец съм” Много силно ми въздейства, може би защото е свързано с нашата история, но по- скоро, осъзнавайки какво варварство и гадост е това, 15 000 войника, на всеки 100 по един с едно око. Сюреалистично е. Настръхнала чета.